Бившият спортно-технически директор на Левски Андрей Желязков изгледа много внимателно от трибуните дербито с ЦСКА. Пред "Тема спорт" той сподели впечатленията си от сблъсъка и заяви, че сини и червени се завръщат с пълна сила на сцената у нас и скоро ще са на местата, които им се полагат.
- Господин Желязков, с какво Левски спечели дербито с ЦСКА?
- Много по-силно бе желанието в редиците на сините за добро представяне и спечелване на мача. Това беше първият показател, по който Левски надделя над ЦСКА. Вторият бе фактът, че с изключение на първите десетина минути, в които на пръв поглед ЦСКА изглеждаше по-уверен, след това сините овладяха целия терен. Те не се разкъсаха, между първия и последния човек разстоянието бе малко и тимът просто не позволи на ЦСКА да играе. Това бе главната причина за победата. След отбелязването на гола може би всички са очаквали, че Левски ще се прибере в половината си, но това не се получи. Отборът продължи да пресира противника, да е близо до топката и не даде шанс на армейците.
- Толкова голяма ли бе изненадата при червените от тази дълбока преса през първото полувреме?
- За каква изненада говорим? ЦСКА, ако е очаквал нещо друго точно в този мач... Червените ми се сториха прекалено уверени, подходиха аристократично към срещата. Все пак независимо кой отбор в какво състояние се намира, тези дербита винаги са били с неизвестен победител. При ЦСКА се забелязва тенденция... Да вземем например мачовете с Копенхаген от евротурнирите, макар че датчаните са много силен отбор, а след това тези с Лудогорец и Левски. В тези важни двубои те не спечелиха, някъде им се къса нишката. Там сякаш се губят мъжкарството и волята. Не можеш да губиш от конкурентите си и да имаш претенции, въпреки че шампионатът е толкова дълъг и всичко може да се случи до края.
- Изненада ли ви някой от двамата треньори с подхода си? По състава на ЦСКА доста коментирана тема е поставянето на Тиаго Родригес на левия фланг.
- Аз чак толкова огромно внимание не обръщам на това, кой къде играе. Да, той действително бе поставен на фланга, но в такива мачове е важно какво е желанието за изява. Защото въпреки позицията може да попаднеш в центъра или на друго място. Нагласата, желанието да се представиш добре и да победиш е водещото, а точно това липсваше на ЦСКА. До голяма степен точно след отбелязването на гола от Левски при сините желанието се удвои. Това всеки го видя. Навремето говорихме, че трябва да се бориш за всеки метър, а видяхме, че те не отстъпваха дори на сантиметър. Победата дойде и след няколко отлични отигравания на Обертан. Тиам се представи в добра светлина - винаги беше там, където трябва да е. Отборът стоеше като отбор - нямаше как да загуби по начина, по който подходи.
- Видяхме в действие във важен мач синьото трио Кабрал-Обертан-Паулиньо. Може ли партньорството им да се развие?
- Да. Паулиньо, не е в най-добрата форма, но е от футболистите, които липсват по българските терени. Харесвам го много. Кабрал в началото имаше доста колебливи изяви - при Делио Роси изобщо не се представяше добре. В момента в Левски има колектив. Това липсваше при Делио Роси. Но сега се чувства - срещу ЦСКА имаше страхотна взаимопомощ между звената и играчите. Пролича си ясно на мача - някой сгреши, но друг мине и го потупа, а не го критикува. Никой не спираше да играе, докато преди бе съвсем различно. Сега важното за Левски е в клуба да се предпазят от едно нещо. Преди 2 години с Люпко Петрович отборът вървеше - не играеше красиво, но и нямаше футболисти като настоящите - сега сините имат споменатото трио, но и централните защитници Яблонски и Ейолфсон, бековете Горанов и Цветкович се стабилизираха, целият тим е по-силен. Но тогава започнаха специалистите от Азия да казват как Левски не играе красиво, а трябва да бие с по 4-5 гола. В азиатските страни има двама специалисти - Казахстан нали е в Азия? Там е и Япония... Няма да се изненадам, ако след няколко дни прочетем, че Левски е трябвало да спечели с между 3:0 и 5:0. Сега ръководството не трябва да се вслушва в подобни съвети, защото ще направи грешка. Треньорът е много важен, това е диригентът на отбора. В момента Стоянович е най-подходящият за такъв, и в Левски не бива да се вслушват в такива, които злорадстват.
- Казахте за диригента на отбора, на терена това Обертан ли е?
- Погледнете как играе. Срещу ЦСКА бе в ролята на плеймейкър, но той може да действа като крило, централен нападател, дори и халф. Прави впечатление, че останалите вече го слушат. Навремето играх с Йохан Кройф, Бог да го прости, той беше Диригент! Диригент на терена и едновременно треньор. Ако го слушат, съотборниците му могат да имат огромна полза - не само засега, а и за в бъдеще. Обертан се превръща в идол. Хората от секторите Б и В никой не ги накара да му скандират името насила, а им идва отвътре. След заминаването на Делио Роси като че ли момчетата се сплотиха около Обертан. Сега колективът изглежда съвсем друг. Според мен той се чувства щастлив тук. Ако Левски успее да го задържи, ще спечели много. Да, сигурно ще е с цената на повече финансови средства, но така се гради отбор.
- Тоест, сините трябва да градят тима около Обертан?
- Да. Паулиньо и Кабрал също са ценни. Една къща не се прави за един ден. Левски вече има основи и те са доста здрави. Треньорът и ръководството трябва да преценят внимателно какво им е необходимо. Естествено, че винаги е необходимо нещо ново и по-добро, но в момента има ядро. Левски не трябва да допуска грешките от 2013-а, когато загубиха първенството и купата. Тогава разбиха всичко.
- Срещу Лудогорец в Разград ли ще може да се види истински на какво ниво в момента е Левски?
- Там загуби и ЦСКА, но червените не трябва да се подценяват. С победа в София над Лудогорец армейците пак ще са в играта. Левски и ЦСКА постепенно се връщат на мястото, на което трябва. Ако не е тази година, то ще е следващата и те ще си заемат позициите. Със сигурност първенството ще е интересно. Локо Пловдив би Лудогорец и Левски. Няма чак толкова голяма разлика както минали сезони. Берое играе добре, Ботев Пловдив прави хубав футбол, но трябва да се съсредоточи върху печеленето на мачовете.
- Къде виждате недоразвит потенциал в ЦСКА?
- Ако говорим за мача с Левски - не стига, че подходиха аристократично, но на всичкото отгоре бяха плахи. Но ако говорим за развитие на клуба - Ганчев е човек, който трудно се предава. Докъде ще стигне ЦСКА, само можем да гадаем. В никакъв случай няма да тръгнат надолу. Важното е играчите, особено чужденците, да разберат къде се намират. В Левски вече някои са го почувствали.
