Джиджи Буфон: За Юве или любов, или омраза

Джанлуиджи Буфон бе може би най-щастливият, след като Ювентус спечели титлата. Капитан на торинци е Алеса­ндро Дел Пиеро, но при положе­ние че през последните сезони рядко започва като титуляр, то лентата и отговорност­та са за стража. Буфон прежи­вя тежък период, когато зара­ди хронически измъчваща го травма в гърба се наложи да се оперира, а мнозина го отписа­ха за футбола. Джиджи намери сили не само да се превърне в предишния лидер на тима, но е и непоклатим на вратата на Италия.

Синьор Буфон, спечелих­те титлата, но нека се вър­нем малко назад, към онзи гаф срещу Лече?

- Този епизод се е запечатал в съзнанието ми като две отдел­ни сцени. При първата аз съм на тревата, а Бертолачи, който ми е отнел топката, вкарва за 1:1. Спокойно, това е някакъв филм и сега ще излязат надписи­те. Но... никак не ми бе прият­но, макар че такива гафове се получават.

А кой е вторият епизод?
 - Тишината, която веднага настъпи на стадиона. Тя бук­вално те смазва и си мислиш - съсипах усилията на съотборни­ците си. Почувствах, че съм предал доверието на отбора и тифозите.

От далечната 2006 г. предс­тавяхте ли си, че пак ще спе­челите скудетото?

- Много пъти. Не обаче и през последните 2 сезона. Превръщаш се в лидер на един голям отбор, който не може да заеме мястото, което зас­лужава. След като това не се случва през годините, започва постепенно да те обхваща страх.

Заслужаваше ли си цената да останете в Ювентус в Се­рия Б?

- Определено. На няколко пъ­ти през тези 6 години името ми бе забърквано в трансферни спекулации. И ако трябва да бъ­да честен - имах известни коле­бания. Но в трудните моменти винаги си припомнях успехите.

Бихте ли обяснили?

- Да започнем с отношения­та ми с тифозите. Емблема­тична бе реакцията им след гафа срещу Лече и след това в Триест, където срещу Каляри си осигурихме Скудетото. Не съм човек, който лесно се впе­чатлява, но на загрявката на .Нерео Роко", когато скандира­ха името ми, се разплаках. Дру­гото е в професионален план - да играеш в Серия Б с перспек­тивата в следващите 5-6-7 го­дини да не спечелиш нищо няма как да не ти влияе. В крайна сметка аз винаги се връщам в началната точка и смятам, че животът дава на всекиго то­ва, което заслужава.

През миналата година б ме­сеца живяхте сам...

- Имаше някакво проблемче в личен план, като вината беше моя. Много съм горд, а в дългосрочен план това може да създа­де проблем, ако няма разбира­не. Радвам се, че го преодолях и не се стигна до окончателна раздяла, което щеше да бъде огромна грешка за мен и Алена.

Удължаването на договора ви с Юве изглежда формал­ност.

- Искам най-доброто за мен и отбора. Обективно погледна­то, това е логично, защото се чувствам още важен играч за Ювентус. От моя страна няма никакви проблеми, за да под­пиша.

Виждате ли се в бъдеще ангажиран в клуба като Па­вел Недвед, или ще чакате до последно какво ще се случи ка­то Дел Пиеро?

- Не очаквам нищо, защото само така няма да се разочаро­ваш, ако нещо после не се полу­чи, както ти се е искало. Като професионалист смятам, че ед­на личност трябва да заема да­дена позиция, докато има нужда от нея. Иначе безспор­но в сърцето ми има място само за

два отбора и три града Ювентус и Торино са нещо скъ­по и специално за мен.

- Заедно със съпругата ми тук се чувстваме отлично. Работата и на двамата ни е такава, че на теория нямаме пос­тоянен дом. Чудесно ще е да се установим в Торино.

Стремите ли се отново да сте №1 в света?

- Не мога да го твърдя със си­гурност, защото всичко зависи от определени периоди. Твърдя обаче, че не са много случаите през кариерата ми както в мо­мента, когато съм се чувствал в пълна хармония със себе си. При вратарите, за разлика от останалите на терена, се от­читат no-малкото допуснати грешки. През този сезон допус­нах само една грешка - срещу Лече, но не като вратар, а ка­то полеви играч... Стана ми неприятно през миналия сезон, когато се завърнах за 17 мача след 6-месечно отсъствие, а ня­кои изкараха, че аз съм виновен за 7-ото място.

Да се върнем на титлата, когато се прибрахте у дома при децата си, и?

- Те още спяха, защото бе 6 сутринта. Но в 8 по-големият -Луис, дойде в леглото ми с вик - Татко, направи ли го? В просъница му отговорих, а той ме питаше пак - Спечели ли Скудетото?_

Скачаше в леглото и бе много щастлив.

Кой бе ключовият мач за спечелването на титлата?

- Първият в първенството срещу Парма (4:1). На новия ни стадион бе истински празник и във въздуха се усещаше, че сме готови за нещо голямо. През ав­густ и септември ако някой обявеше, че Ювентус ще е шам­пион, щяха да го обвинят за луд. През целия сезон си повта­рях, че второто място никак не е лошо, но мечтите ми оти­ваха по-нагоре.

Президентът Аниели каза, че това е титлата на гордо­стта.

- И на колектива. Малко е ка­то клише, но е напълно вярно. Всеки един от нас даде своя принос, за да ликуваме накрая. Струва ми се, че израснахме и като индивидуалности, и като отбор.

Може ли да направим срав­нение на този Ювентус с Ита­лия на Мондиал 2006?

- Не са много приликите, но ги има. И в двата случая не бях­ме сред фаворитите, но подобрявахме играта си от мач на мач, за да заслужим успеха.

Вицепрезидентът на Милан Галиани твърди, че Скудетото е решено с непризнатия гол на Мунтари в дербито на .Сан Сиро".

- Въпрос на интерпретация. Не искам да влизам в полемики, това, което казах тогава, ще го потвърдя и днес - не съм сигу­рен дали топката е преминала или не голлинията. Искате ли да узнаете истината?

Разбира се.

- В Италия много трудно загубилият поздравява победителя. Ние изпадаме в_безсмислени полемики u сблъсъци, което само налива масло в огъня.

Да се върнем тогава на по­лемиките за 30-ата титла и 3-ата звезда на екипа - какво е вашето мнение?

- С течение на времето ми прилича все повече на камбанен звън. Всъщност няма какво по­вече да се добави. Когато ме попитат колко пъти съм ста­вал шампион, аз отговарям, че на терена съм спечелил 5 пъти. След това идва редът на слу­жебно отнетите и присъдени титли...

Бихте ли сравнили трите тима на Ювентус, в които сте играли?

- Онзи, на Триадата при Моджи и Джираудо, бе почти непо­бедим. При Коболи Джили и Блан беше свеж, но му липсваше малко спортна злоба, за да пе­чели. Днешният Ювентус е на възраждането. За мен е най-важният, защото от него за­почва нещо ново.

Един отново антипатичен Ювентус.

- При Юве никога няма сред­но положение - или го обичаш, или го мразиш. С победите ще се съживят и старите чувства.

Впечатлението ви от пре­зидента Андреа Аниели?

- Притежава харизмата на фамилията, която от десети­летия е свързана с клуба. Никога не говори банални неща, още по-малко изпада в реторика. Андреа е много амбициозен и не само иска, но знае как да върне успехите от времето на Гранде Юве.

Тифозите вече мечтаят Шампионската лига...

- Искам да сме равностойни на най-силните и това трябва да бъде нашата цел. От послед­ния успех на Ювентус в турни­ра изминаха 16 г. и няма как от­борът да не се стреми към нов. Не трябва да сме максималисти, един успех веднага ще е равен на чудо. В Европа трябва

да заслужиш мястото си. Но, от друга страна, Реал Мадрид хвърли 800 млн. евро и пак не спечели трофея.

Какви трансфери са нужни на Ювентус за новия сезон?

- Две-три точни попълнения, които да вдигнат още повече класата на отбора.

Генералният директор Марота е готов да привлече звезди, но не на всяка цена.

- Прав е, важно е да се запази вътрешният баланс. Ядрото на тима е от италианци, което е много важно. Към него се интег­рираха 4-5 чужденци. Ако дойде голяма звезда, това крие своите рискове и ще е крачка назад.

Къде е по-добър Конте - ка­то играч или като тренъор?
- Не може да се направи раз­лика. Преди исках да сме в един отбор, защото той бе органи­зиран, стабилен и справедлив. Като Ферара и Монтеро. Пос­ле се превърна в отличен тренъор. Той е с основна заслу­га за превръщането на играчи­те в отбор. Антонио спечели уважението и доверието на всички. Конте бе разликата между нас и Милан.

От следващия сезон ще сте титулярен капитан на Ювен­тус.

- Което означава, че вече съм стар. Преди 11 години дойдох с по-дълги коси и с кариера на де­тето чудо зад гърба си. Ако се върна назад, пак бих направил същия избор. Смятам се за къс­метлия.

Все пак имате и тежки мо­менти.

- Разделих се с много прияте­ли през годините. Песото, Трезеге, Монтеро, Каморанези, Недвед, а сега и Дел Пиеро. Към всички тях бях много привър­зан.

От новия сезон се завръща и торинското дерби в Серия А.

- Определено ми липсваше. А също и на първенството и гра­да. Аз все още нямам загуба сре­щу Торино.

Буфон, за финал - как днес би завършил един мач между Ювентус и Барселона?

- Нямам представа. Със сигур­ност обаче ще е много вълну­ващ