Семената на тази велика победа на Реал и тъжна загуба на Барса бяха засети още през 2003 година. Тогава имаше една верига от случки, които дадоха подобно на Каин-Авел студено отношение между Флорентино Перес и Сандро Росел. В сряда то завърши с фамозен победен гол на финала за Купата на Испания на Гарет Бейл. Няколко минути по-късно Неймар удари гредата зад Икер Касияс, вместо да направи 2:2.
Но да се върнем към лятото на онази 2003 година. То бе трескаво и се превърна в революционно. Квартетът Лапорта-Росел-Феран Сориано-Ингла се опитваше да вземе властта на „Камп Ноу” и да прелее в първия тим философията на Иохан Кройф и Ла Масия. Лапорта бе фигура ала Джон Кенеди, Ингла и Сориано бяха смелите и предприемчиви бизнес умове, а Росел бе футболният човек. След години работа за „Найк“ в Европа и Бразилия Росел бе човекът, който в Испания наричат „muy enchufado”. Това означава човек, който познава точните хора, който има връзки във високите етажи на обществото. В донкихотовския свят елитния футбол означава да имаш контакти с играчи, техните агенти, да знаеш договорите, да имаш вътрешна информация, тайни агенти. Да си вътре в нещата, а не около тях. В неговото тефтерче бе номерът на считания за суперагент по онова време Пини Захави, който скоро стана влиятелна част от кулоарите в Барса. Росел бе приятел с Роналдиньо и логично бразилският гений се озова на „Камп Ноу“ само с едно намигване, макар че първоначално бе пред трансфер в Манчестър Юнйтед.
Когато триото Лапорта-Ингла-Сориано осъзна, че има нужда от влиятелна личност във футболните среди, която да им помогне да спечелят президентските избори, то Росен бе точният човек. Росел първо трябваше да направи една сценка, в която трябваше да използва Реал и Юнайтед. Ако си спомняте, тогава Реал и Юнайтед се бяха разбрали за трансфера на Дейвид Бекъм, като той на практика бе парафиран. Благодарение на връзките си Росел убеди Реал и Юнайтед да одобрят едно формално съгласие на „трансфер" на Бекъм в Барса. В съобщението се казваше, че каталунците са готови да платят същата сума за Бекъм. Естествено, нито Бекъм искаше в Барса, нито Барса искаше Бекъм. Всичко бе предизборен трик. От Реал въобще не реагираха и не извиха вой до небесата заради приятелството на Флорентино Перес с Росел. Впоследствие Лапорта спечели изборите и стана президент на Барса. Сигурен съм, че идеята беше двата клуба да си сътрудничат в една обща стратегия – да са агресивни не само в битката за трофеи, но и в за място в медиите, търсене на спонсорски договори и така нататък. Но сега може да се каже, че има една голяма разлика. Тя е, че Перес знае, разбира и може да работи заедно със своя вицепрезидент.
Внимавай какво чудовище създаваш. Това се отнася за Лапорта. Той убеди Ето’о да играе твърдо с Реал преди трансфера му в Барса. Самият Росел пък не беше сигурен в ефекта на този трансфер. Може би защото се е страхувал, че враждебният трансфер ще развали приятелските отношения с Реал и проектът „Галактико“ на Перес ще се провали. Както е известно, след това Ето’о донесе две европейски титли на Барса и в Мадрид вероятно още сънуват кошмари за него. През 2009 година Перес пак стана президент на Реал с помощта на Зидан, а и имаше късмет, че неговият предшественик Калдерон успя да уреди трансфера на Кристияно Роналдо. Перес имаше и нещастието, че точно тогава започна и ерата на Гуардиола в Барса. Но той имаше нов проект, който беше всъщност старият му - „Галактико“.
„Защо да преоткриваме велосипеда?” , запита тогава Перес, но на пътя му излезе Сандро Росел. През 2010 година той спечели изборите в Барса с новата си „анти Кройф”философия и започна да търси новия Меси. Точно тогава и двамата хвърлиха око на Неймар. Една цяла година те се опитваха на прелъстят изгряващата бразилска звезда. Там някъде Перес заигра твърде грубо и от Сантос му скочиха здраво. След това Росел хитро отиде на един мач на Роналдиньо и трансферът на Неймар бе уговорен. Перес бе унизен публично, защото неговият нов „галактико“ му бе измъкнат под носа от приятеля му Росел. Оказа се, че футболистът, който е призван да донесе шестата световна титла на Бразилия, не само няма да отиде на „Бернабеу“, но още по-лошо - подписа с Барса.
Последва трескаво търсене на нова мегазвезда. Меси и Иниеста бяха невъзможни, Рууни не бе за продан, Златан Ибрахимович бе възможен, но не бе рентабилен. Тогава погледът на Перес падна върху Гарет Бейл. Въпреки че трябваше да се изправи отново срещу Даниел Леви, който е известен с воденето на брутални преговори, той постигна своето срещу умопомрачаващите 100 милиона евро. Естествено, самият Бейл също искаше да заиграе в Реал, а и се вписваше в концепцията „Галактико“ - талантлив, висок, добре изглеждащ, атлетичен, гладен за трофеи и с огромен потенциал. Дори и да не си фен на Реал, сравнението в сряда между Неймар и Бейл е категорично в полза на Принца на Уелс. Неймар изпусна сам срещу Касияс, а Бейл бе като Терминатор и вкара победния гол. Неймар се оказва надценен, а Бейл е мъдрото решение. Сравненията вжду двамата са неизбежни. Скъпи са, опитват се да покажат кой е по-добър, има много тестостерон в тях, има и корпоративна завист. О, има и футбол. Неймар дойде в като супериграч от Бразилия, който току-що е спечелил Купата на конфедерациите. Почна добре и се отличи и с гол и асистенция при победата над Реал през есента. Бейл пък не бе възстановен и имаше контузии в Реал, а Анчелоти се чудеше къде да го пусне.
Какво стана? Бейл постепенно влезе във форма, адаптира се към средата и вече е замесен директно в около 35 гола на Реал. В мач, в който го нямаше големият лидер на тима, той блесна с победен гол в стил от НФЛ на САЩ. Той тренира здраво, попива съветите на Анчелоти и Пол Клемънт, гледа Роналдо, Касияс, Алонсо и Рамос. Той дори жертва семейството си, за да спи повече, да учи испански, за да бъде във форма. На другия полюс е Неймар. Финтовете ги няма, първото му докосване се губи, не играе на позицията си. Това не е Неймар, когото познаваме и харесваме. Това е един карнавален Неймар. Това не е онзи Неймар, който през декември стана лидер, когато Меси бе контузен. Той се сприятели с Дани Алвеш, който минава за неконтролируем и не е перфектната компания за сериозна адаптация в клуб като Барса. Затова не се учудвайте, че финалът показа точно това - възхода на Гарет Франк Бейл и провала на златното момче от Бразилия.
Греъм Хънтър, “World Soccer”