Стоичков заподозря Боби Михайлов и Цветан Цветанов в схема за уредени мачове

Христо Стоичков не е по публичните изяви. Съгласява се обаче да говори специално за "Стандарт", като естествено една от темите е ЦСКА. По нея е най-предпазлив, а и за момента предпочита да коментира "Литекс" - отборът, където работи. Пиперливият му, искрен език не подминава и нито едно от горещите събития, които според него водят българския футбол към дъното.

Христо, бяхте ли притеснени преди началото на сезона, че оставаш без едни от най-добрите си футболисти в Литекс?

- Никога не съм бил притеснен. В последните 15 години българското първенство се напълни с изтъркани футболисти отвън. Чужденци, които не показват своята класа. Затова и футболът ни е на това дередже. За разлика от много други отбори обаче Литекс разчита предимно на свои юноши. От школата на клуба са излезли и продължават да излизат играчи, които са титуляри в националните отбори. Като Георги и Илия Миланови, Момчил Цветанов, Александър Цветков, Страхил Попов, Никола Колев, Кирил Деспотов и Антон Недялков. Когато имаш такъв продукт, можеш да си спокоен. Яд ме е за втория мач в Пловдив и последния мач с Миньор, защото имахме толкова положения, колкото аз като футболист не съм имал.

С този отбор обаче Литекс трудно ще стане шампион?

- Ами не е толкова трудно. Като гледам евробойците докъде стигнаха, съм спокоен. Не съм спокоен обаче от шуробаджанащината в българския футбол. Не може един съдия да свири осем мача на един и същ отбор. А един, който му е кръстник, да го слагат на възлови мачове. Не може новият шеф на съдийската комисия, който иначе е добър професионалист, да бъде манипулиран. Защото нарядите продължава да ги прави същият мишок дето беше и преди.

Кой го допуска това нещо?

- Този, който е президент на футболния съюз. Защото, когато си в тапата, не можеш да излезеш от нея.

Заради него ли не отидохте на България - Италия?

- Кой каза, че не съм бил на мача!

Нямаше те в ложата?

- Аз ходя в моята ложа, там ми е мястото.

А защо не искате да седнете до хората, с които бяхте на една маса през 2005 г. и тръгнахте да оправяте родния футбол?

- Аз всеки ден се чувам с Любо Пенев, с Данчо Лечков. Но не може един, дето е мил и продавал коли, да ми обяснява от коя страна се рита топката. Или другия - смятах го за един от най-добрите приятели, а той ме предаде. Защо не излезе да каже за какво ме е предал! Мен не ме е страх да кажа, че той е в схемата. Не случайно националният отбор на България е разследван. Не случайно хора отвън разследват БФС. Не случайно хванаха юноши за уговаряне на мачове. А къде а вътрешният министър. Сто пъти съм му казал: "Цветане, влез и се погрижи за това, което става в българския футбол. Аз вече почнах да се съмнявам, че и той е в играта. Толкова ли е трудно да се разкрие едно толкова очевадно нещо? Мен не ме е срам, че ще загубя един мач. Те това не могат да го разберат.

Какво тогава те кара да продължаваш да се занимаваш с футбол в България?

- Моята школа в Етрополе, работата ми в Ловеч, четирите ми школи в Барселона. Надали някой може въобще да си помисли, че ще вляза в подобни неща, докато се занимавам с тях. Защото аз съм честен. Ходя по градове, села и виждате как ме посрещат хората. А тоя човек (б.а. явно визира Боби Михайлов) - защо не се е появил един път на тези стадиони? Защото ще го измахат с някой кол в главата и ще го изгонят. Аз работа с такива хора нямам. Да се снимам с тях ли? Или те да се снимат с мен? Какво да им гле дам, лайномети.

Какъв е коментарът ви за мача с Италия?

- Страхотно самочувствие на нашите. Радостен съм, че показаха сравнително добра организация. Макар за мен Италия да беше под всякаква критика и не трябва да се заблуждаваме с този мач. Видяхте, че дойдоха без шестима души от европейското. Това естествено не значи, че нашите не са играли добър футбол. Щастлив съм, че Любо въобще не трепна от това, което се пишеше по вестниците, а си свърши работата.

Какво е виждането на Любо Пенев за националния, защото отборът в момента има потенциал,

но му липсва класа?
- От 1996 година досега, с изключение на едно европейско, където се класирахме, нивото ни едно и също -ни надолу, ни нагоре. Имаме диаманти, но няма кой да ги полира. Сигурен съм, че в следващите квалификации Антон Недялков, Никола Колев и Кирил Деспотов ще покажат, че българският футбол има огромен потенциал. Проблемът е да се изкорени шуробаджанащината и да не се дава акъл на треньорите кой да играе.

Има ли наистина хора, които се обаждат?

- Когато аз бях треньор нямаше такъв. И няма да се роди такъв.

Говори се, че на световното през 1994 г. вие сте казвали кой да играе?

- Дали е така, дали не, няма значение. Бяхме страхотен колектив. А най-голямата грешка беше, че започнаха да сравняват Бербатов с Наско Сираков и Любо Пенев, Мартин с мен, Благой Георгиев с Емил Костадинов, Стилиян с Балъков, Лечков и Златко Янков. По този начин ние буквално ги убихме. Очаквахме от тях сами да носят отбора на гърба си. Няма шанс. Няма футболист в света, който да е способен на подобно нещо. Ние ги принудихме да играят със страх.

Инициативният комитет за Възраждане на ЦСКА ви посочи за свой лидер, но вие стоите настрани и не взимате мнение. Все пак, какво мислите за случващото се на "Армията"?

- Уважавам моите футболисти в Ловеч, уважавам хората, които работят с мен, уважавам всички, които ми помагат. Аз съм професионалист и съм научен да си върша работата. Това, че съм от ЦСКА, не ми попречи да ги бия. И не за пръв път. Като футболист съм им вкарвал четири гола на един "Хуан Гампер". А какво ще стане утре или други ден, само времето ще покаже. Ако исках на всяка цена да стана президент на ЦСКА, можех да го направя. Илия Павлов пръв ме покани за шеф, но отказах, защото още играех. Сега ситуацията е такава: има един инициативен комитет, в които са моят добър приятел Емил Димитров и още много свестни момчета. Тръгнали са от нулата и са стигнали до някъде. Няма да изкарат пари от ЦСКА, а ще помогнат. Тези хора са издигнали моята кандидатура за президент. Аз на тях не мога да откажа. Но първо: на този етап аз съм треньор на Литекс. И второ, от това което чета и слушам, има много неуредени неща. Затова, когато всичко е на нула, Христо Стоичков би седнал да разговаря с тези хора честно и откровено. Защото приятелство не се купува, то се доказва. Много са свикнали и покрай мен, и покрай Емил (б.а. Димитров), и покрай Бойко да им дадеш 5 лева да пият една ракия, да те прегърнат и да викат: "Ей, аз съм приятел с него". При мен ги няма тия работи. Чета, че ЦСКА като клуб дал еди колко си хиляди лева на феновете. Това не е нормално, феновете трябва да помагат на клуба, като си купуват билети. Друго не се иска от тях. Това е обич, а не да ходиш да изнудваш.

Бакеро, Алесанко...кой да очакваме в ЦСКА, ако Христо Стоичков стане президент?

- Мога да говоря с Роналд Куман, с Михаел Лаудруп, Чики Бегиристайн, Бакеро, Алесанко, Субисарета, ние сме едно семейство. Ако не бяхме, нямаше да постигнем нищо. Бакеро знаеш ли колко пъти е идвал в България? Много, ама много пъти. Чика Бегиристойн ми е бил на гости, Роберто Баджо и Ромарио ми идваха на гости и никой не разбра, защото аз не бия тъпана. Иначе с Бакеро съм разговарял на много теми. До преди месец и половина той беше треньор в "Лех", където играе Сашко Тонев. Лично ме е питал за него дали да го вземе. Ако Бакеро се съгласи да дойде на работа в ЦСКА, вратата му е отворена. Защото Бакеро е професионалист, футболът му е ясен. Спортно-техническия директор е много важен. Също така и координатор на детско-юношеската школа. Има човек с когото съм говорил, но на този етап е безмислено да го коментираме.