Полузащитникът на Левски говори за отношенията си с клуба. Бившият национал се оказа ненужен на Станимир Стоилов, след като старши треньорът се завърна на "Герена". Футболистът обаче се разбра с новия шеф на Управителния съвет Даниел Боримиров и ще разтрогне договора си в близките дни.
"Много ми се иска да бъда представян като футболист на Левски, но предвид ситуацията за момента се водя, че съм в Левски, но не съм желан там и едва ли това ще се промени. За първи път изпитвам такова нещо в кариерата си. Досега навсякъде, където съм бил, са ме искали и съм отивал с голямо желание. В Полша и Кипър съм оставял много добри впечатления с играта си. В един момент, когато си дойдох обратно с желание в България се получи, че играя, правя какво ли не, за да бъда на терена. Правя някакви компромиси от самото начало и в един момент ти казват - не ставаш, махай се!", разкри Славчев пред dir.bg.
"Как се справям?! Беше ми доста тегаво. Малко се затворих в себе си, защото ми дойде като гръм от ясно небе. Тепърва сега ще бъде много тежък период за мен. Да не си играл толкова време... Преди това преследван и от контузии. Никой няма да си направи изследване защо съм бил контузен, защо така е станало... Аз съм си направил този анализ. Доста време мина, но повече компромиси със здравето и кариерата си, няма да правя! Не искам да ставам жертва и хората да си кажат - виж този какво се оправдава.
Всичко започна, когато бяхме на подготовка в Сандански още при Хубчев, после и на лагер в Турция. Там в последния мач стана една тъпотия и си счупих пръста на крака. Обаче първия мач за първенството беше дербито с ЦСКА. Аз искам да играя в този мач, но пръста ми се държи на кожичка. Реших, че ще стисна зъби и ще играя с обезболяващи и после ще го мисля. Всичко в името на този мач! После направих операция на пръста. В крака ми имам железа, пластини, пирони, гайки, болтчета - цяла железария...Последва и мускулна контузия, която не се излекува добре. Беше време за новия шампионат, а тогавашния ни треньор ме помоли да играя, че нямало кой. И аз - пак така - ще играя! Само че в 20-ата минута пак се поднови контузията. Беше си пълна тъпотия, това че играх. И за какво?! После бях плют, изкараха ме, че едва ли не съм си изфабрикувал контузията".
"Как се справям?! Беше ми доста тегаво. Малко се затворих в себе си, защото ми дойде като гръм от ясно небе. Тепърва сега ще бъде много тежък период за мен. Да не си играл толкова време... Преди това преследван и от контузии. Никой няма да си направи изследване защо съм бил контузен, защо така е станало... Аз съм си направил този анализ. Доста време мина, но повече компромиси със здравето и кариерата си, няма да правя! Не искам да ставам жертва и хората да си кажат - виж този какво се оправдава.
Всичко започна, когато бяхме на подготовка в Сандански още при Хубчев, после и на лагер в Турция. Там в последния мач стана една тъпотия и си счупих пръста на крака. Обаче първия мач за първенството беше дербито с ЦСКА. Аз искам да играя в този мач, но пръста ми се държи на кожичка. Реших, че ще стисна зъби и ще играя с обезболяващи и после ще го мисля. Всичко в името на този мач! После направих операция на пръста. В крака ми имам железа, пластини, пирони, гайки, болтчета - цяла железария...Последва и мускулна контузия, която не се излекува добре. Беше време за новия шампионат, а тогавашния ни треньор ме помоли да играя, че нямало кой. И аз - пак така - ще играя! Само че в 20-ата минута пак се поднови контузията. Беше си пълна тъпотия, това че играх. И за какво?! После бях плют, изкараха ме, че едва ли не съм си изфабрикувал контузията".
