За лицензите и хората

На мнозина сигурно още им е пред очите мачът между Черно море и Левски. Два отбора, които се опитват да играят футбол на невъзможен терен, и футболисти, рискуващи здравето и дори бъдещето си във всяко едно единоборство на „нивата”. Съдията пък показва „за награда“ 14 жълти и 2 червени картона, а ако имаше още десетина минути игрово време, със сигурност щеше да изгони поне още двама-трима окаляни клетници от двата тима.

Ако двубоят на „Тича“ бе изолирано явление, да си затворим очите и да го подминем. Помним обаче, че миналата седмица ЦСКА и Берое загубиха точки в калта и локвите на стадионите в Дупница и Хасково. След срещите дори се заговори за преразглеждане на лицензите на тези спортни съоръжения. От много години се знае, че лицензите в България се дават „с едно наум“. Комисиите минават, стриктно поставят предписания на почти всеки клуб и след това... щедро раздават лицензите. За да няма обидени, за да стига „А“ група и до по-далечните кътчета, за да се поддържа илюзията, че футболът ни се развива. Да изброяваме ли повече компромиси?

Преди години лиценз не получаваха стадиони като „Българска армия“ и „Локомотив“. Сега ситуацията видимо се е влошила, но разрешително може да получи всяка нива, която не е съвсем крива. Клубовете пък ги пускат в елитната група не само без стадиони, а и без банкови гаранции. И после всички им гледаме сеира. Защото през лятото Марек и Хасково не получиха лиценз, след това им го дадоха („мир да има“), а сега ги обвиняват с право, че стадионите им не са пригодени за футбол. И то не само при тежки атмосферни условия.

Та темата бе за лицензите и хората, които ги издават. На тях явно не им мигва окото, че правят редици компромиси, опасни за здравето на други едни хора. И докато това е така, да се играе футбол у нас през зимата ще си остане въпрос на оцеляване. Освен ако не се преквалифицираме навреме. Има официален спорт, който се нарича блатен футбол Той се радва на огромна популярност, като редовно се провеждат световни първенства. Условията да развиваме спорта са идеални, а и талант не ни липсва. Защо просто не опитаме?

Христо Бонински, в-к „Меридиан мач”