Ивaйлo Дepмeнджиeв e cтapши yпpaвлявaщ cъдpyжниĸ в Aдвoĸaтcĸo дpyжecтвo „Cимeoнoв и Дepмeнджиeв”. Дoĸтop e пo пpaвo c диcepтaция в oблacттa нa мeждyнapoднoтo чacтнo пpaвo и мeждyнapoдeн apбитpaж. Члeн e нa Упpaвитeлния Cъвeт и нa Πpeзидиyмa нa Apбитpaжния cъд пpи Бългapcĸaтa тъpгoвcĸo – пpoмишлeнa пaлaтa, ĸaĸтo и нa Лoндoнcĸия мeждyнapoдeн apбитpaжeн cъд. Apбитъp e в cпиcъĸa c apбитpи нa Meждyнapoдния apбитpaжeн cъд пo cпopтa в Лoзaнa, Швeйцapия. Toй e пoчeтeн ĸoнcyл нa Peпyблиĸa Keния в Бългapия. Пред „24 часа” Дерменджиев разясни какви промени са били въведени в работата на спортния арбитраж след Конгреса му.
- Г-н Дерменджиев, наскоро завърши конгресът на Спортния арбитражен съд в Лозана. Има ли сериозни промени в работата му?
- Окончателно арбитрите вече сме разделени в три листи - за допинг, за футбол и обща. Аз и колежката Ясна Ставрева, които сме единствените българи в съда, сме в общата листа. На 15 ноември за първи път в историята на Спортния съд в Лозана ще има публичен процес, по искане на китайската плувкиня Сун Ян, която настоява за отмяна на наказанието си от Световната антидопингова агенция. Става въпрос за нещо изключително и невиждано досега - от 1 януари 2019 г., вследствие решенията на Европейския съд за правата на човека по делата „Пехщайн" и „Муту", арбитражните правила за допинг дела предвиждат възможността за провеждане на публични заседания. Така всеки ще може да се регистрира в сайта на съда и да гледа процеса, който ще се излъчва в реално време. Само не знам дали сървърите ще издържат, ако много китайци решат да се включат. Другото нововъведение е обособяването на перманентно антидопингово отделение на съда в Лозана, в което ще се разглеждат на първа и единствена инстанция антидопингови дела, делегирани от Международния олимпийски комитет и всички спортни организации, страни по Световния антидопингов кодекс. С тази промяна съдът в Лозана ще концентрира и монополизира антидопинговите дела, което, разбира се, само засилва легитимността и ролята му в света на спорта.
На конгреса също така се обърна внимание и на една вече съществуваща, но недотам използвана възможност да се сключват договори с директна клауза за решаване на спора пред съда в Лозана. Така се спестява доста време, тъй като няма да е необходимо предварително да се изчерпат вариантите по националното законодателство, както и в съответната спортна федерация като ФИФА например. Това, освен че сериозно съкращава процедурата, увеличава шансовете за изплащане на присъдената сума в срок, тъй като санкциите са сериозни.
- Това обаче няма ли да е прекалено скъпо?
- Не. Таксите за започване на общите дела обикновено са около 1000 франка. Административните разноски са функция от сумата, която се търси. Мнозина не знаят, че съдът в Лозана предлага и правна помощ. Или ако един спортист няма средствата за дело, може да се обърне към съда и той ще му финансира пътуване, престой, такси, всичко. Но накрая ще има окончателно решение, което включва и частта с разноските.
- Колко окончателно е решението на Спортния съд в Лозана?
- Напълно. Направени бяха опити да се обжалват решения във федералния съд на Швейцария, които завършиха доста несполучливо. Разбира се, може да се иска отмяна на решението от федералния съд на Швейцария, но не по същество или поради неправилност, а, да речем, в изолирани случаи поради противоречие с обществения ред, допуснати съществени процесуални нарушения и пр.
- Колко дела се водят годишно?
- Между 800 и 1000, като всяка година се завеждат около 300 нови дела. Сега, когато се поеха и случаите с допинг, със сигурност ще има някакво увеличение, но не се очаква да е сериозно. Като изключим допинг делата или тези по обжалване на актове на федерации, най-голям относителен дял от броя на делата се пада на футболни дела - такива за спортни права, трансфери, обезщетения и пр. И това е разбираемо, като се има предвид, че понастоящем в спорта едни от най-големите финансови интереси на клубове, агенти, играчи, спонсори, телевизии, рекламодатели и т.н. са именно свързани с футбола. Относително по-малко са делата, свързани с други спортове, но има и такива - например в баскетбола, където също напоследък се наблюдава ръст.
- Колко от тях са български?
- Двадесетина. Сега има едно в баскетбола, където спорят местен топ баскетболен клуб и чужд състезател. Всичко е в рамките на нормалното.
- Вие бяхте ли арбитър по някое от тях?
- Не. У нас битува едно непознаване на правилника на съда в Лозана. Ние сме напълно демократичен съд. С колежката имаме пълното право да бъдем посочвани като арбитри по дела с българско участие. Мнозина обаче това не го знаят и автоматично изключват тази възможност. Няма пречка също така да бъдем сочени като вещи лица или да даваме експертни мнения по дела, в които не действаме като арбитри.
- Колко дела гледахте през миналата година?
- Бях председател на състав шест пъти. По други бях посочван като арбитър.
- Кое беше най-интересното?
- Имаше един уникален случай. Спореха двата най-големи клуба в държава от Близкия изток, федерацията отменила мача за титлата, защото единият клуб не бил потвърдил участието си в него месец предварително. И му бе наложила глоба. Искането бе двубоят все пак да се състои. По време на заседанието ми показаха видеоматериали, от които ясно личи обстановката на този мач. Играе се на стадион, който според мен побира над 150 000 зрители. Над самия стадион има път, по който се движат полицейски автомобили. Местата са запълнени докрай. Обстановката е като на война. След това ми обясниха какви пари са изгубили от спонсори вследствие на несъстоялия се финал. Заради тромавите процедури вече бе започнало следващото първенство и се видях в доста затруднено положение. Представете си само какви размирици и масово негодувание би предизвикало преиграването на един толкова ключов мач, ако постановя решение в такъв смисъл.
