Видя се нагледно защо ЦСКА тропаше със зъби u нокти, за да картотекира Мишел Платини. И защо Стойчо Младенов отчаяно искаше бразилеца в състава си. Просто с него ЦСКА е друг отбор. Показа го в Разград, след като най-накрая победи Лудогорец - 2:1. Край на страданието за червените в Делиормана сложи именно Мишел Платини. Нападателят направи много силен мач, вкара първия гол и изработи втория. Двайсетина минути след края на мача в Разград Мишел излиза от съблекалните усмихнат, със сака на рамо. Вижда свой сънародник и приятел... от противниковия отбор. Отива при Шоко от Лудогорец и го поздравява. След няколко минути закачки бразилецът се засилва към клубния автобус и с бай Добри натоварват багажа му. Преди да се качи обаче, Мишел Платини отделя няколко минути на "7 дни спорт" за първото си интервю, след като приключи междузвездната война с БФС за неговата картотека.
- Трябваше ли Мишел Платини да влезе в игра, за да може най-накрая ЦСКА да бие Лудогорец?
- Е, имаше много причини да победим тази вечер. Успехът е на целия отбор и е заслужен, всички се справихме добре. Колкото до мен... какво да ви кажа?! Адски съм щастлив. За мен най-важното е да играя, защото футболът е моят живот. Радвам се, че проблемите ми най-накрая се решиха и мога отново да се наслаждавам на играта. Затова искам много да благодаря на цялото ръководство на ЦСКА, че ми помогна. Благодаря им за всичко, което направиха за мен през този тежък период. Надявам се да ги радвам с голове, a ЦСКА да побеждава.
- ЦСКА много страда досега в Разград, какво се промени този път? Какво играхте сега, че ги бихте?
- Ами играхме нашата си игра. Може би не напълно, на моменти не всичко се получаваше. Все пак беше достатъчно, за да победим. Знаехме за какво сме дошли тук, имахме нагласата и амбицията. Оставаше само да го изпълним. И мисля, че почти успяхме. Може би 70%. Успяхме да се противопоставим на Лудогорец, независимо че получихме ранен гол. Добре реагирахме след това. Играхме компактно, стояхме стабилно на терена. Бяхме задружни и си помагахме, това е основното. Пак ще кажа, че се борихме доста и си заслужихме победата. Надявам се да продължим така, да играем все по-добре и да побеждаваме до края на полусезона.
- Тази победа и двата гола на чужд терен достатъчни ли са за крайния успех срещу Лудогорец?
- О, не. Аз не вярвам на този резултат! Със сигурност искаме да победим и в София. Вторият мач срещу Лудогорец няма да е по-лесен, това е ясно. Това е силен съперник, срещу който няма място за отпускане. Затова сблъсъкът все още не е решен. Трябва пак да си играем нашата игра и да гоним победата.
- На моменти мачът стана доста нервен - груби влизания, жълти картони, изгонен от пейката треньор. Изпусна ли съдията двубоя?
- Не, не, не не ме питайте за съдията, моля ви. Достатъчно проблеми имах с БФС, не искам нови. Каквото е видял, това е отсъдил. Връщане назад няма. Вие имате телевизии, камери, специалисти... връщайте, гледайте и после анализирайте.
- Добре де, вдигнаха ви жълт картон за симулация. Опитахте ли се да изиграете рефера за дузпа?
- За съдията казах, че ням а да говоря. За решенията му също. Иначе за себе си мога ви кажа само едно нещо. Никога няма да ме видите да симулирам на терена. Никога. Не съм правил подобни неща, няма и да ги направя. Не ми е в стила. И срещу Лудогорец не симулирах. Честна дума.
- Как преживяхте времето, в което не можехте да играете?
- Наистина ми беше тежко, страдах много. Исках просто да съм на терена, но не само в контроли. Не разбирах проблема с федерацията и бях много тъжен, че не мога да играя футбол. Така исках да се върна в мачовете. И всеки ден се надявах на промяна. Просто не знаете какво беше другите момчета да се качат в автобуса и да пътуват за мач, а в същото време аз да се прибирам вкъщи. Просто ужасно, казвам ви. Сърцето ми се късаше да слушам ЦСКА по радиото! Накрая вече не издържах...
- Какво ви помогна най-много в тези моменти, какво ви успокояваше?
- Ами надеждата. Вярвах, че нещата ще се оправят и отново ще мога да играя за ЦСКА. И приятелите, разбира се, много ми помогнаха.
- Грешка ли бе трансферът ви в Динамо Букурещ, където изкарахте само шест месеца, за да се върнете отново на Армията?
- Със сигурност не е моя грешка. Просто защото аз не исках да отивам в Румъния. Изобщо не исках да напускам ЦСКА! Но оказа се, че нямам избор.
- Кой ви принуди?
- Тогавашният спортен директор - Дуци. Той реши, че нямам място в отбора.
- И по какви причини?
- Имаше някакъв проблем с мен, изобщо не се разбирахме. Очевидно Симонович не ме искаше в ЦСКА. Държеше се лошо. Аз не исках да разговарям с него, не исках нищо от него. И в крайна сметка той реши, че му преча и трябва да си тръгна. Затова се примирих и чаках първата оферта от чуждестранен отбор, за да приема. Тя дойде от Динамо Букурещ и потеглих натам, без много да му мисля... но не по моя воля. Исках да съм в ЦСКА. Минаха около петнайсет дни, след като отидох в Букурещ. Разбрах, че са уволнили Дуци от ЦСКА. Тогава се върнах обратно в София и разговарях с ръководството на клуба. Исках да се прибера на Армията. Не стана и трябваше да стисна зъби, да доиграя сезона в Динамо Букурещ.
- Малко играхте обаче, да не кажем нищо. Защо не ви се получиха нещата там?
- Имах някои проблеми, които се отразиха доста на формата ми. Не се разбирахме с треньора. Аз играя централен нападател и отидох там с идеята да играя на този пост. Треньорът обаче ме изтегли много назад, пускаше ме като халф, което не ми харесваше. Не се чувствах на своята позиция. Аз играя нападател! Не ми се получаваше играта, формата ми спадна. А освен това имах и здравословни проблеми. Болеше ме гърбът и това ми пречеше още повече. Но всичко това съм го оставил в миналото, гледам само напред. Щастлив съм, че мога отново да играя и да вкарвам голове за ЦСКА.
- Публиката скандираше името ви при смяната. Май забрави Жуниор Мораеш, сега вие сте нейният любимец...
- Е, не бих казал любимец. Естествено, радвам се за това, но не искам да се изживявам като някакъв герой или звезда. Искам да ги радвам с играта си. Важното е нашите привърженици да подкрепят целия отбор, както го направиха и този път в Разград.
