Делио Роси се върна от ваканция не много свеж. Поне от това, което видяхме като излъчване по време на първата му пресконференция за годината, не можем да твърдим, че треньорът на Левски е презаредил батериите. Италианецът говореше с някаква особена апатия, аха седящите срещу него в залата да започнат да си ровят в смартфоните.
Да, никой не очакваше от него да се държи като Велислав Вуцов, при когото темпераментът е в излишък. Нито пък да говори с конкретика повече, отколкото трябва. А когато все пак се очаква да си се настроил за големи неща и това да е някакъв своеобразен заразител за всички в клуба, е нормално да има разочаровани.
„Вие искате отборът да спечели трофей, а аз искам да го спечели по начин, по който ще го печели следващите няколко години“, каза Делио Роси, с което създаде впечатление, че брифингът е разделен на хора, които искат Левски да играе доминиращо и да печели, и на треньорския екип в негово лице. Обаче скритото послание е, че когато веднъж сините спечелят нещо, после няма кой да ги спре. Като онзи герой от един български филм, дето синът му свирел идеално на пиано и цигулка, само дето още не може да почва.
Иззел ролята на начален учител, италианецът говореше като човек, който има мисия да обучава. Което не е далеч от истината, защото Роси в никакъв случай не е случаен специалист. А това, че в треньорската му философия са залегнали елементи, които не се харесват на цялата публика на Левски, е факт.
На моменти вчера специалистът дори използва терминологията на хан Кубрат и разпери пръстите на едната си ръка, обяснявайки нещо от сорта - че ако всеки футболист е сам за себе си, няма да стане нищо и важно е всички да са добре като отбор. Което ние естествено, че много добре знаем от онова със снопа с пръчките и синовете на прабългарския владетел. Но друго си е Делио Роси да ни го каже. Както и всеки голмайстор се чувства длъжен винаги да ни обясни скромно, че не е важно кой бележи головете, а е важно отборът да побеждава.
В България се мислело за края на седмицата, а не за утре. С което Делио Роси направо си призова да не го натискат за бързи резултати, защото е важно бавно, но славно да се изгради стабилен отбор. Обаче всичко това щеше да е прекрасно, ако тази пресконференция не беше на „Герена“, а беше на стадиона на отбор без задължителни претенции.
Левски обаче е именно такъв. За жалост на Роси той не идва в Левски веднага след Станимир Стоилов или веднага след Люпко Петрович. И не е редно да му търсиш обяснение кога и защо. Но когато сядаш на стол, на който преди теб е бил Николай Митов, а преди него Елин Топузаков, трябва да направиш така, че сто процента от публиката да е зад теб. А сега какво? Няма да пресмятаме проценти, но нещата са някъде 50 на 50. Едната половина вече им е дошло до над гушата от липса на какъвто е да е трофей в Левски, а другата половина е готова да чака колкото трябва (с цялата относителност на това разтегливо понятие), но да види един ден Левски на Роси като един добре играещ, атакуващ и печелещ отбор.
Разбира се, че Делио Роси получи конкретни въпроси.
А отговорите нямаха никаква разлика от тези, които получихме в края на ноември. В началото на декември също. Както и преди Нова година. Нищо ново и сега. Не било негова работа да говори с бъдещите футболисти. А после защо българските клубове се оплакват, че някои набелязани играчи не искали да чуят за България? Две топли думи от треньора винаги помагат. Особено когато треньорът е име. Нали сте чели интервюта със световни играчи, които с вълнение разказват, че когато еди-кой си треньор им се обадил лично и обяснил как иска да работят заедно, и решението вече е взето. Пример: Дъглас Коста от Шахтьор Донецк едва ли не се разтреперил, когато Гуардиола му се обадил, че иска да го види с екипа на Байерн, и дори му обяснил коя ще е неговата зона на терена.
Толкова за селекцията. Роси се надявал да му вземат наистина качествени футболисти. Но не на всяка цена, което, общо взето, се повтаря и от треньорите във Втора лига по време на всяка пауза. И този израз стана „модерен“ от две-три години насам. Сякаш дотогава масово е имало треньори, които са били обсебени от идеята за непременна селекция. Или пък спортни директори, които са преговаряли с футболисти само и само да не им се скара някой, че бездействат.
Другата липса на конкретика бе относно подготвителния лагер. В Малта като климат било супер. И репортерите в залата за пресконференции може би трябваше да ахнат - един вид, че за първи път чуват подобно нещо и до този момент са свързвали зимния сезон в Малта със снежни виелици и замръзнали хора по улиците. И изобщо нямаше нужда Роси да обяснява как щяло да бъде лесно придвижването до терените.
И този път нямаше имена на съперници за приятелски срещи и дати. Роси като че ли вече с досада говори на тази тема. Друг на негово място щеше да пищи до небесата, че подготовката не тръгва по план. Оказва се, че контролите за него изобщо не са важни. Дали ще е срещу Ливърпул или Каудънбийт, все тая. И изобщо да няма никакви спаринги, все тая. Което е още нещо ново! Нищо не е на всяка цена. Важно било да има добри тренировки, а не да бие някакви отбори в Малта. Роси вероятно за първи път се сблъсква с такъв вид подготвителен зимен лагер. И като че ли малко подценява спецификата на тази българска футболна особеност. Така в началото на 2006 година един негов колега, именуващ се Миодраг Йешич, обърка зимната подготовка на ЦСКА, закара отбора на нетрадиционно място в Тунис и после, докато се усети, и загуби първенството от Левски на Станимир Стоилов, който изоставаше със 7 точки. Та да не стане и с Роси така - да си мисли, че само с тренировки ще промени Левски през зимата.
И така с първия работен ден в Левски за годината. Няма нищо ново. Всичко е по план.
Желю СТАНКОВ, Тема Спорт
