Йовов: ЦСКА може да разчита на ентусиазма и публиката си, за да се бори докрай за титлата

Христо Йовов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Журналисти и фенове определяха ювелирните му ходове на терена с прякора „Бижутер“, който получи след изключителен гол във вратата на Фабиен Бартез в турнира за купата на УЕФА през 2005 година. Роден е в Своге и е юноша на Левски. Със “сините” ликува два пъти с титлата на България и два пъти с купата на страната. Част бе от “дрийм тима”, който достигна до четвъртфиналите за купата на УЕФА и за първи път участва в групите на Шампионска лига. Успехите му не са свързани само с Левски. Йовов игра още за Локомотив (София) и Литекс, като с клуба от “града на люляците” триумфира два пъти с купата на България. В елитната ни група има 354 мача и 126 попадения. Негов е най-бързият гол в “А” група – през 2009 година реализира в 19-ата секунда на мача с Локомотив (Пловдив). За националния отбор на “лъвовете” има 32 мача и 8 гола.

- Здравей, Христо! Миналата неделя се завърна на терена в контрола на Локомотив (Горна Оряховица) с Ботев (Гълъбово), като изигра едно полувреме за състава на „железничарите“. Завръща ли се Христо Йовов?

- Не мога да кажа твърдо. Беше една контрола не само за двата отбора, но и за мен. В добри отношения съм с треньора, имахме предварителни разговори, но важното беше аз да се усетя на терена и той да ме види. След такова дълго прекъсване нещата са различни и аз самия разбрах това на терена.

- Защо реши да се пуснеш отново на терена на 40 години? Говорихме с Ивайло Йорданов, който е спортен директор на Локомотив (Горна Оряховица) и той каза, че си се представил добре…

- Винаги съм се опитвал да бъда здраво стъпил на земята. Смятам, че не отстъпвах много, но не правех и разликата, което ме притесни. Ако започвам да играя отново, ще се опитам по всякакъв начин да помагам. Не се получи. Отдавам го и на това, че дълги години не съм участвал така интензивно в срещи на високо ниво. Липсата на тренировки също си оказва влияние. Ако се направи тренировъчен процес или подготовка, може би ще изглеждам по по-добър начин.

- Доколко ти липсва активният футбол?

- Много. Предполагам, че липсва на всички, които са приключили и са имали активна кариера като моята. Но природата си казва думата, няма да се лъжем. Това беше един тест за мен, за да проверя дали това, което виждаме на екраните е толкова лесно и се оказа, че не е.

- Как човек, който е бил толкова близо до най-популярния спорт, реши да се отдаде на политиката? Кое те накара да предприемеш този ход?

- Винаги ме е влечало. Смятам, че съм човек, който се интересува от много неща. Не съм бил вглъбен във футбола, дотолкова че изцяло да се интересувам само от него. Трябва да има млади хора, които да се занимават с това нещо, „чисти“ хора и аз се смятам за такъв. Може би вече не млад, а само „чист“. (смее се) Но това е пътят. Опитах един път с кандидатура, след това имах предложение да бъда заместник-кмет. Приех и се сблъсках с неща, които са много по-различни и доста интересни.

- Как ще коментираш това, че много известни спортисти, които са минали през политиката, казват, че там има повече мръсотия, отколкото във футбола например? Така ли е според теб?

- Зависи в коя държава. Явно в България се коментира по този начин. Вадя изводите от това, че съм се занимавал и с двете. Знаем, че в Германия футболът е доста „по-чист“, а и политиката е доста „по-чиста“. Може би манталитетът ни е такъв. Както футболът, така и политиката не се котира с добро име в България, но смятам, че нещата се променят и тръгват в една по-добра посока.

- Как се чувства един известен футболист зад бюро?

- В началото беше доста странно.

- Имаше ли някакви папки на бюрото?

- Естествено, но бяха повече за авторитет. Спортистите водим много динамичен начин на живот. Знаете, че постоянно сме в движение – пътувания, спортуване и в един момент сядаш зад едно бюро и трябва да прекараш осем часа, което е много сложно в началото. Полека-лека се свиква, но не е същото.

- Защо подаде оставка? Когато някой е във властта, вечно се спекулира с думата „корупция“. Имаше ли опити някой да те корумпира?

- Не. Може би в града, в който живея, хората ме познават и се надявам знаят, че не се поддавам на такива неща. Не са се опитвали да правят такива контакти с мен. Оставката е свързана с други неща, които ще запазя за себе си. Не искам да ги коментирам, но няма нищо общо с корупция.

- Би ли се пробвал отново на избори?

- Да, много е вероятно. Не съм човек, който се предава. Спортна натура, не обичам да губя. Не казвам „да“ или „не“, но не го изключвам като вариант.

- Какво искаш да промениш, ако си в политиката?

- Всички ежедневно коментират за това, което искат да се промени.

- Нещо по-реално, ние сме се наслушали на тези обещания…

- Може би отношението между политици и хора трябва да бъде „по-чисто“. Прекият достъп до тях трябва да бъде по-нормален. В България, когато станеш политик, се губи реалността. Смяташ, че си нещо повече, а в крайна сметка в малкия град това много добре може да се види. Дали си политик или обикновен човек - излизаш в едни и същи заведения, срещаш едни и същи хора. Не можеш да се променяш, хората те познават от преди това. Просто трябва да останеш същия и идеята ти за кандидатура трябва да бъде „чиста“. Това трябва да е водещото за един политик – да нямаш други цели и помисли.

- Следиш ли процесите в Левски?

- Естествено, Левски е моят живот и съм го казвал не веднъж. Доскоро половината от живота ми беше минал на „Герена“, сега вече не знам дали е така, но вкъщи ставаме и лягаме с Левски. Децата тренират на „Герена“, всеки ден екипите им се перат. Това е неминуема част от нашето ежедневие. Интересувам се, но за съжаление и страдам, както всички останали през последните години. Всяка година – нова надежда.

- Как ще коментираш това, което се случва? Треньор – италианец, зимна селекция, която е насочена предимно към чужденци… Има ли повод за оптимизъм в „синия“ лагер?

- Хубавото във футбола и в политиката е, че всяко ново начало е повод за оптимизъм. Знаем, че във футбола дори е в много по-кратки срокове. Имаме зимен период и летен период, когато може да се направят промени и да тръгнат с нова надежда. Притеснително е дотолкова, че трансферите за година-година и половина са доста. Не съм се замислял точно, но може би са над 15. Това се запазва в годините като проблем за Левски. Доста футболисти минават, текучеството е голямо, пък няма резултати. Но както казах, на всеки шест месеца, това е надеждата, която ни крепи и да се надяваме, че сега успеваемостта ще е повече от 80%.

- Селекция до дупка…

- Това е вариант. В крайна сметка като не уцелиш, да направиш втори опит. Въпросът е къде ще му излезе края. Но когато хората разполагат с възможности, обикновено не ги притеснява и не им пречи.

- В какво най-вече изостава Левски, близо десетилетие е без титла?

- Смятам, че проблемите са комплексни. Аз съм бил част от проблемите. Няма какво да крием – преди съм бил ръководител и футболист, със сигурност и аз съм бил проблем в даден момент. Нещо не е както трябва и си личи. Загатнахме за постоянните трансфери, а през всичките тези години никой не излезе да каже: „Аз съм виновен“, което е много притеснително. Не може един клуб като Левски, който през годините е бил фактор и винаги се е борил за титлата, никой да не излезе през последните 10 години и да каже: „Аз сгреших“. Просто минава и заминава. Може би никой не осъзнава проблемите или ги крие. За нас, привържениците отвън, е ясно. Въпросът е, че ако не осъзнаеш къде е проблемът вътре, не можеш да го разрешиш. Влизаш в една спирала, в която поне според мен, в последните години Левски доста бързо върви.

- Предстоят пет мача с ЦСКА – два за купата на България и три за първенството. В последните години модата във „вечното дерби“ се диктува от „червените“. Защо Левски отстъпва на големия си съперник?

- Според мен всичко е въпрос на качества. Няма какво да се заблуждаваме, колкото и да се коментира, че футболът е непредсказуема игра, за мен е абсолютно предсказуем и обикновено по-добрият побеждава. В много редки случаи по-слабият печели. Аз съм участвал в серии, в които Левски побеждаваше доста години и доста пъти ЦСКА. Тогава всичко е било въпрос на качества. Левски е бил по-добрият отбор и е побеждавал. Така беше и в изминалите мачове, ЦСКА разполагаше с по-класните футболисти, с по-добрия отбор, играеше по-добре и печелеше. Предстоят много важни дербита за Левски от гледна точка на случилото се в последните няколко мача. Знаете какво е търпението на хората. Повечето крайни привърженици живеят с тези мачове. Доста пъти съм се срещал с хора, които казват: „Мен не ме интересува Левски къде е в класирането, важното е да победим ЦСКА.“ Не би трябвало да е така, но е факт. Съществуват такива хора и са много. Търпението ще се изчерпа и ще бъде трудно да се върнат привържениците на стадиона. Те са и оценката на отбора.

- На какво се дължи доминацията на Лудогорец? Ти си работил в клуб, със собственик Гриша Ганчев, възможно ли е да има друг шампион тази година?

- Не изключвам нищо, но всички факти и показатели сочат към Лудогорец. Качеството на футболистите там е високо. Виждаме какви трансфери правят, а и през годините Лудогорец изгради доста стойностен отбор. Много по-лесно се работи в обстановка, в която трябва да прибавиш само един или двама футболисти към един готов отбор, отколкото както прави Левски – опитва се на всеки шест месеца да изгради чисто нов тим от 11 или 15 човека. ЦСКА може да разчита на ентусиазма и публиката си, за да се бори докрай за титлата, но всички факти сочат към Лудогорец. Хубавото е, че вече донякъде има интрига в първенството. През последните години почти бе изчезнала. Надяваме се и Левски да се включи, ако не тази, то догодина. Тогава и първенството ще бъде много по-интересно.

- За кратко бе спортен директор в Левски, готов ли бе за този пост?

- Не, в годините осъзнавам, че явно не съм бил готов по простата причина, че не изложих вижданията си и не поставих условията си, за да мога да работя. В България е размита и тази длъжност дори, благодарение на всички президенти, които смятат, че когато дават пари, трябва да определят всичко. Това е разликата между футбола и бизнеса и президентите трябва колкото се може по-бързо да осъзнаят, че наистина те са главният фактор, те решават всичко, но футболните въпроси се оставят на хора, които смятат, че разбират и им вярват. В последствие не веднъж сме били свидетели, когато един президент дава две-три години пари, наслуша се на футболни капацитети и в един момент решава, че вече разбира и няма нужда от никой около него да му казва какво да прави. Почва да се занимава с трансферите, да назначава треньорите, дори в близкото минало – да прави и смените, да реди състава – така съм чувал. Това е само в техен ущърб, защото хвърлят едни пари и резултатите са никакви. Държат се едни хора, които после да бъдат обвинявани, защото е най-удобно ти да си решаваш всичко и в крайна сметка да излезе някой друг виновен. Явно времето трябва да излекува този проблем. Виждам, че в Европа има толкова добре управлявани клубове, а на повечето дори не знам имената на президентите. Явно не се появяват толкова, за да ги научим. Но това са синдроми на българщината.

- Би ли се завърнал на „Герена“? Имаме информация, че си разговарял с Асен Букарев, така ли е?

- Да, имаше някакви разговори, не обичам да лъжа. Може би бяха опознавателни, не между мен и Букарев, защото ние се познаваме доста добре. Бих се върнал, след като съм се съгласил да разговарям. Да, имам желание отново да се занимавам с футбол, но не на всяка цена. През годините човек може да остане отстрани и да наблюдава, смело мога да твърдя „тази каша“. Така определям в момента българския футбол с всичките проблеми през последните години - „черно тото“, колкото и да ме е срам да го изрека, съдийски разправии и т. н. Човек, ако се замисли реално и не се интересува от финансовата гледна точка на нещата, макар тя да не е маловажна, но си казва „няма смисъл“. Това са едни нерви, разправии и в крайна сметка нищо не зависи от теб.

- Сега към нещо по-весело – кое бе в основата на „синята приказка“ през 2005-2007 година? Четвъртфинал за Купата на УЕФА, а след това и влизане в групите на Шампионската лига…

- Безспорно за мен са Мъри Стоилов и Наско Сираков. Все пак назначението на Мъри е свързано със Сираков. Той е преценил, че треньорът, който може да постигне това нещо е Стоилов и го е назначил. Това са главните „виновници“. Това доказва и моята теория за футбола и за президента, който в крайна сметка е назначил Наско Сираков, за да му движи спортно-техническите неща. Предполагам, че за Мъри всичко е казано, няма какво да измисля и да „открия топлата вода“. Фактите говорят, както и последващите му резултати след отстраняването му от Левски. Винаги съм разделял треньорите на няколко вида. Има такива, които се справят добре с готов отбор. Има и треньори, които са способни да изградят нов отбор. За мен Мъри беше треньор, който успя да изгради отбор от нищото. Левскарите много добре знаят какво представляваше Левски по негово време. Бяха футболисти, в това число и аз - с контузии, с разправии с Гриша Ганчев, почти бях приключил с футбола, но ме върна и изживях най-хубавите си години. Не искам да изреждам други играчи, за да не обидя някой. Наскоро имахме разговор с Мъри и аз му казах, че винаги, когато ни види – футболистите от това поколение, трябва да ни черпи, че сме го направили треньор. А Мъри ми отговори да не забравяме, че той пък ни е направил футболисти, но в интерес на истината винаги ни черпи.

– Не можеше ли по-дълго да продължи тази „синя приказка“? Защо не използвахте инерцията? Стигна се до конфузия срещу Тампере, може би изходящите и входящите трансфери не се осъществиха по най-добрия начин…

- Може би тогава нямаше търпение. На всички много ни хареса тази „приказка“. В две години подред УЕФА, след това Шампионска лига. В един момент този крах с Тампере, може би имаше напрежение и първосигналното при всички мина. Лудогорец беше в същата ситуация преди две-три години, когато отпадна пак в първия кръг след огромно постижение в Европа. Запазиха курса и футболистите и продължиха напред. Не казвам, че щеше да стане същото с Левски. Смятам, че това е бил проблемът, че в този момент всички решиха, че тези футболисти са изчерпани и трябва да има промяна. Може и да е било така, но не можем да го доказажем.

- Прекара четири години в Литекс. Защо прие предложението на ловешкия клуб?

- Пак бях в една специална ситуация. Бях в Германия, а след това бях преотстъпен в Локомотив (София). След това трябваше да се върна в Германия, имах предложение от Кьолн, но не се получиха нещата. Имах договор с Мюнхен 1860, но не играех там и не исках да се връщам. Обади ми се Емо Данчев. Каза, че имал оферта за мен от Англия. Отговорих: „Супер, чудесно.“ Сезонът ми не беше лош с националния тим и с Локо (София). Казах: “Окей, нека да бъде така.“ А той ми каза: „За да се случат нещата по-евтино, ще минем през български клуб.“ Тогава можеше да се правят трансфери, не беше както сега – една година да си в един и същи клуб. За три дни можеше да минеш например от Спартак (Варна) в Левски… Идеята беше Литекс да ме откупи от Мюнхен 1860 и да ме продаде на английския отбор, който беше слаб, от Първа дивизия. Имах среща с Гриша Ганчев. Той заяви, че познава добре качествата ми и знае, че мога да постигна много повече във футбола. Според него не би трябвало да отивам в отбор от това ниво на английския футбол. По-добре да поиграя една година в Литекс и да бъда продаден някъде другаде. Доверих се, все пак когато ти правят комплименти, е много лесно да се доверяваш. И тази година продължи около пет.

- Съжаляваш ли за нещо в кариерата си?

- Мисля, че да. Обичам да се шегувам, че в най-скоро време трябва да ме осъдят за престъпления към футбола, защото с тези качества не съм играл в голям отбор. Това в кръга на шегата, но смятам, че можеше да се развие по-добре кариерата ми. Но това е симбиоза от много неща – мислене, държава… Може би проблемът беше, че много рано се сблъсках с хубавото. На 16-17 години да станеш звезда е много сложно, дори и до ден-днешен.

- Не си бил готов за тази слава…

- В България беше много хубава, точно в тези времена всичко беше окей. Но в един момент заминаваш за Германия, където си редови футболист или „господин никой“. Идваш тук от върха, макар и по-малък, заминаваш за Германия войник и тогава явно не можах да издържа.

- Как се почувства, когато изигра последния си мач?

- Беше много тежко, дори седмица след това.

- Датата и мачът?

- Датата не я знам, но мачът беше със Славия. Загубихме титлата…

- И дадохте шанс на Лудогорец да се развие…

- Вижте, явно там нещата се правят правилно. Дори Левски да беше станал шампион в онзи момент, не смятам, че щеше да попречи на Лудогорец да върви по своя път, но може би Левски щеше да тръгне по друг път. Още тогава осъзнавах, че това е големият проблем. Разбира се, нещастието да загубиш титлата в последния кръг на собствения си стадион, е голямо. Тогава осъзнавах, че бъдещето на Левски няма да е същото. Имаше ентусиазъм, който се виждаше по трибуните, всички предпоставки Левски пак да тръгне към върха. В годините сме имали караници с много футболисти на терена, имало е непоносимост един към друг, но това, което ми се случи на мен, не го пожелавам на никой.

- Имаш привилегията рядко да си тъжен - винаги си усмихнат, шегуваш се с околните. Кога за последно бе натъжен в живота?

- Случват се много неща извън футбола. За съжаление в личен план се появяват много трудни моменти. Имам хубавото качество да приемам повечето неща с усмивка. Имах труден момент, когато приключих с футбола. Разбрах защо повечето футболисти изпадат в депресия, фалират финансово и т. н. Животът на футболиста е прекрасен. Хубавото бе, че бързо разбрах, че съм живял в два паралелни свята. Футболистът няма нищо общо с нормалния човешки работен ден, осигурен си отвсякъде – не само финансово, всякакви други проблеми се решават лесно. Разбира се, става въпрос за футболисти, които играят на по-високо ниво, защото ако си футболист от „В“ група, когато си изкарваш единствено прехраната с това нещо, е много по-различно. Тези неща трябва да се разбират и от привържениците, и от всички хора. Трябва да бъдат по-взискателни към футболистите, които играят на по-високо ниво, но това е друга тема. Ставаме много разточителни. Разбрах го, когато трябваше да заминем на почивка със съпругата ми за Турция. Платили сме всичко, тръгваме, взимаме паспортите, отварям моя, а той изтекъл. 20 години съм играл футбол и друг се е грижел всичко да е наред с паспорта, с личната карта. Беше събота, нито можеш да извадиш паспорт, нито нищо. Жена ми ме попита: „Какво правим?“ Казах: „Приятно изкарване!“ Тя тръгна, а аз изчаках понеделник, за да си извадя нов паспорт експресно и във вторник пътувах. В този момент разбрах, че нещата не са такива, каквито са и трябва да се хващаме в ръце. Това е най-големият проблем при футболистите.

- Кой от собствениците и президенти на клубове е разбирал най-добре твоя хумор, който е особен?

- Май никой. Още повече човек с положение и с пари, трудно разбира хумор на човек, който е по-ниско в йерархията.