Ивелин Попов е роден на 26 октомври 1987 г. в София. Юноша на Септември, но израства в Левски. Бяга във Фейенорд, но е привлечен в Литекс, където подписва първи професионален договор. След 5 успешни години е продаден на турския Газиантепспор. Вече е водеща фигура в националния отбор. В дебюта на Любо Пенев срещу Унгария излезе с капитанската лента. Така ще е и в предстоящите контроли с Холандия на 26 май в Амстердам и Турция на 29 май в Залцбург. В края на 2011 г. любимата му жена Елена Паришева го дари със син - Ивелин-младши. За футбола, промененото мислене и важните неща в живота Ивелин-старши говори в откровено интервю за "24 часа".
- Ивелине, предстоят ти две сериозни контроли с националния отбор. Първата е срещу Холандия, която ще иска да помпа мускули за европейското, като ни вкара много, може ли ние изненадващо да напомпим самочувствие от мача в Амстердам?
- Това е много добър шанс за нас. Все пак играем в центъра на Европа. Ще е трудно, но затова ще е много хубаво, ако използваме тази хубава възможност.
- В момента се говори за твой трансфер, виждаш ли на "Амстердам арена" и личен шанс да се покажеш на тази футболна витрина в центъра на Европа?
- Във всеки мач можеш да се докажеш и да ти излезе късметът, дори на контрола. Много хубава проверка е и тази с Турция. Все пак бяха на бараж, силен, солиден отбор са. Най-важното е от тези мачове да вземем хубави резултати - хем за наше лично самочувствие, хем за феновете в цяла България.
- Турците познаваш по-добре, какво ти прави впечатление в техния отбор?
- Имат нов селекционер (Абдула Авджъ - б.а.) след отпадането в баража от Хърватия. Турците ще играят пет контроли за две седмици. От старите - не на години, а от стария отбор - са останали Бурак Йълмаз, Емре, вратарят Волкан Демирел, Арда Туран - също много добър футболист, носител на купата в Лига Европа. Имат хубав отбор, но като цяло четирима-петима играят навън. Предимно са местна консумация.
- Ти ще сменяш ли отбора в Турция?
- Ще видим дали ще има развитие, нека минат тези мачове. Юни месец да завърши и вероятно тогава ще е развитието. Може и да го сменя, може и да не го сменя.
- Сериозно се говори, че един от най-стабилните клубове в Турция - Трабзонспор, ще те привлече това лято... Интересна ли ти е тази опция?
- Да, Трабзон е отбор, който от четири мача в месеца три побеждава. Знаете, че по друг начин стоят нещата с Газиантеп. Борехме се да не изпаднем. Но ако сегашният треньор (Хикмет Караман - б.а.) остане и всичко е наред с президентите на отбора, мисля, че ще остана в Газиантеп. Защото треньорът наистина направи много хубав отбор, в последните осем мача имаме седем победи и един хикс. Впечатлен съм от този човек. Ако той остане, има същата концепция на работа и президентите са на свобода, защото са в ареста, ще остана в Газиантеп.
- Заради черно тото ли вкараха шефовете ти в ареста?
- Не е за черно тото, както се пише. Имат проблеми чрез някакви техни фирми. Но единствените отбори, които не са замесени в тотоскандала, сме ние и Кайзериспор. Което дори само за мое си лично удовлетворение е доста добре.
- Имаш ли оферти и от Западна Европа освен от Трабзон?
- Принципно има. Но е почти сигурно, че ще остана в Турция.
- Как се развиват нещата ти в личен план с Елена и малкия Ивелин, вероятно животът ти е станал далеч по-спокоен, откакто стана баща?
- Наистина разбрах какво нещо е животът, след като ми се роди детето. Много сме щастливи с жена ми и всички около нас. Най-хубавото нещо е да ти се роди детенце. Живот и здраве, ще имам второ и трето по-натам, но със сигурност. Това е истината. Това дава смисъл на живота ти. Всеки човек е малко или много егоист. Но когато се роди детето, няма егоизъм. Твоя залък го даваш на него и това е прекрасно. А и трябва да го възпиташ добре. А в България средата малко не ти позволява да има добро възпитание. Но ще се борим.
- В Турция ли сте се установили?
- Принципно да, в Турция. Но навсякъде сме заедно. В Турция ли съм - в Турция сме. В България ли съм - в България сме. Навсякъде заедно. И е много хубаво. Защото, като сме разделени за десетина дни, и започва да ти липсва и дете, и жена и ти става криво. Колкото и железни нерви да имаш и да си железен характер, то си е човешко. Всеки носи душа. Гадно е да не си с жена си и детето си.
- Спомена второ и трето дете, да не би освен футболист да ви се иска с Елена да имате и гимнастичка?
- Дали ще е футболист, или гимнастичка, искам децата ми да са живи и здрави. Към момента е важно синът ми да е възпитан и да има ценностна система, защото в последно време в България хората нямат или я губят. И също да бъде истински мъж, това е!
- Като те познавам отпреди и те слушам сега, изглеждаш много превъзпитан. От живота ли, от новата страна ли, от жената до теб ли?
- Човек, как да ти говоря преди, като бях напускал България само с националния отбор? Аз го казвам на хора в България, а те се сопват: "Ти пък все знаеш." Като напуснат и видят с очите си, ще го разберат. Дотогава не можеш да осъзнаеш как живеят хората. В България хората живеят - изкарваш 200, харчиш 500 лева. Не става така.
- Много хора подценяваха твоята първа чуждестранна дестинация, но очевидно Газиантеп ти се отразява добре...
- Едно време, като продавахме футболист в Турция, викахме: "Леле, този къде отиде?" Сега, като продадем футболист в Турция, се правят банкети по три дни. Но навсякъде е за хора. Там е видно как се развива, наливат се пари, правят се стадиони, има фенове. Всеки да говори каквото си иска. Даже ми става още по-хубаво, като слушам хорските глупости. Защото знам какво всъщност имам. А и който ме познава, знае моята същност. Няма на кого да се доказвам вече.
- Би ли казал, без да се замислиш и за секунда, дали не губиш нещо: "Нямам търпение да върна капитанската лента на Стилиян Петров"?
- Той си е капитан на България. Това, че аз съм взел лентата за един мач и са ми гласували доверие - просто гледам да се представям по най-добрия начин. Дали съм с лента, без лента, или със сезал на ръката, за мен е без значение. Всеки футболист в националния отбор малко или много си е лидер за себе си. Стискаме палци Стилиян колкото може по-скоро да се върне при нас и всичко да си дойде на мястото. В такъв момент само семейството му и близките разбират какво му е. Нека го оставим на спокойствие да се възстановява, да му почива главата и дай боже максимално бързо да се върне при нас сто процента излекуван. В такъв момент само близките са до тебе, вярвайте ми, аз го знам. Когато си болен или ти е тежко, хубаво е да чуваш пожеланията да се оправиш, но си е друго семейството да е около теб, това те лекува и вдига. А това с "дай ми на мен лентата" не го разбирам. И съм бил, и не съм. В България съм печели всичко като капитан, бил съм най-младият капитан в националния отбор, когато Мартин Петров ми даде лентата. Аз нямам болни амбиции на някой ненормалник. Като навремето, когато имаше скандали за лентата. Трябва да знаеш едно - с лента или без лента, няма да станеш по-добър или по-слаб.
- Любо Пенев обяви, че предстои може би последен разговор с Димитър Бербатов на тема връщане в отбора. Трябва ли да се върне Бербатов?
- Бербатов е нужен на България. Каквото и да си говорим, колкото и да има разни хора, които твърдят друго. Но у нас половината те обичат, другите те мразят. Аз лично не одобрявам позицията му да се откаже. Може да ти е тежко, да ти е болно, някой да те е предал, да си се скарал с някого, ти си Митко Бербатов, не се отказвай. Та той ни е нужен. Бербатов беше виновен, махна се и нещата станаха още по-зле. Не е виновен Бербатов. Трябва да се върне. Той от половин положение може да ти вкара гол. Моята позиция е, че Бербатов трябва да е неизменна част от националния отбор. Какви са му личните намерения, вече той си знае. Както и Любо Пенев.
- Как гледаш отстрани на случващото се с Митко в последната година и решението му да търси развитие извън Манчестър Юнайтед?
- Всеки си има достойнство. Не могат да те мачкат по този начин. Станал си голмайстор, вкарал си 20 гола в първенство като английското и да си правят гавра с теб. Като не смятат да те използват, стискате си ръцете и чао-чао. Никой от пейката не е станал невероятен футболист. Пейката затормозява. Потискаш се, затваряш се, изнервя те. Заслужава ли го човек като Бербатов? Не. Но вярвам, че ще се оправи, той е голямо име, всеки в цял свят го познава. Отбор ще си намери, важното е да му пасне на стила.
- За кой отбор ще си на европейското?
- Нямам предпочитание. Но изявени фаворити пак ще са Испания. Дания има много интересен отбор. Ще наблюдавам по-внимателно отборите, с които сме в група за идващите световни квалификации, за да добия своя представа за състоянието им.
- А за квалификациите за Мондиал 2014 имаш ли оптимизъм?
- Всяко ново начало - нова надежда. Но важното е надеждата да не умира рано-рано, а да е жива до последно. И всички да вярваме. И дано България вече стигне голям форум.
- Липсва ли ти много голям финал с националния?
- Как да не ми липсва? Има велики футболисти, на които им липсва КЕШ или световна, европейска титла. Ние сме на средно ниво и ни липсва просто едно класиране.
