Талантливият български играч Михаил Александров, който спечели наградата на "Найки" и Франк Рибери за най-добър дрибльор в състезанието на спортния концерн за млади футболисти, показа колко много може би може да промени една страна и едно различно отношение един футболист. Мишо, който си отиде набързо от ЦСКА, показа, може би и от името на всички футболисти, че и те имат чувства, които си струва да бъдат погледнати през различна призма, а не само от тази на зрителското място.
Ще доживея ли хората по стадионите да не псуват, а да окуражават играчите си? - попита българският играч в коментара си за Novsport.com, изпълнен с гордост, че е българин, макар и далеч от родината си.
"В България получих само любов, макар и да бях никой в очите на феновете на ЦСКА. Така и не можах да им се отблагодаря за това", казва Мишо Александров.
Ето какво вълнува Мишо в Германия и какво мисли за ситуацията в българския футбол, само дни преди края на шампионата
"Ще доживея ли хората по стадионите да не псуват, а да окуражават играчите си? 
Мнението за футболните фенове в България търпи постоянни критики, на моменти - силно преувеличени, но и в много случаи доста верни... Реших да напиша нещо относно феновете в България, защото във футбола това е едно от влиянията, които могат да съсипят футболист, треньор, ръководство дори и цял отбор...но и в същото време да го направят легенда.
Нервно се чоплят семки, изрежда се в прав текст цялата фамилия на футболист, сгрешил в ситуация. Расизъм и национализъм се лее отляво и отдясно, празни седалки и никаква подкрепа в трудни моменти за отбора-това е приблизително картината, с която се сблъсквам всеки път в България. Нима средната посещаемост от 78 000 на „Сигнал Идуна Парк” в Дортмунд няма възможността да счупи седалки, да хвърля бомби, да псува по играчите и да освирква тъмнокожите в противниковия отбор? Защо след 1:0 за противника на толкова огромен стадион като този на отбора, в който играя, започва да запява "You Will Never Walk Alone”, а в България се леят псувни след псувни и изказвания от сорта " аз ще слезна и ще играя по-добре от теб"...Пожелавам на всеки от вас да изпита по някакъв начин какво е да знаеш че имаш 10,20,30 или 40 хиляди човека зад гърба ти, които ще те подкрепят, „дори и да си най-грешния човек на Планетата Земя. Красивото във футбола не е само играта на терена, а и неговата атмосфера извън него - нима, ако световните звезди играят пред 3000 човека, ще изпитат същото желание за игра както при пълен стадион?
При сравнително краткия си престой в мъжкия отбор на ЦСКА и първите ми "допири" с тази велика публика аз получих само и единствено любов, макар и да бях никой в техните очи, но през всичкото това време не можах под никаква форма да им изкажа благодарността си към тях, от това, че ме накараха да се почувствам ЗНАЧИМ на терена.Дълбок поклон пред Най-великата публика и нека направим така, че мач на ЦСКА да се превърне в празник, а не поредните изблици на нерви в живота! И най-важното - Не на Расизма и Омразата на терена и извън него!"
Михаил Александров
