Убийства, оръжия, престъпници, полицейски сирени, наркотици, счупени стъкла са само част от детството на вече световно известния аржентински футболист Карлос Тевес.
Скандалните разкрития за живота си преди парите и известността нападателят на Манчестър Сити прави пред седмичното издание News of the World.
До 11-ата си годишнина Тевес бил известен под името Карлос Мартинес. Бъдещият футболист израства в един от най-печално известните квартали на Аржентина – „Крепост Апах”, известна и под псевдонима „Армията на Андите”. Построеният да приюти изгонени незаконни заселници след втората световна война квартал е част от град Сиудадела в близост до Буенос Айрес.
„Като малък не можех да излизам навън сам, беше прекалено опасно. Нощно време кварталът беше като Бейрут. Отвсякъде се чуваха изстрели, викове, плач. Неведнъж куршуми са минавали през прозорците и стените на къщата ни. На път за училище редовно виждахме мъртви хора. Навсякъде имаше наркомани, чийто живот бе изцяло обсебен от дрогата”, разкрива Тевес.
Футболистът продължава с тъжните разкрития за живота си в родната Аржентина. Карлос споделя, че живеещите в гетото имат само две възможности да се спасят от мизерията.
„Единственият път навън е с краката напред или тичайки, или в ковчег”.
Бащата на Тевес е зидар, който често не успявал да осигури храна за семейството си. Изглежда за него изразът „гладът за победа” има двоен смисъл.
В разказа си Карлос си спомня как по време на футболните мачове, играни в квартала, е трябвало да прескача счупени стъкла и мръсни спринцовки.
„Играех с четири кори на краката си – с две отпред и две отзад. Истинският ми проблем обаче бяха обувките. Бяха толкова тесни, че ноктите ми спряха да растат. Най-големият кеф бе, когато играехме с облог срещу възрастни и после с парите отивахме да си купим хляб и месо, за да се наядем. Въпреки всичко лошо, когато някой каже нещо лошо за квартала ми без да е живял там, аз се дразня. За мен той си е любим и си го харесвам. Щастлив съм, че съм израснал в него."
Белезите, които има по врата си, са спомен, след като се залял с вряща вода. Въпреки напредналите технологии в пластичната хирургия Тевес категорично отрича да се подложи на козметична операция, дори след като първият му клуб Бока Хуниорс предложили да заплатят процедурата.
„Това е тялото ми, не бих го променил и за всичкото злато на света. Щом съм такъв, значи Бог така е решил”, настоява той.
В реверанс към миналия живот на футболиста уругвайският режисьор Адриано Каетано е подготвил филм, който ще проследи израстването на две момчета Карлос и най-добрия му приятел Кабанас в бедняшкия квартал, мечтите на двамата извън мизерията. Продукцията се казва "Апаши" и в нея Тевес ще играе главна роля.
„Повечето време стояхме гладни. Когато вече играех в първа дивизия, един ден след като се прибрах, видях нашите да се бият. Обадих се на моя треньор Рамон Мадони, треньорът от Бока и отидоха да вечерям в тях. След като се прибрах късно вечерта, видях на масата ориз и яйца, кооито майка ми бе сготвила. Баща ми бе взел пари назаем, за да ядем. Тогава се разплаках", припомяна си Тевес.
Той смята, че може би е щял да стане боклушар, ако не е бил футболът. "Единственото нещо, което умея добре, е да играя футбол. Създаден съм да играя. Когато си беден, е много трудно. Не пожелавам на никого мизерията и глада, които съм изживял. Не знам какво щях да правя, ако не беше футболът. Понякога, когато виждам много бедни хора по улиците, се побърквам като си помисля, че и аз можеше сега да съм така. Вероятно, ако не бях футболист щях да стана "картонеро” (бел. ред: човек, който връща хартията за вторични суровини и изкарва прехраната си по кофите). Не е честно в живота да има толкова богати и толкова бедни хора, казва аржентинецът.
„Повечето време стояхме гладни. Когато вече играех в първа дивизия, един ден след като се прибрах, видях нашите да се бият. Обадих се на моя треньор Рамон Мадони, треньорът от Бока и отидоха да вечерям в тях. След като се прибрах късно вечерта, видях на масата ориз и яйца, кооито майка ми бе сготвила. Баща ми бе взел пари назаем, за да ядем. Тогава се разплаках", припомяна си Тевес.
Той смята, че може би е щял да стане боклушар, ако не е бил футболът. "Единственото нещо, което умея добре, е да играя футбол. Създаден съм да играя. Когато си беден, е много трудно. Не пожелавам на никого мизерията и глада, които съм изживял. Не знам какво щях да правя, ако не беше футболът. Понякога, когато виждам много бедни хора по улиците, се побърквам като си помисля, че и аз можеше сега да съм така. Вероятно, ако не бях футболист щях да стана "картонеро” (бел. ред: човек, който връща хартията за вторични суровини и изкарва прехраната си по кофите). Не е честно в живота да има толкова богати и толкова бедни хора, казва аржентинецът.
