За българския шампионат… или разкази с неочакван край

Тук е интересно, независимо дали футболът е на високо ниво или не.

За българския шампионат… или разкази с неочакван край

Приключи есенният полусезон, а с края на първия дял от шампионата идва време за кратка равносметка. Моментът, в който шефове, треньори и футболисти ще погледнат назад, за да разберат къде се намират по пътя към целите, които са си поставили, да осъзнаят грешките и пропуснатите шансове и да избистрят стратегията си за втория полусезон. Времето, в което феновете неизменно ще отворят таблицата с класирането и неодобрително ще поклатят с глава, недоволни от мястото, на което ще зимува любимият им отбор или ще се усмихнат с надежда и възхищение от неочаквано високите резултати на своите любимци.

Въпреки ниското ниво на футбола у нас и напук на критиките на много специалисти, смятам, че феновете на най-популярната игра имаха възможност да се насладят на едно интересно първенство, изпълнено с много емоции и неочаквани обрати. Както на терена, така и извън него…

То не бяха "Казански афери" и пиянски изцепки… Европа искрено се посмя с нашите грандиозни, неосъществени трансфери, а някои играчи се превърнаха в истински звезди… не във футбола, а в нощния живот. Президенти на клубове бяха гонени с камъни, футболисти бяха бити и заплашвани… общо взето – мила родна картинка! А ето какво ни предложи тя във футболен план...

Шампионът на България Левски претърпя сътресение, което почти го срина със земята и осъди многобройните си фенове на ад, който историята едва ли помни. „Сините” изиграха безумно слаб сезон, но макар че много хора побързаха да ги отпишат от борбата за титлата, в крайна сметка показаха, че имат сили и класа да възкръснат като феникс от пепелта.


Вечният им съперник ЦСКА за сметка на това пое уверено и много обещаващо по пътя към върха. Момчетата на Любо Пенев мачкаха не само в родното ни първенство, но загатваха за големи успехи и в Европа. След като надвиха високомерния тим на Динамо (Москва) и като по чудо се класираха за Лига Европа, армейците бяха посрещнати като богове от своите привърженици, а техният треньор се настани трайно в сърцата на „червената” агитка. В един момент обаче нещата се объркаха и последва поредица от трагикомични събития. Героите бяха развенчани а над светлото бъдеще на отбора останаха да тегнат много въпросителни.

Изненадващо или не, за пръв път от десет години насам Литекс ще зимува като лидер в класирането. С приличен аванс от четири точки. След идването на Ангел Червенков, спокойствието се възцари в града на люляците, а Литекс се превърна в един от основните претенденти за титлата.
Редом с Черноморец. Тимът на Красимир Балъков, който бе определян като хита на есенния полусезон и е пример за европейски модел на работа донесе много радост на своите фенове с успехите си тази есен, но след няколко погрешни стъпки показа, че все още не е готов да се намеси в сметките на т.нар. грандове. Знае ли човек…

Черно море – подобно на Левски, изживя сериозна криза, смени треньора си и поне засега остава далеч от борбата за евротурнирите. В тима на Славия също не липсваха трудните моменти, но поне към края на полусезона отборът живна, записа три поредни победи и върна усмивките по лицата на верните си привърженици и атрактивния си треньор Вили Вуцов.

Голямата изненада обаче си остава култовият Миньоро! Отборът, известен със своята непримиримост, с колоритната си публика и фразата „Голфо е за нас, тройката за вас”! Перничани започнаха плахо и мнозина прогнозираха, че в края на първенството те ще са сред изпадащите отбори. След поредица от неуспехи, младият наставник Тони Велков бе готов да поеме цялата вина и да си тръгне. Вместо това отбора напусна изпълнителният директор Георги Славчев и нещата се оправиха като с магическа пръчка. Миньор се превърна в стихия, която не може да бъде спряна и след като подчини лидерите ЦСКА и Черноморец, си заслужи искрената радост на феновете.



Ще ми се да кажа нещо оптимистично и за Пирин, но не мога… поне засега. В края на есенния полусезон отборът се намира на 10-о място – точно където завърши и миналата година. Започна обнадеждаващо, побеждавайки Славия и Литекс, но не успя да направи нищо по-запомнящо се. Кулминацията дойде в мача срещу Локо (Мездра), в който „орлетата” загубиха със срамното 0:4. И като в черна прокоба мездренските „железничари” взеха главата на поредния треньор на Пирин – колоритния косовски специалист Наджи Шенсой. След него дойде Стефан Грозданов – доказано име, чиято работа бързо започна да дава плодове. Благоевградският тим се отпуши и започна да вкарва голове.



Какво да кажем за Берое – симпатичен отбор, който притежава потенциал и поднесе немалко изненади. Класни футболисти, които само на мускули избутаха до осмото място. Не знаех да се смея ли или да плача, когато разбрах, че футболистът, който вкара на Левски, няма пари да си плати квартирата. Какво ли щеше да е, ако над клуба не тегнеше сиромашията?!

Първенството, което наблюдавахме, определено не беше лишено от драми и обрати. Борбата за първите места е зрелищна и оспорвана, но не по-малко интересно е и положението в края на таблицата.

Срамно за историята на българския футбол, на дъното на таблицата са двата пловдивски отбора Ботев и Локомотив. Град с едни от най-старите футболни традиции може да остане без отбор в елита.

„Канарчетата” са ясни – над тях отдавна тегне черното проклятие, наречено Димитър Христолов”, което – както се очертава, ще се окаже и техния трагичен край. Клубът, който някога е всявал респект и на чието величие се е радвала цяла България, изстрада всички злини на този свят и сега е закотвен на дъното със срамния актив от 7 точки. Но се бори!  Отборът е съставен предимно от непретенциозни италианчета, събрани от улицата, които далеч не са по-добри от своите гладни, български съотборници. Ботев стартира повече от катастрофално, но в хода на шампионата се видя, че измършавелите „канарчета” още имат криле и могат да летят. Съдбата на клуба е повече от неясна и само чудо може да предотврати славният Ботев окончателно да изчезне от картата на света. Но футболът затова е най-великата игра, защото неведнъж е показвал, че чудеса съществуват.

Какво да кажем за Локо (Пловдив), който преди пет години бе увенчан за шампион на България, а миналата година завърши на приличното 6-о място. Немотията неизменно се настани и на „Лаута”, а собственичката Галя Топалова все по-често е оприличавана като „Христолов с пола”… Умиране има, утърване няма!

Новакът Спортист (Своге), който се оказа едно от разочарованията през есента, тимът с големите възможности и слабите резултати – Сливен и беззъбият Локо (Мездра) са останалите претенденти за оставане в елита. Кой ще изтегли късата клечка в края на първенството – поне аз не се наемам да давам прогнози.

Вярно е – футболът в България е на недопустимо ниско ниво; положението с базите и детско-юношеските школи е трагично; почти никъде няма пари. Но българите са сеирджии и се забавляват искрено – ако не на спектакъла на терена, то поне на случките, съпътстващи родния шампионат.

С нетърпение очаквам продължението… забавлението е гарантирано!

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки