Футболистът на ЦСКА Серж Нюаджи, който се прочу с гола си срещу Левски при есенната победа на „червените” във вечното дерби, даде интервю за официалния сайт на клуба от Алания, където тимът му кара първия си зимен лагер.
След половин година в ЦСКА вече имаш изградени впечатления от клуба. Какво очакваше преди да дойдеш в ЦСКА, какво завари и какво виждаш сега?
- Знаех, че идвам в голям отбор. Исках да се наложа и да играя. Заварих един устремен състав. Още началото ми казаха, че целите в ЦСКА винаги са да спечелим шампионата и да представим силно в Европа.
Само на лош късмет ли отдаваш 4-то място през есента?
- До голям степен – да. Мисля, че заслужаваме повече от тази позиция. Вярвам, че ще наваксаме изоставането.
Бързо ли се адаптира към отбора?
- Да. Всички ми помагат и създадох много приятелства.
Трудно ли се справяш с българския език?
- Особено в началото ми се струваше невъзможно да науча, каквото и да било. Наистина ми беше трудно. Сега знам думи като ‘гладен съм’, ‘боли’, ‘топло ми е’...
Какво ти липсва?
- Моето семейство. Далеч съм от тях, но пък съм щастлив, че играя футбол. Това ми е работата, а тя е свързана с много пътуване и дълги отсъствия.
Как се чувстваше след мача с Левски? Оттогава мина доста време. Твоят победен гол те направи специален за привържениците на ЦСКА. С него влезе в историята на клуба. Сега от дистанцията на времето, сещаш ли се често за онзи момент?
- Това бе първият ми гол в професионалния футбол. Затова е важен и скъп за мен. Той ме легитимира в България. Но мина време и не искам да ме свързват само с него. Трябва да вкарвам колкото мога повече попадения. Това ми е целта. Ако играя, ще имам шанс да бележа.
Харесва ли ти Бълграя?
- Да. Харесвам София.
Кое ти е любимото място в столицата?
- Моловете. Обичам да се разхождам по булевард „Витоша”. Да пия кафе накъде в центъра на града.
Как намираш хората, които срещаш?
- Добронамерени. Някои ме спират на улицата и говорят с мен. Поздравяват ме. Интересуват се как съм. Това ми харесва. Но не разбирам много, когато заговорят по-бързо.
След мача с Левски ли започнаха да те спират на улицата?
- Да. Тогава набрах популярност и разбрах колко много обичате футбола в България.
Какво мислиш за нивото на А група?
- Първенството не е лошо като качество. Залага се предимно на физиката. За мен това е добър трамплин към по-голямо първенство. Научих се да бъда по-настоятелен на терена.
Сам ли живееш в София?
- Сега – да. Преди при мен беше годеницата ми. Тя е от Франция и е на 22 години.
За какво си мислиш вечер, когато си сам вкъщи? За футбол, за живота, за годеницата...
- За всичко. Зависи от настроението, но трябва да мислиш за утрешния ден.
В какъв квартал живееше в Париж? Добър или лош за един тийнейджър?
- Живеех в предградие. Казва се Клиши. Добър квартал е. Имам много приятели там. Израснах с тях и не съм имал никакви проблеми.
Кое е най-странното нещо в България според теб?
- Храната. Тараторът е доста странен за мен. Особено като го пиете от чаша. Времето също. През повечето месеци ми е студено. Идвам от Франция, но съм живял в Ница, където е топло.
Кое бе най-трудно за теб в България?
- Да говоря езика. Всеки ден ми се налага, а не се справям добре.
Научи ли нещо ново от нас, българите?
- Не се отказвате, когато си наумите нещо. Това ми харесва. Мобилизира ме. Станах по-агресивен на терена.
Как си след контузията?
- Вече се възстанових, надявам се до началото на пролетния дял от първенството да съм готов за игра.
Умееш ли да мразиш?
- Мразя лъжците и лицемерите. Също така не харесвам, ако някой демонстрира, че не те уважава.
Ти си доста позитивен. Това говори за вътрешна сила. Защо е така?
- Защото не може да се живее с негативизъм. Ако човек постоянно мисли лоши неща, ще се побърка. Животът е труден и трябват повече усмивки.
Кой ти е любимият цвят?
- Харесвам червеното, защото годеницата ми казва, че изглеждам добре в червено (смее се). А и във футболната академия в Ница носехме червени екипи, така че просто продължих традицията.
Сега си футболист, но ако не беше такъв, какво щеше да правиш?
- Щях да стана математик. Учех в колежа и физика, и биология. Но искам да се занимавам с финанси.
Харесваш парите...
- Да, те са важни. Кой не обича да ги има. Лично аз уважавам хора, които умеят да правят пари чрез различни законови операции.
През 2010-та година, когато стреляха по автобуса на Того, ти извади късмет...
- Да. Не бях там. Имах повиквателна за разширения състав, но трябваше да остана в Ница.
Предпочиташ да направиш асистенция или да отбележиш гол?
- Предпочитам да вкарвам, защото съм нападател. Но не съм егоист и бих подал, ако друг е в по-изгодна позиция.
Изпитваш ли удоволствие от футбола?
- Да, защото вярвам, че ако всеки път показваш най-доброто, винаги печелиш. Дори и да не е даден мач, ще си спечелиш уважение.
Изгуби ли ЦСКА шанс за титлата?
- Отдалечихме се от нея, но сезонът е дълъг. Звучи клиширано, но е така.
Какво мислиш за атмосферата в отбора? Имате нов треньор...
- Атмосферата е страхотна, но сега е предимно работна, защото сме в такъв период. Всеки иска да се докаже пред треньора.
Мнението ти за Миодраг Йешич?
- Когато разбрах, че са го назначили, питах съотборниците си за информация. Те ми разказаха за неговите големи постижения с ЦСКА. Виждам, че е отличен специалист. Има последователна методика на работа и ни казва, че каквото и да правим, накрая трябва да победим.
Капитанът на отбора важен ли е за отбора в съвременния футбол?
- За мен капитанът трябва да е връзката между треньора и отбора. Трябва да представя най-точно нуждите на отбора пред треньора и обратното. Не е задължително той да е най-добрият играч, а просто да е готов винаги да се раздава за отбора.
Сега има ли такъв човек в съблекалнята?
- Да, има - Иван Бандаловски. Той е добър човек, играч и приятел.
До края на първенството остават 15 мача. В колко от тях мислиш, че ще вземете победата?
- Първо трябва да излезем на терена и да дадем най-доброто. Не мога да обещая, че ще спечелим 12 или 15 мача, но вярвам, че имаме сили да го направим. Ние сме ЦСКА. Другият отбор знае кои сме, ние просто трябва да направим повече от тях.
