Радослав Кирилов е един от най-интересните играчи в родното първенство. Той тръгва от Симитли, но се мести още като дете в Италия, където продължава да играе футбол на различно ниво в редица отбори. Връща се в България, където играе за Берое, Пирин, а почти от година носи бялата фланелка на Славия. Бившия национал говори пред „Меридиан мач” в навечерието на контролата с Парагвай.
- Ради, какво не достигна на Славия да открадне нещо в мача с ЦСКА?
- Мисля, че в този мач играхме много прилично. Първото полувреме беше напълно равностойно. Стояхме добре и след почивката до гола им, който падна от статично положение. След това те ни хванаха на няколко контраатаки и създадоха опасни положения пред вратата ни. Ние също можеше да вкараме в края - имахме греда, още едно-две положения. За съжаление трябваше да си тръгнем с минимална загуба.
- Как си обясняваш добрата игра на Славия в последно време?
- Със сигурност вървим във възходяща линия. В началото на сезона ни беше малко трудно. Имахме и много контузени играчи. След като всички се върнаха, определено вдигнахме нивото. Засили се конкуренцията, което се отразява и на играта ни. В Славия има няколко много класни футболисти. Всичко това подобри представянето ни.
- Вярваш ли, че Славия ще завърши сред първите 6 отбора?
- Надявам се. Сега ни предстои пряк двубой с Черно море, който е много важен за разпределението на местата. Ако бием, ще сме в горната половина. Знам, че ако продължим да играем така, както в последните 6-7 мача, ще успеем.
- Как се озова в Италия преди толкова години?
- Баща ми замина да работи в Италия преди много години. Той първо тръгна сам и работи там няколко години, преди да ни издърпа и нас там. Тогава бе по-трудно с документи, не беше лесно на един чужденец да се установи в друга държава. След това заминахме с майка ми и сестра ми при него. Тогава бях дете на 11-12 години.
- Трудно ли ти беше?
- Разбира се. В началото ми беше трудно, защото не знаех нито дума на италиански, а трябваше да тръгна на училище. Спомням си, че в първите дни ръкомахах, разбирах се с другите с жестове. В рамките на 3-4 месеца обаче проговорих. Не много добър италиански език, но достатъчен, за да мога вече да си общувам спокойно с останалите.
- Сменил си много отбори в красивата Италия. Кой град те впечатли най-много там по време на престоя ти?
- Играх половин година във Венеция. Тогава живеех извън града, но стадионът ни бе във Венеция и всеки ден пътувахме до него с лодки. Там няма как да се придвижваш с коли в центъра. Венеция е град, в който има нещо специфично, което трябва да усетиш и изживееш. Той се откроява не само в Италия, но и в цяла Европа.
- Играл си и в Киево Верона. Засече ли се там с нападателя на ЦСКА Али Coy, който също е бил футболист на „летящите магаренца"?
- Не сме се засичали с него, но ще обясня защо. Политиката на Киево е да привлича таланти от Италия и целия свят и да ги преотстъпва на други отбори, докато са млади. Аз обаче познавам Coy, защото съм играл срещу него. Той беше в Юве Стабия, а аз в Карпи. Дори сега на мача с ЦСКА имахме възможност да си поговорим. Мисля, че Coy е много добър нападател за нашето първенство. Определено е класен футболист.
- Обвиняват го, че пропуска много положения...
- Вижте, той вече има 8 гола от 15-16 мача, което е много добро постижение. Да, прави пропуски, но това се отнася за всеки нападател. Освен това, нека се види, че той сам си изработва положенията, което е много ценно в съвременния футбол.
- Кои са най-класните футболисти в efbet Лигата според теб?
- Много ми е трудно да кажа, а и със сигурност ще пропусна някои имена, ако тръгна да изброявам. Мисля, че във всеки отбор има поне по няколко класни футболисти. Изключение прави Лудогорец. Там всички футболисти са на добро средно европейско ниво.
- Защо тогава у нас не се играе толкова добър футбол?
- Според мен проблемът не е толкова в качеството на играчите, защото го има. Като че ли обаче ни липсва бързина, играем по-бавно. Отстъпваме физически, а може би и тактически, за да бъдем на по-високо ниво.
- Какво е обяснението ти, че младите таланти тук не са готови за мъжкия футбол, когато пробиват?
- Това е много дълга тема. Причините са комплексни, не можем да ги посочим с няколко думи. Мисля, че в България ни пречи манталитетът. Като че ли не сме свикнали да се трудим толкова, колкото го правят другите. Такива са ми наблюденията и сравненията, които мога да направя. Наистина има много таланти, но те се губят, когато стане преходът към сериозния футбол. Вероятно в методиката на работа трябва да се погледне.
- Коя е предпочитаната ти позиция на терена?
- Обичам да играя като ляво крило. Там се чувствам най-добре, защото мога да използвам повече скорост и техника. Напоследък ми се налага да играя и на върха на атаката. Свикнах да бъда и фалшива девятка.
- Дебютира в националния отбор преди 3 години.Толкова ли зле са нещата в момента в България, че не можем да извадим приличен тим?
- Вижте, периодът сега със сигурност не е много розов. Но в никакъв случай не трябва и да се говори, че това ни е максимумът или че толкова си можем. За мен всеки футболист трябва да има амбиции да покаже нещо повече, да даде дори повече, отколкото може. И това да се отнася не само за играчите на водещите отбори, но и за тези, които играят в по-долните дивизии. Само така можем да вдигнем нивото на българския футбол. Не бива да се примиряваме и да отричаме качествата си. Минаваме през трудно време, но не сме и толкова посредствени футболисти, за колкото ни смятат.
- Надяваш ли се на нова повиквателна за България?
- Всеки футболист в България трябва да мечтае за това. Аз не правя изключение. Ще бъда щастлив, ако заслужа отново тази чест.
- Как се виждаш след години или две?
- Честно казано, не си правя планове за толкова далеч. Имам договор със Славия за още година и половина. Искам да помогна на отбора с всичко, което мога. След това ще видя къде и как мога да продължа кариерата си.
