Помощник-треньорът в националния отбор по футбол Елин Топузаков говори пред Дарик. Известно е, че преди години той първи подписа договор за намаляването на своята заплата в Левски, а по-късно отхвърли солидна оферта от руски тим, за да изживее мечтата си да играе в Шампионската лига със „сините“.
„В момента всеки е възпрепятстван да си върши работата. Така е и с нас. Обстановката много се усложни и трудно може да планираш. Не можеш да организираш нещата за бъдеще и да си правиш някакви по-генерални планове. Това, което предстоеше за националния отбор се отложи във времето".
"Първенствата спряха, футболистите ще излязат от форма. Трудно е да се предвиди нещо. Сега просто трябва да изчакаме да мине пикът на епидемията и тогава евентуално ще може да се планира и да се върнем към нормалния си ритъм на живот. Това важи и за нашия щаб“, продължи един от асистентите на Георги Дерменджиев.
Топузаков се върна и към времето, когато в Левски имаше съкращения на разходите за заплати, а той беше капитан на тима от стадион „Георги Аспарухов“. „Няма какво много да се разказва. Господин Батков доста пъти го е казвал и в последно време, когато се говореше за проблемите на Левски. Искал съм да оставя диря в този отбор".
"Не най-важното са парите, а емоцията и тръпката, които са по-важни. За мен удоволствието от успехите е по-важно от финансовото измерение. На прага на осминафиналите за УЕФА, аз отказах милионна оферта от руски клуб. Исках да осъществя моята мечта и да оставя диря в Левски".
"Бяхме на една маса с господин Майкъл Чорни, Тодор Батков и шефовете на Луч Енергия, Наско Сираков и Станимир Стоилов. Господин Чорни ми каза да реша аз, да послушам сърцето си. Мечтата ми да изживея, това което не знаех, че ще се случи в бъдеще надделя".
"Няма как да съжалявам, защото изпитах влизането в Шампионската лига и тръпката да играем пред пълния стадион „Васил Левски“. Тези обиколки след победите в Европа. Това не се забравя. Пари се печелят, пари се харчат. Всеки губи и печели пари през живота си. Не съжалявам за няколко чувала с пари, защото съм изживял емоцията, която винаги ще остане в съзнанието ми“.
„Още като футболист започнах да мисля за бъдещето си като треньор. Станимир Стоилов ми казваше, че „чета играта“ и това, заедно с пъргавината ми, помагат да компенсирам по-ниския си ръст за моята позиция. Той твърдеше, че точно това четене на играта ми е голям плюс и това ме навя на мисълта, че мога да стана треньор".
"Никога не съм искал да ставам директор, а да бъда треньор. Научил съм много от треньорите ми, взаимствал съм много, но не копирам никого. Всеки има своята философия на треньор. Още тогава и преди да свърша с кариерата си, вече бях записал треньорските курсове".
"Всичко беше планирано и последователно, когато спра с футбола да започна изкачването по стълбицата. Винаги съм знаел, че е трудно. Когато си футболист мислиш за себе си и да се впишеш в колектива, а треньорът трябва да планира всичко. Той трябва да управлява 25 характера в съблекалнята".
"Трябва да прокараш своите футболни идеи и те да се изпълняват на терена. Знаех, че е по-трудно, но не съм очаквал. Човек докато не се сблъска, не знае какво е точно. Трудностите са, за да се преодоляват. Всеки ден човек трябва да се учи“, призна още бившият защитник.
„Отговорността и тръпката да работиш в националния отбор е много голяма. Това е едно от най-високите стъпала във футбола изобщо. Дай Боже да зарадваме хората и отново да можем да се сравняваме с най-добрите във футбола“, завърши Елин Топузаков.