Десаи: Стоичков е сред най-добрите, срещу които съм се изправял

Той е един от символите на едно велико френско поколение. Марсел Десаи има 116 мача за петли­те, а на клубно ниво направи кариера в Милан и Челси. А преди да заиграе при росонерите, железният бранител спечели финала на ШЛ срещу бъдещия си италиански отбор с Марсилия, в чиито редици игра ре­дом с големите Бокшич, Фьолер, Бартез, Боли, Дешан, Созе и Англома. В момента 47-годишният Десаи изг­лежда така, все едно току-що е приключил кариерата си, а не преди 10 години - стилен, снажен, без излишни килограми и все още здрав като скала, която трудно може да се побутне. Бившият френски национал ко­ментира Евро 2016 за френската телевизия.

Мосю Десаи, като гледа­те толкова много мачове отстрани, липсва ли ви футболът?
- Понякога повече, понякога по-малко, но реалностите са други.

Изглеждате във форма.
- Да, защото продължавам да се грижа за тялото си и за здравето си, а това е много важно за всеки спортист, особено когато прекрати ка­риерата си. Не можеш да се отпуснеш толкова бързо и да сложиш точка.

Играете ли футбол с при­ятели?
- Да, и то често, но на мал­ки вратички. Иначе, когато мога, се впускам и в благот­ворителни мачове.

Живеете ли със спомени­те, сещате ли се често за онези славни времена, в кои­то Франция доминираше, а с Марсилия, Милан и Челси правехте велики мачове?
- Старая се да не живея с миналото, защото за мен има само настояще, което пък е важно за бъдещето. Ми­налото си е минало, а пости­женията са за феновете, за статистиците. За нас, футболистите, е хубаво, когато хората се сещат за дадени моменти, за това, което сме направили. Имах честта и удоволствието да играя с ре­дица големи футболисти, ко­ето няма как да не ме радва. С Франция станах световен и европейски шампион, какво повече да искам от живота в спортен план

Тежи ли ви славата?
- Понякога. Но не крия, че е хубаво нещо, стига да не се злоупотребява с нея.

Трудно ли взехте решени­ето да сложите край на ка­риерата си?
- Не е лесно, но е неизбеж­но. Не можеш да се бориш и да воюваш с времето. Това са нещата от живота и идва момент, в който да се поог-ледаш и да видиш, че реалнос­тите са други.

В телевизионното студио по-лесно ли е, отколко­то на терена?
- Не бих казал. Малко по-приятно е, че няма кой да те рита (смее се). Но пък, кога­то цял живот си тичал след топката и изведнъж трябва да правиш нещо, което не е на скорост, трябва време за адаптация, да се нагодиш към новите неща. За мен е удово­лствие да правя анализи, да изразявам мнение за дадена ситуация.

Как се промени футболът от времето, когато вие бяхте футболист, и сега, когато сте от другата страна на барикадата?
- О, доста неща се проме­ниха - кое за по-добро, кое към по-лошо, но светът се разви­ва, няма начин. Вече въведоха технологиите, сега няма не­що, което да остане извън обсега на камерите, няма не­що, което зрителите пред телевизорите да не могат да видят. Всичко се следи под лупа. Виждате, че дори фут­болистите и треньорите прикриват устата си, кога­то си говорят, за да оста­нат тези думи скрити. Пре­ди като че ли имаше повече романтика, по-истински сблъсъци на терена между футболистите. За съжаление сега това не го виждам.

Кой е най-трудният про­тивник, срещу когото сте се изправяли?
- О, много са, не мога да ги изредя всичките. Марко ван Бастен беше изключителен нападател, много повратлив, изобретателен, страхотен голмайстор. Не му отстъпва­ше по качества и Жан-Пиер Папен. Паоло Малдини и Франко Барези бяха институ­ция в Милан, с Марсилия ги победихме на финала на Шам­пионската лига, а след това станахме съотборници. Иг­рал съм с много добри футбо­листи, с които изпитваш удоволствие.

През 1992/93 спечелихте Шампионската лига с Марси­лия, а през следващия сезон станахте играч на Милан. Труден ли е преходът от френската Лига 1 към Серия А?
- За някои може и да е труден, но за мен не беше. Аз ни­кога не съм се притеснявал от предизвикателствата. В на­чалото е малко смущаващо, тъй като има езикова барие­ра, но на терена това се заб­равя и всичко е наред, особено когато играеш с големи фут­болисти, лесно е.

Лесно ли ви беше и на фи­нала на Шампионската лига срещу Барселона през 1994 година?
- Намеквате за резултата 4:0 ли?

Не само, а и за играта, съ­перника, в чиито редици бе и Христо Стоичков. Помни­те ли го?
- Разбира се, как да не го помня! Велик футболист, един от най-добрите, срещу които съм се изправял. Сто­ичков е човек, който гори в играта, няма да се предаде до последно, а хъсът му се вижда на терена. Не случайно спечели и толкова много от­личия. Не един и два пъти сме се изправяли един срещу друг, както на клубно, така и на национално ниво. Имали сме противоречия на терена, разбира се, но нищо повече, това е в рамките на нормал­ното. Помня, че тогава ги по­бедихме безапелационно, бях­ме по-добри, но резултатът лъже понякога, не винаги е отражение на това, което се е случило на терена. Барсе­лона пропусна едно-две добри положения, а двата ни гола в края на първото полувреме и в началото на второто (Масаро 45; Савичевич 47 - б.а.), ги съкрушиха. Трудно се нава­ксва такъв пасив. Между дру­гото, аз също се разписах в този мач, оформих крайното 4:0. Бяхме велика генерация, с Тасоти, Панучи, Масаро, Са­вичевич, Донадони, Бобан... Големи, големи футболисти.

Помните ли онзи прок­лет 17 ноември 1993 година и "Парк де пренс"? - Какво за тогава? България победи Франция с 2:1 насред Париж и отиде на световното първенство, а вие останахте вкъщи? То­гава Стоичков също игра срещу вас, а Костадинов вкара и двата гола във вра­тата на Бернар Лама.
- Да, сещам се... Явно съм искал да изтрия от съзнанието си този мач, но вие ми го напомнихте (смее се). Беше разочарова­що, да. Всички бяхме убедени, че ще играем в Щатите, но реалностите бяха други. Имахте невероятно силен отбор, който стигна на полу­финал впоследствие. В този злополучен мач на "Парк де пренс" аз играх десен защит­ник, а срещу мен действаше именно Христо Стоичков, борбата бе безмилостна, но за съжаление загубихме.

След мача България бе във възторг, а Франция потопе­на в скръб. Пресата разкъса Давид Жинола заради едно грешно отиграване, след ко­ето падна и победният гол в последните секунди. Няма ли снизхождение в такива моменти?
- Явно от вас, медиите - не. Можеше да е по-различно, тъй като Давид е добро мом­че, изключителен футболист и не трябваше да се постъп­ва така с него. За съжаление, това може би беше и причи­ната той да не изиграе много мачове с екипа на Франция. Помня, че тогава критики изтърпя целият отбор, но това беше нормално, прова­лихме се.

Стига вече за миналото, да поговорим и малко за нас­тоящето, за Евро 2016. Как­во ви прави впечатление от изиграните до момента ма чове?
- Прагматизмът. Отбори­те се стремят да не сбъркат, чакат своя момент, силите са доста изравнени и това го по­казват резултатите, които не са с голяма разлика, но в такъв дълъг турнир е нормал­но и силите да бъдат съхране­ни. За първи път на европейс­ко първенство участват 24 отбора, което си е горе-долу като световно. Нямаш право на много грешни стъпки, тъй като съвсем скоро можеш да се озовеш зад борда. Според мен във фазата на елиминациите ще си проличи истинска­та класа на отборите. Мога да кажа, че съм приятно изне­надан от Албания, Словакия, Северна Ирландия и Румъния, докато на другия полюс са Украйна, Русия и Австрия. Честно казано очаквам голяма изненада от Хърватска, а с интерес ще наблюдавам играта на Англия и Исландия.

Умишлено ли пропускате Франция?
- Не, не е умишлено, но Франция до момента печели мачовете си и върви напред. Прави го малко в стил "Герма­ния" - повече рационалност, прагматизъм и без излишни рискове, което дава резул­тат.

Дидие Дешан е доста кри­тикуван от феновете, а ка­то че ли медиите чакат не­гова грешна стъпка, за да го разкъсат, не мислите ли?
- Не, не съм съгласен с вас. Той е добър специалист, има виждания за играта, работи поетапно, влага всичко, кое­то е научил през годините. Бил съм съотборник с него в Марсилия и в националния отбор дълги години и мога да ви кажа, че е страхотен про­фесионалист. Не случайно иг­ра дълго време на най-високо ниво и като капитан на от­борите, в които е бил, вдиг­на най-важните трофеи. По­желавам му да постигне то­ва и като треньор.

Кой футболист ще е отк­ритието на турнира?
- Трудно мога да отговоря на подобен въпрос, но си мис­ля, че звездата на Грийзман ще блесне с пълна сила, както и Едер от Италия. Нека не подценяваме и останалите изпълнители, турнирът е дълъг, всичко може да се слу­чи. Модрич дърпа доста доб­ре конците в състава на Хър­ватска, но очаквам повече от Ромелу Лукаку, а и от То­мас Мюлер, който засега ос­тава в сянката си от све­товното в Бразилия през 2014-а.

Иво Тонков за „Тема Спорт” от Париж