Всеки от нас има любими футболисти, на които е благодарен за това, че обича силно великата игра и най-големия български отбор Левски. Много от тези футболисти са невидимата връзка, която е предавала любовта към синята фланелка от бащи и майки към синове и дъщери. Тези хора, които измерват живота си с елегантните голове на Гунди, левачката на Панов, пронизващите удари на Сираков, финтовете на Гиби, гладиаторския дух на Гонзо и левскарския характер на десетки други като тях. За цяло поколение, което е израснало на стадиона през 70-те години, любимият футболист беше Павел Панов, а „Пальо, ти си цар!” бе една от паролите, която ги събираше под сините знамена и шалове.
Над едно десетилетие Панов има основна роля в изграждането на вековната легенда за Левски. Статистиката понякога изглежда суха, но в неговия случай е категорична. Той е вечният голмайстор на Левски в европейските турнири с 22 попадения във вероятно най-силния период на „сините” в тях, който съвпада и с неговата кариера на „Герена”. Пальо, както го наричат феновете, бележи голове за три от общо петте участия на Левски на четвъртфинали, а при четвъртото е старши треньор.
Трудно може да се каже кой е най-важният му гол в Европа, защото те не са един и два. Панов се разписва още при дебюта си за Левски в турнирите срещу исландския Весманея, може би и допълнително въодушевен от това, че на 19 години дели една хотелска стая със самия Гунди. Той играе основна роля в двата поредни сезона, когато Левски стига до четвъртфинал. Бележи два пъти в Дуисбург, а после ги екзекутира с победен гол в София, когато за първи път български отбор отстранява немски. След това се разписва още два пъти и срещу Аякс в София, без да броим хладнокръвното му изпълнение при дузпите. Вкарва първия и последния гол срещу Барселона за 5:4 в мач, в който Левски става единственият отбор извън Испания, нанизал толкова голове на каталунския колос в официален мач. Поставя сам началото на елиминирането на португалския Боависта, а през 1977 г. бележи в София и два пъти във Вроцлав срещу полския шампион Шльонск. Именно първият му гол в Полша е един от шедьоврите, за които се разказва от уста на уста. След като получава топката от Киро Миланов, той я прехвърля над легендарния Жмуда и от въздуха с по-малко силния си десен крак я заковава в мрежата.
„Тогава не се страхувахме от никого и можеше да се надиграваме с всеки в Европа”, спомняше си години по-късно Панов във всяко интервю. Може би това го кара и да произнесе една от легендарните фрази в историята на Левски. „Когато Реал Мадрид ни победи с 1:0 на „Герена” не смеехме от срам да излезем от съблекалнята, защото сме допуснали загуба у дома!”
Още на 19 години Панов не се страхува да поеме отговорността и да отвърне на очакванията. Когато Гунди е контузен, Пальо изиграва първия си голям мач за Левски при победата с 1:0 като гост на Черно море. Победният му гол от фаул е ключов в битката за спечелената през сезона 1969-70 шампионска титла. Победата с 5:2 в дербито подпечатва тази титла, а след като вкарва 4 гола през първото полувреме, Никола Котков влиза в съблекалнята и се обръща към Павката: „Синко, сега е твой ред!” И Панов се справя по най-добрия начин. Съдбата избира него да асистира за последния гол на Гунди в Левски, а в следващите 10 години и по възможно най-достойния начин да се опита да запълни празнината, която не може да бъде никога запълнена в Левски: тъгата по нелепата кончина на Аспарухов и Котков.
„Пальо, ти си цар!” ехтят трибуните след десетките голове от свободен удар, с левачката или със задна ножица. Или след онзи легендарен пас за победното попадение на Барзов в дербито през 1979 г., което носи титлата. Той е един от вдъхновителите на митичната „Синя ода за народа”, посветена на великата победа над Аякс. „Сякаш чул бе този зов снайпериста ни Панов – удар фин, диагонален беше за Аякс фатален и стадионът пак синее...” Пальо можеше да рецитира докрай тази ода с лекотата, с която завършваше множество сини атаки. И докато винаги се придържаше към един от основните си принципи: „В живота е важно да уважаваш и да те уважават. Постига се с лоялност и почтеност.”
Днес синя България тъгува за един от своите исторически герои. Следващите поколения левскари ще празнуват и отбелязват това, което Павел Панов беше за Левски. Пальо ще се усмихва по своя си начин отгоре. Там, където, както обичаше да казва един от легендарните привърженици, небесният Левски става все по-непобедим.
