Три седмици. Точно 21 дни след крушението с 2:8 от Байерн Мюнхен на 1/4-финалите в Шампионската лига, капитанът на Барселона Лионел Меси най-сетне проговори за случилото се в Лисабон, последвалата сага с желанието му да напусне, всеизвестният факс до ръководството на клуба, който се оказа крайъгълен камък и защо мнението му се промени.
Както е известно, по-рано днес шесткратният кавалер на "Златната топка" съобщи, че в крайна сметка ще изпълни договора си и ще остане през идващия сезон 2020/2021.
Аржентинецът даде ексклузивно интервю пред Goal.com, в което излива душата си и разкрива как президентът Бартомеу го е лъгал, както и през какво е минало семейството му, щом е разбрало за решението му да си тръгне от испанския гранд.
- Защо ти отне толкова време, за да нарушиш мълчанието си?
- Първо, защото след загубата в Лисабон бе много тежко. Знаехме, че те са много труден опонент, но не подозирахме, че ще приключи по такъв начин, опетнявайки името на Барселона. Не чувствах нищо. Исках да мине време и тогава да изляза, за да изясня всичко.
- Защо каза на Барселона, че може да напуснеш?
- Споделих на клуба, най-вече на президента, че искам да си тръгна. Повтарям му го цяла година. Той вярваше, че е време да се оттегли. Смятах, че клубът има нужда от повече млади хора, нови лица и си помислих, че времето ми в Барселона е приключило. Чувствах го силно, защото винаги съм повтарял, че искам да сложа край на кариерата си тук. Беше много трудна година. Страдах много в тренировките, в мачовете и в съблекалнята. Всичко стана много трудно за мен и настъпи време, в което обмислях нови цели. Не е заради резултата в Шампионската лига срещу Байерн. Решението го обмислях дълго време. Казах на президента. Той винаги е твърдял, че в края на сезона мога да реша, ако искам да си тръгна или да остана. И в края на този сезон той не удържа на обещанието си.
- Някога чувствал ли си се самотен?
- Не. Не съм се чувствал самотен. Близките винаги са били с мен. Това е достатъчно за мен да ми дава сили. Но се почувствах наранен от нещата, които чувах от хората, от журналистите, от тези, които поставяха под съмнение клуба, твърдейки неща, които не смятам, че заслужавам. Това ми помогна да видя кой кой е. Този свят на футбола е много труден и в него има много фалшиви хора. Това, което се случи, ми помогна да разпозная много изкуствени хора, на които гледах по друг начин. Заболя ме, когато любовта ми към този клуб бе поставена под въпрос. Независимо дали ще си тръгна или ще остана, любовта ми към Барса никога няма да се промени.
- Всичко се чу. Факторът пари, приятелите на Меси. Кое те засегна най-много след 20 години, защитавайки фланелката на Барса?
- По малко от всичко. Приятелите на Меси, парите…много неща, които се изрекоха заболяха. Винаги поставям клуба над всичко. Имах възможността да напусна Барса много пъти. Парите? Всяка година имах шанса да си тръгна и да печеля повече, отколкото в Барселона. Винаги съм казвал, че това е моят дом и това е, което почувствах и усещам. Трудно е някъде да е по-хубаво от тук. Почувствах, че имам нужда от промяна и нови цели, нови неща.
- В края на краищата е много трудно да оставиш зад гърба си 20 години, цял живот, семейство, което е в Барселона, града…и това е, което натежава, когато се взема решение. Разбирам, че в крайна сметка ще останеш в Барселона, нали?
- Разбира се, че имах трудности да реша. Не е заради резултата срещу Байерн, идва от много неща. Винаги съм споделял, че искам да приключа тук, и че искам да остана. Искам печеливш проект и да завоювам трофеи с клуба, за да продължим легендата на Барселона. Истината е, че няма проект или каквото и да е в дългосрочен план. Те запълват дупки. Както казах преди, винаги съм мислел за благосъстоянието на семейството ми и клуба.
- Какво стана, когато разкри на семейството си, че може да напуснеш Барселона?
- Когато разговарях за това със съпругата ми и децата, бе варварска драма. Цялото семейство плачеше. Децата не искаха да напускат Барселона, нито да сменят училището. Гледах напред и исках да се състезавам на най-високо ниво, да печеля титли, да играя в Шампионската лига. Може да печелиш или да губиш, защото е много трудно, но ти трябва да се състезаваш. Да не забравяме Рим, Ливърпул, Лисабон. Всичко това, което той (б.р. Бартомеу) направи ме наведе на мисълта за решението. Връщаме се в началото. Мислех си, бяхме убедени, че съм свободен. Президентът винаги е казвал, че в края на сезона мога да реша, ако искам да остана или не и сега те се оповават на факта, че не съм го заявил преди 10 юни, когато всъщност все още се борехме за титлата по средата на скапаната пандемия и тази болест промени всички дати. Затова ще продължа в клуба. Сега оставам, тъй като президентът ми съобщи, че единственият начин да напусна е да платя клаузата от 700 милиона евро. Това е невъзможно. Другият вариант бе да отидем на съд. Никога няма да тръгна на съд срещу Барса, защото това е клуб, който обичам. Който ми даде всичко, откакто пристигнах. Това е клубът на живота ми. Създадох си живот тук, Барса ми даде всичко и аз ѝ дадох всичко. Никога не ми е минавало през ума да заведа дело срещу Барса.
- Това ли те засегна най-много? Че има такива хора, които смятат, че можеш да нараниш Барса? Защитаваш клуба от години и си символа на Барселона. Засегна ли те, че поставят под съмнение барселонизма ти?
- Много ме нарани, че излизат неща срещу мен и над всичко – тези фалшиви новини се публикуват. Или, че си помислиха, че мога да тръгна на съд срещу Барса за своя изгода. Никога не бих сторил такова нещо. Повтарям, исках да си тръгна и това бе изцяло мое право, защото в договора пишеше, че мога да бъда освободен. Струваше ми много. Имах желанието да напусна, защото исках последните ми футболни години да са щастливи.
- Това е важно. Да си щастлив. Ти си роден победител. Ти си в отбор, който се бори за трофеи, а в последните години Барса не е триумфирал в Европа. Ще продължиш да водиш отбора. Но нещо трябва да се промени, нали? На спортно ниво.
- Ще продължа в Барса и отношението ми няма да се промени, независимо колко исках да си тръгна. Ще дам най-доброто от себе си. Винаги искам да побеждавам. Аз съм състезателна натура и не обичам да губя каквото и да е. Винаги искам най-доброто за клуба, за съблекалнята и за себе си. Не знам какво ще се случи. Има нов треньор и нови идеи. Това е добре, но трябва да видим как ще отговори отборът и дали ще може да се бори. Това, което мога да кажа е, че оставам и ще дам най-доброто от себе си.
- Какво бе първото нещо, което си помисли при положение, че има хора, които смятаха, че не те е грижа за Барселона? Кое бе първото нещо, което ти мина през главата? Гняв?
- Почувствах много болка, че барселонизмът ми бе поставен под въпросителна, за това колко съм благодарен на клуба. Обичам го и никъде няма да съм по-добре от тук. Въпреки това, имам правото да решавам. Щях да потърся нови цели и предизвикателства. И утре можех да се върна, защото тук в Барселона имам всичко. Синът ми, семейството ми. Израснаха тук и са от тук. Нямаше нищо нередно да си тръгна по това време. Имах нужда, клубът имаше нужда и щеше да е добре за всички.
- Семейството е нещо много важно за живота ти. Баща ти имаше трудности, съпругата ти също, децата. Какво те попитаха? Какво ти казаха? Гледат ли телевизия, питат ли те нещо?
- През цялото това време бе трудно за всички. Той бе ясен какво иска, предположи и го сподели. Съпругата ми, с цялата си мъка в душата, ме подкрепи…
- Но важният в семейството е Матео…
- Да, Матео все още е малък и не осъзнава какво означава да отидеш другаде и да създадеш нов живот на ново място. Тиаго, да, той е по-голям. Той чу нещо по телевизията, откри нещо и попита. Не исках той да научи, че имам възможност да си тръгна, да ходи в ново училище или да си създава нови приятели. Плачеше и казваше:“Нека не отиваме“. Беше тежко, наистина. Бе разбираемо. Случи ми се. Много е трудно да се вземе решение.
- И за всеки. Разбира се, това са 20 години, цял живот. Пристигна в Барселона на годините, на които са твоите деца в момента. Това усложнява ситуацията. Има две фундаментални неща, които хората искат да знаят. Оставаш ли в Барса, ще водиш ли отбора? И оптимистично съобщение към феновете за бъдещето?
- Както винаги. Ще дам най-доброто от себе си, ще направим всичко възможно, за да се борим за целите си и се надявам, че ще успея да се посветя на хората, които изживяха лоши моменти. Имах лош период тази година, но ще е лицемерно, ако го сравня с хора, които наистина изпитаха ужаса с вируса, с хората, които загубиха членове на семействата си и такива, които се разделиха с много неща. Дано успея да дам най-доброто от себе си и да посветя победите на всички, които ни гледат от горе и техните семейства. Да съм способен да отдам най-доброто на тези хора, които изживяват трудни времена и, че ще преодолеем веднъж и завинаги този вирус, за да се завърнем към нормалността.
- Всеизвестният факс. Имаше множество приказки, че Меси е лошо съветван да информира, че иска да напусне чрез него. Защо реши да изпратиш бюрофакса? Какво искаше да демонстрираш? Каква бе позицията ти?
- Факсът бе, за да го направим официално по някакъв начин. През годината казвах на президента, че исках да напусна, че времето да търся нови посоки в кариерата ми е дошло. Постоянно ми повтаряше: “Не, ще говорим, това и онова“, но нищо. Нека го кажа така – президентът не ми даде „топката“, както обещаваше. С изпращането на бюрофакса исках официално да покажа, че искам да напусна, и че съм свободен. Не бе, за да правя бъркотии или да тръгвам срещу клуба, а за да го направим по официалния начин, защото решението бе взето…
- Ако не бе изпратил факса, може би всичко щеше да бъде забравено и никой нямаше да те чуе…
- Ясно е. Ако не бях пратил факса, сякаш нищо не е станало. Те твърдят, че не съм ги информирал преди 10 юни, но повтарям – ние бяхме в средата на всички състезания и не бе моментът. Но освен това, президентът винаги ми казваше:“Когато сезонът приключи, ти решаваш дали да останеш или да си тръгнеш“. Той никога не е поставял дата. Беше просто, за да информирам клуба официално, не за да влизам в спор, защото не исках това.
