Във вторник вечер се играха първите мачове от втория квалификационен кръг на Шампионската лига.
А там имаше куп отбори с претенции - Селтик, Легия, Ред Бул Залцбург, БАТЕ Борисов, Динамо Загреб, Цървена звезда, АПОЕЛ Никозия.
Три от тях изобщо не можаха да победят - „детелините“, поляците и кипърците.
Други като австрийците и „звездашите“ пък го сториха с родилни мъки. Да, ясно е, че има реванши и фаворитите може би ще се вземат своето.
Но тук изниква въпросът -къде останаха слабите отбори в Европа? Как може едни смелчаци от Гибралтар, където има повече маймуни отколкото хора, да победят бившия носител на КЕШ Селтик? И то с мениджър Брендън Роджърс и селекция за милиони евро.
Този резултат със сигурност е сред най-шокиращите в цялата история на евротурнирите... Странно е и как друг много богат отбор - Ред Бул Залцбург би с едва 1:0 латвийския Лиепая вкъщи.
Или как АПОЕЛ Никозия с Живко Миланов и Вандер Виейра в състава си не успя да пребори уелския ТНС. Шампионът на Сърбия Цървена звезда пък мина през деветте кръг на ада, преди да стигне до обрат 2:1 срещу забележете - малтийския Валета.
И на Евро 2016 видяхме, че вече няма отбори, които могат да бъдат подценявани. А сега наблюдаваме и нещо друго. Че във всяка една държава, било тя Гибралтар, Малта или Латвия, се работи здраво, за да се вдига постоянно нивото на футбола.
Въпросът сега е къде сме ние в цялата тази ситуация? Защото няма как да нямаме талантливи играчи. Но просто не знаем как да работим с тях, а заради това страдат националните и клубните ни отбори.
Богомил Русев, в-к „Меридиан мач”