Треньорът на Ботев (Пд) Азрудин Валентич направи доста подробен коментар за представянето на своя тим. Босненецът каза какви цели си е поставил и кога би напуснал "жълто-черните".
Преди да пристигна в Ботев, бях прочел доста неща за Пловдив и за клуба. Знаех, че в клуба има и негативни неща. Не е лесно да се промени мисленето на тим, който губи мачове и да се превърне в тим, който печели мачове и да се изгради печеливш отбор. Почти всеки ден получавам въпроси от мои колеги в скандинавските държави от бивши мои играчи и приятели защо съм пристигнал тук. Когато казах "да" на Антон Зингаревич за този проект, беше, защото знаех за потенциала на Ботев", заяви Азрудин Валентич в предаването "Преди кръга" по Диема спорт.
Ето какво още каза босненският наставник на "канарите":
Обичам да работя в клубове, които имат много фенове, имат енергия. Аз съм треньор с огромна енергия. Може би това не си личи по време на мачове, защото тогава съм спокоен, но на всяка тренировка го показвам. Мисля, че енергията на този клуб, на феновете и моята могат да се слеят и да изградим нещо голямо.
Най-доброто ни представяне може би беше срещу Левски. Завършихме 2:2, но водехме с 1:0. Изпуснахме много шансове, но видях отбор, който мисли. Последните 28-29 години не бяхме печелили тук. Взимали сме само точка. Казах им на полувремето - момчета няма какво да губим, излизаме и продължаваме да играем. Второто полувреме срещу Левски беше футболът на Вали - екстремно бърз, екстремно агресивен и с бързо темпо с топката. Видях отбор с друга нагласа, който иса да спечели мача. Отбор, който вярва, че може да сечели.
Най-лошото представяне беше срещу Монтана в Пловдив. Монтана игра много дефанзивно, а ние бяхме бавни. За целия мач имахме само един шанс. Тогава си казах: "Имаме проблем, трябва да променим нещо". Тогава променихме методите на тренировка - станаха доста по-семпли, но и доста по-ефективни, с повече интензитет и агресия. За мен най-впечатляващо от началото на подготовката до първия мач с Арда беше промяната в манталитета за този един месец. Преди да дойда тук, Ботев имаше загуби с 0:3, 0:4 дори 0:6. Нито един мач след това не се предадохме, играхме до последната секунда, включително и срещу Лудогорец.
За да си футболист или треньор тук, трябва да знаеш, че напрежението е голямо. Клубът е популярен, фенската маса е огромна. Имам респект към другите отбори, но да играеш за Ботев не е същото. Когато дойдох тук, първата задача беше да останем в Първа лига и следващия сезон, втората да изградим отбор през лятото, който да се бори за Топ 6 през новия сезон, а третата фаза е да атакуваме местата в Европа. За този период - 2 години и половина, колкото е и договорът ми, смятам, че можем да стигнем до Топ 3. Не ни трябва много - може би трима качествени футболисти в стартовия състав. Ние искаме да играем интензивно, искаме играчи, които да спринтират, разбира се и с футболни качества. Надявам се този отбора да успеем да го изградим през лятото.
В Ботев имам малко повече комфорт, но ако усетя, че не мога да придвижа отбора на следващо ниво, сам ще напусна. Няма нужда някой да ме гони. Когато нещата се получават, разбира се, че ще искам да продължавам. Когато някой ден напусна Ботев, ще искам да си кажа: "Уау, каква работа свърших". Искам да оставя добър отбор, клуб и организация.
Последно, искам да кажа, че с мен всеки един играч ще дава максимума за този клуб. Не става въпрос само за мачовете, а за всеки ден, дори и на тренировките.
