Освен с талантите на ДЮШ на ЦСКА, които в момента играят, пресслужбата на клуба реши да срещне „червените” фенове и с някои от футболистите, които сега за звезди в Европа, но са рожби на „армейската” школа….
Събота сутрин преди около 8 години. Студено, мрачно и дъждовно. Комплекс „Червено знаме”, който между другото вече не съществува. Група момчета с червени фланелки се отправят към нещо подобно на терен, което всички наричат „Маракана”. Теренът е кален, неравен, пълен с локви, но децата не се отказват. Провеждат пълна тренировка. И така всеки ден. Тези деца сега са професионални футболисти. Едно от тях вече е част от Висшата лига на Англия. Не дава интервюта, не обича да говори пред медиите. Но не отказа на ЦСКА. Саше, благодарим ти и ти пожелаваме здраве и много успехи, и само ЦСКА, пише официалният клубен сайт на „червените”.
Сашo, не говориш често пред медиите. Сега, когато разбра, че става въпрос за ЦСКА, се съгласи веднага. Защо?
Всеки може да се досети защо. Това е отборът на сърцето ми, това за мен е единственият клуб в Бългaрия, в него съм израснал и винаги мога да кажа няколко думи за ЦСКА.
В школата на ЦСКА има спор кой те е открил. Спомняш ли си кой те доведе на „Червено знаме”? Кога започна да тренираш в ЦСКА?
Беше доста отдавна (смее се). С моето училище от Елин Пелин спечелихме турнира „Данониада”. След него говорихме с Иво Котев. Той беше директор на школата и ми предложи да дойда в ЦСКА. Тогава си казах защо да не опитам. Отидох и така останах повече от 10 години.
Вашият отбор ЦСКА’90 бе воден от много треньори. Можеш ли да кажеш имената на всичките?
Труден въпрос. Не сме имали един треньор за дълго време.
Има ли мач в школата, който няма да забравиш?
Сигурно 60 или 70 процента от мачовете в школата са ми в главата, минават ми като на лента. До ден днешен си ги спомням, сигурно докато съм жив ще си ги спомням. Там съм изкарал най-хубавите си години. Бяха уникални мачове, падали сме и сме побеждавали. Спомням си почти всичко.
Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш заради лошите условия?
Глупости, няма такова нещо. След като обличахме червената фланелка, нас не ни е интересуваше къде ще тренираме, с какво ще тренираме, дали имаме платненки да тренираме, дали имаме топки, дали имаме потници. Само слагахме червените фланелки и където ни кажеха, там тичахме.
Какво си спомняш от онова игрище с гръмкото прозвище „Маракана”, на което тренирахте?
„Маракана” днес е само легенда . Само тези, които по-рано сме играли в школата, знаем какво е „Маракана”. Сега, като се каже „Маракана”, някои не знаят за какво става въпрос. Но ние там израснахме, на този стадион. Той не беше стадион, той беше сгурия с камъни и само по краищата имаше някаква тревичка. Въпреки мизерията, ние си обичахме „Маракана”! Там тренирахме всеки ден и ни беше приятно да се занимаваме с футбол.
Вашият отбор ЦСКА’90 не успя да спечели шампионска титла, но много футболисти от този тим станаха професионалисти – ти, Мартин Тошев, Мартин Дечев, Росен Колев, Самир Аясс. Кое е по-важното при юношите – резултатите или развитието на младите играчи?
Мога да говоря специално за нашия отбор. Наистина много от нас станахме футболисти, въпреки че нямахме купи. Но бяхме много задружни, имахме голям и силен колектив, голям отбор. Това, което винаги ще си спомням е, че всеки един футболист в този тим имаше характер. Затова много момчета от този отбор в момента играят, независимо къде, професионален футбол.
Има ли треньор или треньори в школата, които искаш да поздравиш или на които да благодариш?
Не мога да кажа само едно име. Помня всички. Искам да благодаря на всички, които са ни били треньори. Мисля, че абсолютно никой от отбора няма да забрави тези години и хората, които са били с нас и като треньори, и като ръководители. Абсолютно всички, които бяха на „Червено знаме” по наше време, са ни помогнали да станем това, което сме в момента. На всички трябва да благодарим. Слагам всички тези хора под един общ знаменател - ЦСКА.
Спомняш ли си как те наричаха чужденците в ЦСКА през сезон 2007/2008, когато започна да тренираш с първия отбор?
Спомням си, как да не си спомням.
Как приемаше тогава прякора Кака?
На 17, 18 години не обръщаш внимание на това. Но беше приятно. Бразилска му работа.
Преди време имаше слух, че ще отидеш в Левски. Спомняш ли си как отговори на тази „информация”?
Да. Тогава сигурно съм бил на 16 години и казах, че ще стана общ работник, но няма да отида да играя в Левски.
Знам, че следиш всичко, което се случва в ЦСКА? Би ли си купил акции?
Защо не! Може би някой ден, когато това е възможно, ще го направя.
Ти и Иван Иванов в момента сте гордостта на школата на ЦСКА. Какъв съвет ще дадеш на децата, които мечтаят да играят в ЦСКА?
Сигурен съм, че днешните деца, само като сложат червената фланелка, трите звезди и емблемата, нищо друго няма да ги интересува. Да продължават по същия начин. Те минават по нашия път. Нямахме много условия, но има ли желание, всичко се постига.
Мартин Петров се върна в ЦСКА след 15 години успешна кариера в чужбина? Ти ще направиш ли същото след време?
Като стана на неговите години, ще отговоря. Сигурно да. Не знаем какво ни е писано, колелото се върти. Дано! Дай Боже, един ден да се върна.
Щеше ли да стигнеш до Англия, ако не беше ЦСКА?
Мисля, че не. Защото ЦСКА ми даде първите стъпки. Там започнах да уча азбуката – А, Б, В, и аз вече я продължих. Цял живот ще съм благодарен на този клуб.
Кажи няколко думи за Астън Вила. Как се чувстваш в отбора на Пол Ламбърт?
Тук е много по-различно, много по-трудно. Знаете какво е Висшата лига на Англия. Тук всеки мач и всяка тренировка се играе не на 100, а на 140 процента. Може би ми трябва още малко време за адаптация, защото и физически, и психически всичко е трудно, но аз никога не се отказвам.