Клоп: Искам Ливърпул да бие най-добрите

- Това за съжаление го знае всеки. Не съм се интересувал къде са били колегите ми, но не вярвам някъде да са се появили снимки с Пеп Гуардиола или Жозе Моуриньо на плажа, докато моите ги видях поне 500 пъти. Но това може би е нормално. И все пак, ако трябва да отговоря на въпроса ви -прекарах ваканцията си в Германия, Испания и Франция. Един приятел има къща на Лазурния бряг, близо до Ница. 

Значи сте си починали....

- Да, макар и с телефон в ръка. Понеже спя малко, ставам рано и приключвам с разговорите, докато другите още спят. После денят ми е свободен. Ако се научих на нещо през годините, то е да си почивам. През първите 10 сезона от треньорската ми кариера нямах много такава възможности.

Гледахте ли световното първенство?

- Разбира се. В началото не чак толкова, но в елиминациите - да. Основно мачовете на Германия, Англия, Хърватска, Белгия и Франция. Но не си мислете, че към стоял през цялото време пред телевизора.

Научихте ли нещо?

- Не мисля, че от световното първенство може да се научи нещо ново за тактиката. Не е нужно да чакаш 4 години за да разбереш, че бековете могат да влизат навътре в терена. Иначе Германия опита някои неща, но не се получи. Отборът бе силен, но подобно на повечето действащи шампиони, не успя да намери правилния ментален подход към турнира.

Коментарът ви за шампиона?

- Франция има добри футболисти, а световната титла се печели от отборите, които разполагат с най-добрите състезатели. Дидие Дешан можеше да построи отбора по съвсем друг начин. Можеше да омагьоса всички и да им покаже красотата на френския футбол, но той предпочете далеч по-зрял подход. Успокои и дисциплинира футболистите си, дори с цената на малко скучни мачове.

Мнението ви за ВАР?

- Можеше да е и по-зле. Спомням си какво се случи в първия сезон на Бундеслигата, когато там бе въведен ВАР. Трудностите започнаха от самото начало. Колкото до световното, мисля че без ВАР шампионът можеше да е и друг. Без видеото Франция със сигурност нямаше да получи дузпа на финала, впрочем лично за себе си, не съм убеден дузпа има и с ВАР. И не е само това. Центрирането за дузпата дойде от несъществуващ фаул, който Гризман си изпроси. Тъй като сте французи ще ви кажа, че го изигра много интелигентно, но реално погледнато той симулира. За тези ситуации обаче не се използва ВАР. Затова си мисля, че трябва да се успокоим. Един мач е съвкупност от непрекъснати грешки и ние трябва да се адаптираме към тях и доколкото може да ги използваме в наш интерес. Перфектността не съществува в реалния свят, макар че застъпниците на ВАР са на друго мнение.

Ливърпул имаше 9 национали на световното. Това не обърка ли лятната ви подготовка?

- Лесно е да кажа на футболистите - Клубът ви плаща заплатите, така че си идвайте веднага. Но на мен тези хора ми трябват отпочинали и във форма. И за да стане това, минимумът е три седмици почивка. Затова състезателите, които са стигнали до полуфиналите в Русия, отпадат за старта на сезона. Проблемът не е, че тези играчи ги няма, а статутът им - повечето от тях да титуляри. Но трябва да се адаптирам.

Тази година предсезонната подготовка беше ли по-различна?

- Продължаваме да израстваме като отбор. Последният ни сезон ое фантастичен, въпреки загубата на финала в Шампионската лига. Никой не очакваше да стигнем до там.

Съжалявате ли за контузията на Салах?

- Всеки знае, че тя обърна мача с Реал. Но победата не е всичко. За мен е огромно удовлетворение начинът, по който стигнахме до финала. Това показва, че тактиката ни е правилна. Случаят с Кариус също изигра своята роля. Гарантирам, че това не е фабрикувана история. Той наистина е получил сътресение на мозъка. Всички специалисти, с които се консултирахме ни увериха, че това е повлияло на играта му.

Трябва ли Ливърпул да забрави миналия сезон за да продължи нагоре?

- Мисля, че вече вървим нагоре и не се налага да забравяме нищо. Ще играем в Шампионската лига за втори сезон поред. За клуба това е огромно постижение, при положение че се борим за 4 квоти в лига с 6 от най-добрите отбори в света. Историята на Ливърпул е низ от битки. Знаем, че не е лесно, но винаги се целим във върха.

Каква е футболната ви философия?

- Е, сега вече ме хванахте натясно. Знаете ли, от 18 години съм треньор, но никога не съм мислил по този въпрос. А и честно казано, не ми е много ясен. Обичам футбола. Той заема 95% от времето ми. Смисълът на тази игра е развлечението. Светът е прекалено сериозен, проблемите са достатъчно много, за да правим и футбола скучен и мъчителен.

Значи за вас футболът е забавление?

- За мен уви, не е напълно възможно, защото това е професията ми, а тя е сериозна. Но никога не забравяйте, че футболът е удоволствие. Това е първото. Второто е, че винаги трябва да давате 100% от себе си. Ясно е, че няма как да сте на 100% постоянно. Но като казвам 100% имам предвид максимума, който може да даде-те в конкретния момент. Това не е философия, а футболът, който харесвам. Никога не съм искал да имам най-добрия отбор. Това, което ме интересува е да бия най-добрите. Днес в Англия най-добрият отбор е Манчестър Сити и искам да го бия колкото се може по-често.

Резултатът ли е по-важен от стила?

- Резултатът на 100%, но само за кратко. Представете си, че играете слабо, но печелите. Добре, качвате се нагоре в класирането, но не и в развитието си. Това, че играете добре ще ви помогне в дългосрочен план, а късметът ще ви покрие два-три пъти.

На мода ли е все още владението на топката в днешно време?

- За мен не е важно дали държите топката, а това което правите с нея. Преди две години срещу Бърнли имахме 82% владение, а загубихме с 0:2. Трябва да знаеш кога да ускориш, в коя зона да насочиш натиска. Това е голямата сила на Манчестър Сити. футболисти като Давид Силва, Де Брюйне и Гюндоган вземат правилните решения в 80% от тези ситуации. Другият ключов момент е да превключите веднага на дефанзивна формация, когато загубите топката. Точно затова загубихме онзи мач срещу Бърнли.

Като мениджър на Ливърпул, тежи ли ви историята на „Анфийлд“?

- Оценявам мащаба на клуба и честта, че работя в него. Като играч не можах да си позволя да мечтая за професионална кариера във футбола. Засега Ливърпул ми позволява да стигна до края на мечтите си.

Страхували ли сте се някога от футболист и поведението му?

- Не, никога. Страхът не е добър съветник, дори когато трябва да съобщите на някого, че договорът му няма да бъде продължен. Пък и си мисля, че имам естествен авторитет. Все пак на ръст съм 1,94 м. В Ливърпул само Върджил ван Дайк и може би Жоел Матип са по-високи от мен.

Плашите ли се от себе си понякога?

- Чак да се плаща не, но когато гледам мои снимки от тъчлинията, се питам какво ме докарва до подобни състояния. Спомням си един мач с Наполи в Шампионската лига през 2013 г. Наистина изглеждах ужасно. Много грозна история. Всичко стана при една контузия на Невен Суботич. Той лежеше на земята, а съдията вместо да спре играта, свири корнер. Те го изпълниха и ни вкараха гол. Бях прав, но поведението ми наистина бе недопустимо.