Супердерби под Аязмото ще се играе днес. Българския Лестър от Русе срещу новия, модерен Берое. Първият срещу третия в класирането, а при отложения мач на старозагорци можеше спокойно да бъде и първия срещу втория. Изненадващите водачи, приливната вълна в българския футбол ще съчини мегасблъсък. Поне такъв ще се опитаме да го изкараме. Иначе картинката на терена вероятна ще е доста постна. Но двете големи футболни марки заслужават респект.
Четвърт век Дунав не бе играл в най-високото ниво. И се завърна подобаващо с гръм и трясък. Не като някои други със свити перки и стремеж да се спасят с танталови мъки от изпадане. Берое пък започна нов цикъл, с нов наставник и нов състав. И засега също върви добре като резултати, а като игра е доста далеч от истината.
Като стана дума за треньори, няма как да не падне акцентът върху тях. Двама връстници - Веселин Великов на 39 и съвсем пресният юбиляр - 40-годишният Александър Димитров. Не ми стана ясно защо го поздравяваха на 12 септември като държавен глава, но нейсе... Хубаво е на младите да се дава път в живота. И попътен вятър в крилете. А на Сашко са му направили професионалния старт като засилка за ски скок. При това от дългите ски полети в Планица. Направих си труда да проверя колко треньори от юношеския футбол на национални формации са преминали към мъжката секция. Последните 10 треньори, извели отбори до световна и европейска титла в младежка формация, не са сменили специалността. У нас явно сме по модерните решения. Но Сашко заслужава, или поне така мислят някои хора от властта.
Тук е и голямата разлика на подхода. Треньорът на Българския Лестър пробива на принципа на провинциалните треньори. То в него и всичко е провинциално в добрия смисъл на думата. Опита с Любимец и там направи отличен старт и добро впечатление. Сега удвоява и утроява положителните наслагвания в Русе. Веселин Великов влиза в шаблона на типичния български треньор тип Димитър Пенев. Дано и успехите му са същите. Вербалният процес му е сложна материя, но футболният изглежда му е доста добре познат. Дунав не направи просто един мач или резултат. Дунав влезе в серия от цели 6 отлични двубоя. И тези 16 точки не са плод на случайност, но не са и краен атестат. "Стратегията Раниери" с вечния отговор "бием, за да се спасим от изпадане" трябва да не бъде сваляна от въоръжение до края на сезона. И ако Дунав влезе в първите 6, ще е страхотно постижение и за Веселин Великов. Защото в Любимец доброто начало премина в последвал пълен фарс.
При колегата нещата изглеждат далеч по-сигурни. Берое е единственият професионален отбор в ЕС на държавна издръжка. Това им пречи да станат като Лудогорец, но им помага да са по-добре от другите 99 процента, които висят на парите на чорбаджията или пък благодетелят си е взел отпуск и отпрашил в неизвестна посока. Рая в Стара Загора помогна много на Хубчев, сега работи и за Димитров. Въпросът е и той да поработи малко за себе си. За разлика от Дунав, който обира овации и заради играта си, Берое не впечатлява с нищо. Резултатите изглеждат добри, но загубата в Бургас от Нефтохимик е показателна. Няма как да падаш от отбор, събран от кол и въже, който не притежава никакви футболни достойнства. Много е ниско нивото, за да си позволи треньор с претенциите на Димитров да губи такива мачове. Но телевизионната медийна ко-хорта, която винаги знае откъде духа вятърът, му издава индулгенции. Мантрата е Берое да се развива. Тепърва отборът ще става по-добър. Приемам и тази версия. Дунав е готов отбор, защото тези играчи са били в Русе и миналия сезон. Димитров направи специфична селекция, която само той си я разбира. Това са играчи, които малцина специалисти биха привлекли или поне така накуп, както го направи той. И ако се окаже прав в преценката, може и да има успехи, които за Берое трябва да са дълъг път в турнира за купата и място в европейските турнири. Амбициите на зелено-белите изключват всичко друго освен място в челната четворка в крайното класиране. Другото ще е провал. Млад, зелен, първа година, това са обяснения за неудачници.
Завършвам във възходяща линия. Страхотна новина е, че днес под Аязмото ще се играе вълнуващ мач пред поне 5 000 души, не малка част пристигнала от Русе. Щом има хора на стадионите, значи има и надежда. Тези два отбора са задължителни за българския футбол, ако искаме той да има бъдеще. В Русе е гостувал Рома, в Стара Загора - Ювентус. Това е било, когато в Разград са чакали дербито със Светкавица в Северната Б група. На колко места в България и дори в Европа са имали честта да посрещат такива гастроли? Това обаче задължава сегашните футболисти да надскочат себе си и да съживят спомените за Петко Петков и Никола Христов, за Сашо Манолов и Евгени Янчовски. И тогава наистина ще замирише на футбол. Нищо не ни пречи да бъдем позитивни, но с едно наум.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
