Павел Колев: Левски бе на месец-два от фалитa

- Ами да, има голяма доза сюрреализъм в случващото се. И аз си го мислех, докато влизахме в този кабинет, защото сме били двамата с теб на събития точно в тази сграда, чакали сме с часове във фоайето... Например да свърши един турбулентен управителен съвет през 1995 г. Така че от тази гледна точка в случващото се има някаква ирония на съдбата. Или, както ти го нарече, сюрреализъм.

- Кога беше най-най-първата покана да заемеш пост в „Левски“? Или разговор на тази тема?

- Вероятно за първи път имаше подобен разговор в края на 2014 или в началото на 2015 г. в един разговор с представители на тръст „Синя България“. Тогава те поискаха съгласието ми да ме предложат за член на управителния съвет на „Левски“. Тогава им отговорих, че към момента няма как да приема. Интересно би ми било да помогна на клуба, защото вече приключвах с една от степените на обучението си в УЕФА и много живо се интересувах от футболен мениджмънт. Но това си остана просто един разговор. Малко по-късно, трябва да е било март 2015 г., защото играехме с Италия и аз го организирах, изведнъж излезе в медиите, че са ме предложили. Без мое съгласие, разбира се. Но така или иначе, до официално предложение не се стигна тогава. През 2014 г. имах и един разговор с Тодор Батков, той ми се обади. В него обсъждахме - много абстрактно - под каква форма бих могъл да съм полезен на „Левски“. Тогава конкретно предложение не съм получавал. С конкретно предложение за първи път ми се обади Спас Русев през август миналата година.

- Подразни ли се, че Спас Русев обяви, че идваш в „Левски“, преди ти да си се съгласил окончателно?

- Честно казано, не. За мен това е част от някаква шахматна партия, в която всеки от съперниците, образно казано, има някакви идеи в главата и прави някакви ходове съобразно собствения си план. Разговорите със Спас Русев бяха винаги на четири очи, никой не е присъствал. Аз условия не съм поставял, по-ско-ро исках да разбера каква е неговата идея за „Левски“. Най-много настоявах, и съм сигурен, че това той ще го потвърди, а и да не го потвърди, е без значение, да разбера дали неговите планове за клуба са дългосрочни. Защото в този период имаше много спекулации, които достигаха и до мен, че той планира да се раздели с „Левски“, че търси купувач, че финансовото положение не е цветущо, и така нататък. Това ме притесняваше, защото все пак ме кани човек, за когото се говори, че иска да се раздели с този клуб. Винаги, когато го питах, той ми казваше: Не се притеснявай, плановете са дългосрочни. Аз съм собственик и ще бъда собственик.

- Доколко можеш да повдигнеш завесата как стана така, че хората, сочени като бъдещи собственици на „Левски“, ти отправиха предложение, което не можа да откажеш?

- А, изобщо няма завеса. Нещата, общо взето, се случиха и в медиите, хората са наясно. Разговаряхме със Спас Русев около четири месеца и в края на ноември бяхме постигнали принципно съгласие аз да стана изпълнителен директор на „Левски“, тогава изтече и информацията. Но имаше едно много важно условие това да се случи и той пое ангажимент да го направи - аз да получа един определен набор документи. Счетоводен баланс, списък с кредитори, приходи и разходи... Междувременно се случиха други неща - дойде писмо от УЕФА, че „Левски“ е глобен за нарушаване на финансовия Феърплей и на практика е наказан, макар и с някои условности, да не играе един сезон в евротурнирите. Нещо, което аз не знаех до този момент, въпреки че това е процес, който е вървял месеци наред. Аз не бях информиран, разбрах го благодарение на това, че работех в БФС и видях писмото, когато пристигна. Така че това също беше нещо, което малко ме разочарова. На 3 януари -това е точната дата - получих документите. Горе-долу четири месеца, след като ги поисках. След като ги прегледах, отказах на Спас Русев. Буквално няколко дни след това ми се обадиха от офиса на Васил Божков. Поканиха ме на среща, без да ми обясняват за какво става въпрос, и аз приех. На самата среща ми беше предложено да стана изпълнителен директор на „Левски“.

- От кого?

- От самия Васил Божков. При условие че той стане собственик. Аз приех. Почти без да задавам въпроси, разбрахме се само за някои основни неща. Това беше, не е имало някаква тайна.

- Кое те накара да повярваш, че Васил Божков може да стане катализатор на този план, който може да оздрави или даже да спаси „Левски“?

- Неговата репутация основно. И точната дума е спаси. Защото клубът първо трябва да бъде спасен, а едва след това да се пристъпи към оздравяване. Истината - от това, което аз бях видял по документите, преди изобщо да седна на разговор с Божков, е, че „Левски“ беше фалирал. Може би беше въпрос на един-два месеца тотално да прекрати дейността си. Положението беше критично. Сега нещата стоят малко по-добре, може би доста по-добре, но има още много работа да се върши. Така че беше репутацията му. Аз преди това не го познавах лично...

- Все пак ще ти припомня, че за първи път се срещнахте именно в офиса на „Левски“, буквално на два-три метра от вратата на сегашния ти кабинет. Беше преди 24 години.

- Да, на един управителен съвет, който беше в съседната зала. Но в тези 24 години аз пряк допир с него не съм имал. Освен в периода, през който той беше президент на федерацията по шах, помагаше много на този спорт, за който пък аз отговарях в „24 часа“. В този период Антоанета Стефанова стана световна шампионка и имаше една пресконференция в сградата на „НОВЕ холдинг“, същата, в която бях поканен за изпълнителен директор на „Левски“. Така че и оттам имам някакви впечатления. Както и от публично достъпната информация, когато беше президент на ЦСКА в един от сравнително успешните периоди за този клуб.

- Натрупа доста организационен опит и в БФС, и в УЕФА. Как така се получи, че от един от най-процъфтяващите във всяко отношение клубове в България - финансово, игрово, организационно, „Левски“ стигна до това положение? Преди 15-20 години се говореше, че ако български отбор влезе в групите на Шампионската лига, няма кой да го бутне за дълго време.

- Аз също разсъждавах по този начин. Но сега, 13 години след влизането на „Левски“ в Шампионската лига, се оказа, че изобщо не е така. И за това има ред причини. На първо място за сегашното състояние на клуба и за този контраст с 2006 г. е виновно слабото управление. Вземани са поредица от грешни решения, някои от които с катастрофални последствия за клуба. Предполагам, че не са от злонамереност, хората са имали добри намерения, просто са сбъркали. Втората причина е цялостният нездравословен модел на футбола в България, който - всички знаем - се крепи основно на така наречения бащица. Приходната част в бюджетите на футболните клубове е изключително постна - билети, телевизионни права, мърчандайзинг, спонсори и всичко останало, което по принцип храни отборите в Европа, при нас е свито до минимум. Затова се налага отнякъде да идват едни пари. Най-често това става под формата на заеми. Те се трупат в баланса на акционерното дружество, защото футболните клубове са такива, и от година на година нещата стават все по-зле.

- Но моделът „бащица“ работи в „Лудогорец“. Не е ли добър?

- Според мен - не. Зад един голям клуб е хубаво да стои група компании или холдинг, но в никакъв случай не трябва да се разчита всяка година тези компании да вадят едни пари, за да покрият загубите на футболния клуб. Това няма как да свърши добре. Единственият шанс „Лудогорец“ да продължи да се развива по същия начин е всяка година да влиза в групите на Шампионската лига. Или ако една година не е там, задължително да е в групите на Лига Европа. Това е минимумът, който може да си позволи като отклонение. Защото това е единственият начин, по който този круб може да си осигури приходи, които да инвестира в заплати на футболисти и трансфери. А по отношение на мърчандайзинг, спонсори, интерес към клуба - в това „Лудогорец“ е стигнал тавана си.