Ще отлепят ли Левски и ЦСКА ютията в Европа?

Преди време най-слабият треньор в историята на футболните ни национали обяви самодоволно, че "отборът е отлепил ютията". 

Това стана след една случайна победа над Азербайджан, но изразът на Любо Пенев остана във фолклора на най-популярния спорт. 

И ето, че пак е юли и нашите отбори се стягат за старта в Европа. 

Там, където е истинското мерило за това кой кой е и колко може на футболния терен. Тази година е по-особена. За пръв път от 2012 година в турнирите ще играят и Левски, и ЦСКА. Което означава, че половин България ще стиска палци днес за Вадуц, а другата половина утре за ФК Рига.

Из форумите се разменят дежурните подигравки, говори се за "нови географски открития" на "сините" или за "завръщането на Литекс" в Европа и т.н. и т.н.

Хубавото в тази ситуация е, че Левски и ЦСКА са си по местата, тоест готвят се за евромачове. Въпросът е дали имат сили и възможности да осъществят така мечтания и изстрадан от феновете и на двата отбора пробив. Нещо, което "омразният" на "сини" и "червени" Лудогорец прави с лекота почти всяка година. Още повече, че наесен учениците вече ще са във втори клас, без да могат да видят друг отбор за шампион на България...

Ако се опрем на статистиката в момента тя е напълно отчайваща за Левски и ЦСКА. "Сините" имат 1 (един) отстранен противник в последните 8 години и това е абсолютният анонимник в Европа Сутиеска Никшич (Черна гора). Всичко останало от 2010 година насам (когато за последно Левски игра в групите на Лига Европа) е мъка, мъка и пак "синя" мъка...

При ЦСКА положението е подобно, като последният отстранен от "червените" съперник е през лятото на 2010 година. Тогава Чичо Митко Пенев доказа "леката си ръка" и на жребия за плейофите се паднаха симпатягите от ТНС (Уелс)...После ЦСКА записа и една победа в групите (2:1 над Рапид във Виена) и това беше...Логично след тези резултати Левски и ЦСКА свалиха до санитарния минимум коефициентите си в УЕФА и още в самото начало на турнира попадат в групата на аутсайдерите наравно с екзотични имена от близки и далечни краища на Европата...

Ако трябва да бъдем обективни, то часове преди старта на тазгодишната европейска кампания, футболисти, треньори и фенове на двата ни гранда трябва да бъдат максимум, ама наистина максимум "умерени оптимисти" за резултатите.

В Левски запалянковците очакваха едва ли не грандиозна селекция това лято, но тя на този етап не се е състояла. На „Герена“ дойдоха словашкият вратар-здравеняк Мартин Полачек и швейцарският халф Давиде Мариани. В същото време, заради алчността на жена си, от Левски си тръгна Антонио Вутов, няма го доказан боец като Роман Прохазка, както и „синьото сърце“ Васко Панайотов.

Плюс това Делио Роси не може да разчита заради контузия на най-добрия си играч от пролетта Паулиньо.

Всичко това прави отбора на „сините“ истинска енигма на старта в Лига Европа.

Разбира се, не всичко на „Герена“ е в черни краски. Все пак съперникът е от Лихтенщайн и всичко друго освен спокойно преминаване във втория кръг ще бъде огромна изненада.

Освен това, благодарение усилията на ръководството на Левски Делио Роси разполага с отбор, в който личат стойностни като имена и класа за Европа играчи. 

През пролетта Левски постепенно набра скорост, направи добра мачове и постигна известна обиграност на състава. Въпреки нелепо загубения финал за Купата със Славия „сините“ фенове най-сетне видяха надежда за по-добри дни.

Другата добра новина е, че при отстраняване на Вадуц идва още един преодолим съперник, най-вероятно литовският Жалгирис. 

Този тим далеч не е стряскащо име в Европа и спокойно може да бъде преодолян от Левски. Евентуално достигане до третия кръг не само ще подобри „постижението“ от последните осем години, но ще вдъхне самочувствие на отбора и феновете.

И тогава Левски ще може да очаква с повече надежда следващия жребий по пътя към групите. 

В същото време в ЦСКА всичко изглеждаше наред, но...до вчера. Продажбата на голямата звезда Фернандо Каранга и очертаващият се трансфер на другия ас в отбора Кирил Десподов обезпокоиха сериозно „червена“ България. 

Новият треньор Ел Маестро (който също засега е пълна енигма) на практика няма нападатели за първия мач с коравия латвийски ФК Рига. Той има на разположение само младока Тонислав Йорданов, който до момента няма записана нито една игрова минута в официален мач с „червената“ фланелка. В навечерието на така очакваното завръщане в Европа, ЦСКА е лишен от трима от основните си за миналия сезон футболисти – Каранга, Десподов и Станислав Манолев.

Те имат участие в поне 80% от головете на отбора и засега не е ясно как ще бъде запълнено тяхното отсъствие от новопривлечените това лято футболисти. Логично е при толкова драматични събития „червените“ фенове да изпитват безпокойство. Но и тук добрата новина е, че първият съперник със сигурност отстъпва по класа на ЦСКА.

Подобно на Левски, достигането до втория кръг е абсолютно задължително и наистина трябва да стане някакво чудо, за да отпадне ЦСКА още на старта.

След това обаче идва австрийският Адмира Вакер, който със сигурност ще е по-труден съперник. И ако в следващите дни на „Армията“ не бъде направена спешна селекция от класни попълнения, шансовете за така жадувания пробив към групите на Лига Европа може да се окаже мираж.

Въпреки всички проблеми в грандовете, хората, обичащи българския футбол, трябва да са доволни. Левски и ЦСКА са си на своите стадиони и очакват европейски битки. И колкото и тривиално да звучи, всяка една тяхна победа е плюс за българския футбол. За да бъде повишен коефициентът ни в следващите години и да не се разчита за него само на Лудогорец. 

Така че стискайте палци за Левски и ЦСКА в Европа!