Бербатов: Хората не разбират, че съм роден за №10

- Няма напрежение, защо­то Фулъм е имал много велики играчи през годините. Не обръщам внимание на това. Просто опитвам да се концентрирам Върху играта си, да играя футбол. Наслаждавам се на тренировките със съотборнициme cu u изобщо не мисля за това дали съм трансфер на сезона или №1 в клуба за всички времена.

В годините си в Англия си създадохте имиджа на играч, който не обича да се напряга, когато отборът ви не владее топката. Това е причината да ви крити­куват, но вие нямате на­мерение да се променяте...

- Обичам да играя с красо­та и грация. Още от малък това е моята футболна фи­лософия. Като дете ходех да гледам мачове на баща си. Въпреки че беше защитник, той изобщо не беше груб, а залагаше на интелигент­ността. Умееше да чете играта и винаги пресичаше топките. Това е начинът, по който играя и аз. Има много такива като мен и точно това са футболисти­те, които искам да гледам, искам да гледам играчи, които пуфтят по терена. Има мачове, в които топка­та лети от едното наказа­телно поле до другото и ме заболява вратът. Това не е футбол за мен. Начинът, по който напри­мер Барселона играе, това вече е футбол.

Точно тази философия вече се налага и във Фулъм. Заслуга има мениджърът Мартин Йол, чийто атаку­ващ афинитет очевидно пасва идеално на играч с ва­шите качества. За 4 месе­ца се превърнахте в клю­чов играч на Фулъм, оче­видно нямахте нужда от период за адаптация...

- Да, преходът наистина бе гладък. Това е много хуба­во за мен, защото, когато си в нов клуб, има нови хора, нова обстановка, нови съот­борници. Тук обаче всичко мина леко. Успях да се впиша сравнително бързо, защото играчите ме приеха добре. А и, разбира се, познавахме се с мениджъра и преди то­ва. Това ми помогна да бъда по-релаксиран.

Вашата връзка с Йол за­почна, когато бяхте заед­но в Тотньм. Днес тя си остава все така силна...

- Винаги е било така още от първия ми ден в Тотнъм. Двамата се разбираме, той знае какъв играч съм - как се движа и по какъв начин ми­сля на терена. Освен това и в живота той ме познава така, както много малко хо­ра ме познават. Нещата са по-лесни и за мен, и за него, защото ако един мениджър вярва в способностите ми, аз мога да покажа в пълнастепен на какво съм способен на терена.

Вашата игра е ра­дост за окото. Всяка седми­ца Мартин Йол е засипан с въпроси от медиите за вас, а хвалбите му никога не на­маляват. Респектът меж­ду вас е взаимен...

- Така е. Винаги е хубаво да чуеш нещо такова от ме­ниджъра си. А аз, когато го чуя от Мартин Йол, това винаги е нещо много спе­циално. Този човек го мисля за приятел. Но също така не забравям, че когато изляза на терена, трябва да дока­жа, че всичко, което е казал за мен, е истина. Понякога има моменти, в които гу­биш усмивката си, но тряб­ва да продължиш да си напомняш на какво си спосо­бен. Това, че имам качества и мога да покажа на феновете, че съм добър играч. Това се опитвам да направя тук -да играя със самочувствие и да демонстрирам, че фут­болът всъщност е проста игра, не е ракетна наука. В моята държава казваме, че е проста игра за умни хора. И точно по такъв начин аз виждам нещата. Ако се нас­лаждаваш на играта и имаш самочувствието, че си до­бър играч, това е повече от достатъчно.

В трите мача, в които Бреде Хангеланд бе нака­зан, взехте капитанската лента. За първи път ли ви се случва?

- Вероятно е така, но аз не обръщам голямо внима­ние на това. Опитвам се да водя отбора, но това аз го правя така или иначе. Има играчи, които в съблекалня­та крещят и се правят на важни, но после на терена не можеш да ги видиш. Аз предпочитам да правя обратно­то. Представянето ти на терена показва това как водиш отбора. Аз бях в най-големия клуб в света - Манчестър Юнайтед, и там има имена като Райън Гигс и Пол Скоулс. Те повеждam отбора с начина си на игра и точно това се опи­твам да правя и аз.

С лента или без вие вече сте като гид за по-млади­те играчи във Фулъм...

- Впечатлен съм от тях. Те ме карат да се чувствам стар. Те са 19- или 20-годишни и не мога да повярвам колко бързо е минало време­то. Но за мен е окей да съм заобиколен от млади играчи, които искат да се учат. Понякога те ме питат за съ­вет и когато сме на терена, се опитвам да им помагам с моя опит. Виждам много ка­чества в тях. Аз говоря на терена. Хората, които ме познават, знаят, че не съм от най-комуникативните личности. Но когато имам нужда да кажа нещо, винаги го казвам. Независимо какво е то. Когато видя млад играч, който иска да се учи или има нужда от гид, аз ще му кажа: "Виж, мисля, че трябва да направиш това и това." Те могат да послушат съвета ми, ако искат да се учат. Това е, защото ме е грижа за играта. Искам тези, които са около мен, да играят добре и да се наслаж­дават на футбола си.

В последните седмици играете в малко по-задна позиция. Как ви се отразява това?
- Хората не могат да разберат, че аз всъщност съм роден за №10. Те ме виждат като нападател, защото там съм играл цял живот. Но за мен няма проблем да играя в халфовата линия. Мога да играя дори като защитник. Това не е проблем, защото се виждам като достатъчно опитен играч и знам какви са ми качествата. Знам как мога да играя. Както вече казах, футболът не е трудна игра. Ако използваш мозъка си и главата си, тогава нямаш проблеми. Ако се налага да играя като №10 и да бъда по-назад, ще го правя с удоволствие. Това е, защото обичам да играч повече с топката, да правя повече докосвания, да контролирам играта. И както се казва в музиката, да оркестрирам.

Изтеглянето ви в по-задна позиция се дължи на контузията на Брайън Руис. С него бяхте започнали да правите успешно партньорство преди това...
- Неговата контузия е голяма загуба за нас, защото това е типът футболист, с когото искам да играя. Всичко е до това да играеш футбол, да знаеш как да дадеш пас и да вкараш гол. Той е голяма фигура за тима и се надявам, че ще се върне възможно най-скоро. Но имаме други хора, които могат да го заменят. Така че всичко с нас ще бъде наред.

Мачът с Нюкасъл беше много важен, защото бях­те в дълга серия без поб­еда. За отбор като вашия, който бележи често, да имате три поредни мача без попадение, не бе присъ­що...

- Мачът с Нюкасъл бе толкова голям, колкото и всички останали. Ако спече­лиш този мач, но загубиш следващия, пак е същото. Ние вярваме, че можем да спечелим всеки един мач. Няма значение срещу кого играем. Този мач беше ва­жен, защото не бяхме по­беждавали и вкарвали в предишните срещи. Знаех­ме, че ще бъде трудно, но ние винаги трябва да сме спокойни и да играем фут­бол.

Спечелили сте много трофеи с предишните си клубове. Към Фулъм обаче очакванията не са толко­ва големи. Все пак надява­те ли се да постигнете не­що голямо с котиджьрс?