Новото оръжие в атаката на Левски – Найджъл Робърта гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. 21- годишният нападател вече донесе няколко победи на “сините” и зарадва феновете с попадение в дербито с ЦСКА-София.
Левичарят е юноша на Фейенорд. Дебютира под ръководството на бившия играч на Арсенал и Барселона Джовани ван Бронхорст, но така и не успява да се наложи в холандския гранд.
За сметка на това се превръща във водеща фигура във втородивизионния Камбюр, откъдето бе привлечен на “Герена”. Има мачове за юношеските формации на Холандия, но избра да представлява Кюрасао при мъжете. Мечтае да стане шампион още в дебютния си сезон в България.
– Здравей, Найджъл! Добре дошъл на терена на предаването „Код Спорт”! Времето лети и вече изминаха два месеца, откакто се присъединихте към Левски. Как се чувствате в новия си клуб, лесно ли се адаптирахте?
– Чувствам се добре в отбора. Както вие казахте – подписах договор преди два месеца. Оттогава играя в Левски и съм изцяло посветен на клуба. Отборът се представя добре и това ме кара да се чувствам отлично.
– Чувствате ли се звезда в Левски?
– Не, не искам да казвам, че се чувствам звезда. Както казах – отборът се представя на ниво и това е най-важното. За един нападател е добре, когато помага на отбора, като вкарва голове или дава асистенции. Мисля, че в последните четири мача играя силно. Това ме прави щастлив и искам да продължа напред по този начин.
– Смятате ли се за отборен играч?
– Да, мисля, че е така. Като нападател винаги искаш да вкарваш голове, но в главата си аз винаги мисля на първо място за това, че отборът ни трябва да спечели. Не бих казал, че ако тимът побеждава, а аз не вкарвам голове – това за мен не е проблем. Защото – разбира се, че аз искам да бележа. Но в края на краищата най-важното е отборът да вземе трите точки в мача. Винаги съм готов да се боря за моя отбор – и в защита, и в нападение. Затова мисля, че съм отборен играч.
– За тези два месеца вие станахте голмайстор на Левски. Това е добре за вас, нали?
– Да, разбира се. Сега мога да кажа, че отборът също играе силно. Показваме качествен, нападателен футбол. Това много помага и на мен да вкарвам голове. Имайте предвид, че това не е нещо, което само аз правя добре. Това е нещо, което целият отбор прави добре. Затова използвам възможността да благодаря на всички в тима.
– Виждаме, че феновете на Левски наистина ви заобичаха, особено след като вкарахте гол на големия съперник ЦСКА. Усещате ли, че се превръщате в един от любимите играчи на агитката?
– Да, наистина започнах да го усещам. Всеки футболист трябва да прави нещо добро за феновете. И след като ти си направил нещо добро за тях, те са готови да направят всичко за теб. Още в първия си мач вкарах първия си гол и то срещу ЦСКА, но можех да вкарам още два или три пъти, за което още се ядосвам. Но феновете бяха фантастични. Харесва ми начинът, по който те ни подкрепят и стоят зад нас. Във всеки мач аз се старая да давам всичко за тях.
– Доколкото разбираме, съжалявате сериозно за това, че изпуснахте победата срещу ЦСКА и не вкарахте още голове?
– Разбира се, ние водехме в резултата с 2:0! Не започнахме много силно, те бяха добри в първите 10-15 минути, но после вкарахме два гола и мисля, че трябваше да реализираме още два-три. Аз отбелязах един, но – както ви казах, можех да вкарам още поне два или три.
– Как почувствахте голямото дерби на България вътре на игрището?
– Трябва да ви кажа, че е лудост. Никога не съм се чувствал така. Дори в Холандия не е така. Знаете, че съм бил във Фейенорд и съм загрявал с отбора преди мач с Аякс. Мисля, че холандското дерби не може да се сравнява с Левски срещу ЦСКА.
– Наистина ли?
– И в Холандия има голямо противопоставяне, голямо съперничество. Но това тук е истинска война. Имах чувството, че феновете ще се изядат един друг. Това е нещо, което никога не бях виждал досега в моя живот. И в същото време е зареждащо, дава ти енергия. Повтарям – феновете са фантастични.
– Звучите така, сякаш сте щастлив в Левски засега.
– Да, разбира се, че е така. И не само защото вкарвам голове, а защото отборът играе добре. Още от първия ден, в който съм тук, треньорът и футболистите ме посрещнаха топло. И аз още от самото начало се почувствах добре. До този момент няма нещо, за което да кажа лоша дума.
– Защо избрахте да преминете в Левски? Може би сте имали и още възможности за продължение на кариерата в друг клуб
– На първо място искам да споделя, че не знаех много неща за Левски. Вие казахте, че имаше и някои други клубове, които се интересуваха от мен. Но аз разгледах внимателно всеки клуб, за да разбера кой е най-добрият избор за мен. В първия ден, в който дойдох в София, излязох из града, видях се с директорите, разгледах базата. Всички в клуба, както ви казах, бяха много сърдечни и ме посрещнаха много топло. Така веднага се почувствах комфортно в София. Ето защо съм в Левски сега.
– Кое беше решаващо за вашия избор да подпишете договор тук? Може би защото Левски се бори за титлата…
– Разбира се, че и за това. Левски играе нападателен футбол, винаги се бори за първото място. Но най-важното за мен беше, че клубът наистина ме искаше много силно и направи всичко възможно, за да ме привлече. И други отбори имаха интерес, но не по този начин. Аз почувствах, че трябва да направя този избор и да стана играч на Левски.
– Направихте ли някакво проучване за Левски, за България и за София, преди да подпишете договора?
– Признавам, че в първия ден, в който дойдох, не знаех много. Прекарах няколко дни в хотел, видях стадиона, поговорих с някои хора. После взех таблета и започнах да чета повече за София, за Левски и за този голям играч от миналото Георги Аспарухов. Гледах няколко мача между Левски и ЦСКА. Тогава вече знаех, че не мога да изпусна този шанс. И се възползвах от него, което ме кара да бъда щастлив.
– Вашият треньор Петър Хубчев е бивш играч на „Левски”, но като треньор е много взискателен и строг. Лесно ли ви беше да се адаптирате към неговите методи?
– Мога да ви кажа, че през първите две седмици беше трудно, защото никога не бях виждал треньор като него. Той е силна личност, характер. Мислех, че не е лесно да се работи с него. Много правилно казахте, че е строг. Първата седмица ми беше много трудна, втората – също. Мисля, че след това започнах да го разбирам все по-добре. Въпреки че не говори английски, започнах да разбирам какво иска. После почувствах, че той вярва в мен. И аз всеки ден се старая да правя най-доброто на тренировките.
– Има ли някакъв компонент от вашата игра, който треньорът иска да подобрите?
– Не говоря много с треньора. Но в отбора си имаме преводач. Чрез преводача той ми разяснява как иска аз да се представям. Учи ме къде да тичам, как да се представям. След първите трудни седмици аз схванах начина на игра на Левски. Мисля, че сега треньорът е доволен от мен и се разбираме взаимно. И това е добре.
– Вероятно знаете, че Левски не е печелил купа в последните десетина години. Можете ли да обещаете на феновете, че в края на сезона това ще се промени?
– Знаете ли, такова нещо никога не може да се обещае. Мисля, че всеки в отбора трябва да дава всичко най-добро от себе си. В момента ние сме само на една точка от Лудогорец и все още не сме играли срещу тях. Ако ги победим, ще излезем на първо място в класирането. Не мога да обещая на феновете, че ще станем шампиони. Но мога да обещая, че във всеки мач ще давам 100 процента от себе си.
– Тогава феновете определено ще бъдат доволни. Стана дума за предстоящия мач срещу Лудогорец – какво очаквате? Ще бъде трудно за вас на чужд терен…
– Далеч от София – разбира се, че не очакваме да ни бъде лесно. Те неслучайно са на първо място в класирането. Когато имат трудни мачове, успяват да ги печелят. Но ако ние победим, нещата стават напълно различни. Всичко може да се промени.
– Кои други отбори са най-сериозните ви конкуренти за титлата?
– Ами… ЦСКА също е силен отбор и се представя добре. Бих споменал и Берое, ние загубихме срещу тях, добър отбор са… Аз не обичам много да гледам какво правят другите отбори. Най- важното нещо за мен е ние да се представяме добре. Във всеки мач трябва да взимаме три точки. Това трябва да ни вълнува.
– Вече имате представа от българския футбол. Какво е неговото ниво във вашите очи?
– Мисля, че нивото е по-високо в сравнение с втора дивизия в Холандия, където аз играех. Имам само един изигран официален мач за Фейенорд, но въпреки това смятам, че в българското първенство се играе по-агресивно и по-трудно. Има много единоборства, много физика, дори повече отколкото в Ередивизи. Не е лесно да се играе тук. Всеки защитник е много агресивен, когато те атакува. Трябва да се настроиш в главата, че и ти трябва да си агресивен и да търсиш различни пътища да го преодолееш. Мисля, че първите два-три мача аз изпитвах трудности именно с това, защото защитниците бяха агресивни. Сега знам, че се адаптирах и се подобрявам непрекъснато. Налага се да играя и с гръб към противниковата врата, но се справям и треньорът е доволен.
– Споменахте за Фейенорд. Разкажете ни за впечатленията си от този голям клуб, който произвежда много на брой качествени футболисти.
– Фейенорд, както казахте, е много голям клуб. Когато аз бях там, беше изключително трудно да стигнеш до титулярно място. И въпреки това аз успях да направя дебют, което не ми беше никак лесно. На нападателите е по-трудно, отколкото на защитниците и халфовете. Ние имаме тотално различна роля. След това за мен не беше лесно да взема решение да напусна, защото прекарах във Фейенорд 8 години, стигнах и до титулярния състав. Имах договор за още една година, но реших да се съсредоточа върху собствената си кариера и преминах в Камбюр във Втора дивизия. Това беше добър ход.
– Може би не знаете, че във Фейенорд през 80- те години е играл български футболист – Андрей Желязков? По-късно той беше в Левски с функции на директор.
– През 80-те години? По това време аз не съм бил роден, нали така?
– Да, така е. А знаете ли нещо повече за други български футболисти, които са играли в чужбина?
– В Холандия?
– Да, в Холандия или другаде. Ще ви подскажа, че имате такъв съотборник на вратарския пост.
– О, да – Николай Михайлов. Да, помня го, че играеше в Твенте. Но не се сещам за много български футболисти в други държави.
– Един от вашите първи треньори е Джовани ван Бронкхорст – голямо име, голяма личност с много успехи, победител в Шампионската лига като играч, капитан на националния отбор. Каква беше неговата роля във вашата кариера?
– Трудно е да се каже. Защото имам противоречиви чувства по този въпрос. Той направи моя дебют във Фейенорд възможен. За което съм му благодарен. Като треньор той беше много ангажиран и съсредоточен върху първия отбор. Но там на моята позиция имаше играчи като Дирк Кайт и Елжеро Елия. Осъзнавам, че не му оставаше много време да се занимава с млади играчи. А отборът вървеше добре, беше шампион. Затова ви казвам, че изпитвам смесени чувства. Но той е добър треньор.
– Холандия винаги е имала големи играчи, особено сред нападателите. Кой беше вашият кумир?
– Мой идол винаги е бил Кристиано Роналдо. Обичах много да гледам, въпреки че е от друга епоха, и другия Роналдо – дебелия. Той наистина е феномен. За нападателите най-важното е да вкарват голове. Но този играч, имам предвид бразилеца Роналдо, беше точно като Кристиано. Той можеше всичко, макар че играе деветка – да вкарва, да подава, да пробива по фланга, да играе един срещу един. Мисля, че на моето ниво аз мога да правя същото в Левски – аз не съм такъв тип футболист, който може само да вкарва голове, а също да играя един срещу един… С времето ще израствам и ще ставам по-добър.
– В холандския национален отбор за юноши до 17 години сте играли заедно с Матийс де Лихт, който сега е втората най-голяма звезда в Ювентус и в италианското първенство след Кристиано Роналдо. Помните ли го?
– Разбира се. Продължавам да съм в контакт с него. Говорим си, не много, но понякога. И като гледам какво направи той в последните 2-3 години, колко бързо се разви – това е наистина невероятно. Понякога се замислям и се питам – защо и аз не го направих по същия начин? Това момче още на 16-годишна възраст беше такъв професионалист! След мач той беше първият, който отиваше във фитнеса да тренира отново в 7 часа на следващата сутрин, докато аз спях до по- късно. Когато още на 16 години имаш такова мислене и професионално отношение, ще стигнеш далеч и виждате до какво ниво стигна той.
– Щом сте в контакт, значи той знае, че сега вие сте футболист на Левски.
– Да, да.
– Даде ли ви някакъв съвет как да развиете кариерата си?
– Не съм говорил за това с него. Напоследък общуваме повече чрез социалните мрежи. Но не защото той беше в Аякс, а аз – във Фейенорд. Когато се виждахме в националния отбор, сме говорили повече. Не мога да кажа, че имаме приятелство като това да си говорим всеки ден. Затова не ми е давал съвети, но поддържаме контакт. Когато вкара гол или направи нещо добро, го поздравявам, както и той мен. Хубаво е да видиш, че той продължава да си бъде нормален човек, макар че вече е такава звезда.
– Нека да преминем към няколко лични въпроса. Кажете ни какъв сте като човек, имате ли много приятели?
– Хората като ме гледат, сигурно си мислят, че съм от онези типове, които имат многобройни приятели и ходят по партита. А аз съм точно на другия полюс. Обичам да съм сам и прекарвам повечето си време вкъщи. Мога да кажа, че съм човек, обърнат към семейството си. Повечето неща, които правя, ги правя със семейството. Когато съм в Холандия и искам да вечерям с някого, първите хора, на които се обаждам, са от моето семейство. Имам само един приятел, който е футболист в предишния ми отбор Камбюр. Нямам много приятели. Допада ми да бъда сам. Недейте да мислите, че не си харесвам съотборниците. Напротив. Мога да си прекарам добре с всеки от тях. Но след мач, след тренировка, обичам да оставам сам.
– Липсва ли ви тук нещо от Холандия?
– Ами, засега не. Може би след 6 месеца ще започне да ми липсва нещо. Но за два месеца се чувствам добре и харесвам София. Все още не съм видял всички интересни места тук. Може би трябва да излизам повече навън.
– Колко дълго искате да останете в Левски?
– Имам договор за три години. Ако го изпълня докрай, ще бъде страхотно.
– Казахте, че Кристиано Роналдо е любимият ви играч, но кой е любимият ви клуб?
– Реал (Мадрид). Направо е лудост какво направи Кристиано Роналдо в Реал. Преди той да отиде там, нямах любим отбор. Но след като заигра там, беше уникално да гледам какво се случва във всеки мач с негово участие. Сега той е в Ювентус, а там се играе по-защитно. Аз не обичам много Ювентус. Реал (Мадрид) си остава любимият ми отбор.
– И за финал на нашия разговор бихме поискали да ни кажете какво сте научили на български език.
– Вече знам няколко думи като: „здравей“, „как си“, „добре“.