Станимир Стоилов: Имам една мечта - да се върна в Левски

От няколко дни Станимир Стоилов е треньор на казахстанския Астана. Първо­то си интервю за бъл­гарска медия след назначението специалистът даде за "Тема Спорт".

Мъри, позд­равления за новото начинание, би ли осветлил от първо лице повече подроб­ности относно то­ва предизвикател­ство?

- От няколко дни съм в Казахстан, до­говорихме всичко и вече официално съм треньор на Астана, тим от столицата на Казахстан. Всъщ­ност отборът е доб­ре познат у нас, тъй като миналата годи­на с Ботев играхме срещу тях в първия кръг от турнира за Лига Европа. Ирония­та е, че година по-късно вече съм от другата страна на барикадата. Подробностите са, че договорът ми е за година и половина, ще работя в позна­тия екип заедно с Цанко Цветанов и Саид Ибраимов.

Запозна ли се вече с новите си подопечни?

- Преди няколко ча­са проведохме първа­та работна среща. Бях лаконичен, гово­рих пред тях не по­вече от две минути. Посочих им целите -титла, купа, добро представяне в евро­пейските турнири. Поставих им един­ственото си условие - дисциплина.

Астана тръгва от най-ниското стъпало в турнира за Лига Европа...

- Да, отново ще играем в най-ранна­та фаза през юли, а жребият може да си направи шега и да се паднем срещу някой от българските клу­бове - Ботев или Литекс. Предизвикате­лствата, както се вижда, идват доста скоро. Дебютният ми мач в първен­ството ще е на 27 юни срещу лидера Актобе, и то като гост. Веднага си спом­них, че дебютът ми в Кипър пак бе срещу ли­дери, тези от Апоел. За моя радост този път няма да чакам мно­го за любимите евро­пейски мачове.

Астана обаче изос­тава доста от пър­вия в класиране­то...

- От първия се­дем пункта, с дру­гите преследвачи сме с почти ра­вен брой точки. Има доста мачове и ще гоним до последно титлата. Тук първенството също се разделя на редовен сезон и пос­ле се делят на две групи - шампионска и на изпадащите. Ас­тана е на шест точ­ки пред седмия. В турнира за купата на Казахстан се класирах­ме в сряда на полуфи­нал. На мача с Тобол присъствах на стади­она.

Някакви по-инте­ресни впечатления?
- Всеки може да провери в интернет колко голяма държава е Казахстан. Има и сериозна разлика в часовите зони - когато в София е 12 ча­са на обед, в Астана е 15 следобед. Разстоянията са огромни, ще се пътува доста. Тепърва ще трупам по­вече впечатления.

Мъри, трябва да от­говориш на въпроса, около който много се спекулира, кога получи предложението от Ас­тана?

- Запитването дойде десет дни след остав­ката ми в Ботев. А след това още една седмица чаках покана за преговори на място. Така че спекулациите са напълно безпредмет­ни.

Да се върнем към близкото  минало, имаш ли да кажеш нещо повече за случилото се с Ботев Пловдив?

- Казах всичко в последното си обръ­щение. Мисля, че бях максимално коректен. Пожелавам   успех на всички в клуба. Про­ектът е голям и плодо­вете ще бъдат слад­ки. Собственикът е прекрасен човек, който дава мило и драго неща­та да се полу­чат и про­ектът да ус­пее. Но за мен тази страница е затворена.

И така стига­ме неизбежно от­ново до Левски. Пок­рай твоето име се вдигна доста шум в последните месеци...

- Последните месеци нямат значение. Важно е това, което изпитах­ме на 23 май по време на честването на юби­лея. Другото са излиш­ни и банални подроб­ности. Кой какво казал и кой какво направил, е без всякакво значение. Левски е по-голям от всичко. Аз имам само още една мечта във футбола - да се върна отново в Левски. Да об­лека синия екип и да из­веда отбора на първа тренировка. Да видя как лисват водата за късмет. Най-голямото ми желание е всички левскари отново да бъ­дат щастливи. От­борът на Левски да но­си отново радост и феновете да пеят "Левс­ки, обичаме те", както бе по време на приказ­ката. Ако трябва, ще преобърна света, ще премина през всяко пре­пятствие, но ще върна усмивките на хората отново. И отново да се свири химнът на Шампионската лига в центъра на София в чест на всичко синьо.

Доста, емоционално изказване, във вашия свят най-важен е про­фесионализмът, а ти влагаш много емоции за любимия си клуб...

- Да, за Левски се го­вори само с емоция, феновете показаха колко много обичат този от­бор. Потръпвам само при спомена за това, което сътвориха на 23 май. Няма думи, които да опи­шат онзи изключите­лен миг. Левски е ве­лик отбор заради та­зи уникална любов. Що се отнася до про­фесионализма. Да, навсякъде съм си вър­шил работата чест­но и почтено. Лягал съм и съм ставал на стадиона, разширя­вал съм си правомо­щията и не съм се пестял. Обичам си ра­ботата и мога да я върша само по този начин. Никъде не съм оставил изгорена зе­мя, отборите след мен са ставали шам­пиони и са постигали успехи. Но трябва да се знае и как съм стискал зъби и

колко болка и унижения съм понесъл. Никой не ме попита какво ми бе да бъда хулен, да ме наричат говедо и с какви ли не други обиди. Само аз си знам колко теж­ко е било да се рабо­ти по този начин.

При това положе­ние връщането ти в Левски изглежда предопределено?

- Може да сте си­гурни, че това е не­избежно.

Последно, съжаля­ваш ли за нещо?
- В моя живот съ­жалявам само за то­ва, което се случи на 12 май 2008 година, когато бях уволнен от Левски. При това само четири месеца след като бях получил пълен картбланш за новия план. И след ка­то вече бях поставил здравите основи на новия шампионски тим. Съжалявам, за­щото заради това, което се случи тога­ва - Левски пропусна да влезе поне още три пъти в групите на Шампионската ли­га, да бъде абсолютен хегемон в българския футбол, да спечели десетки милиони ле­вове и днес да има чисто нов, модерен стадион.