Новото попълнение на Левски Николай Михайлов сподели откровено колко трудно е превъзмогнал грешката, която допусна преди 12 години в мача на „сините“ с Вердер от Шампионската лига.
Стражът, който се завърна преди броени дни в родния си клуб, разказа в специално интервю за „Код Спорт“ по ТВ+, че е успял да се пребори с „призрака на миналото“ три години по-късно, вече като футболист на Твенте.
Тогава съдбата му поднася предизвикателството да се изправи срещу своя кошмар отново (бел. ред. - Вердер), но с екипа на холандския състав. Михайлов споделя за безсънните нощи и вътрешните терзания, които са го измъчвали в онзи момент и за начина, по които ги е надмогнал.
„В случая за тази грешка имаше подценяване на ситуацията, мокър терен. Случват се стотици такива грешки на вратари, които взимат по 10-15 млн. паунда на година на финали на световни първенства или на Шампионска лига. Това няма какво да го коментираме, грешката си е грешка. Поел съм си отговорността тогава. Просто всичко, което се случи след самата грешка бе малко в повече и то беше заради фамилията. Но както и да е, аз съм свикнал с това нещо и го приемам", върна се на злополучния мач на Левски с Вердер на Националния стадион Михайлов.
„Вечерта като се прибрах беше - или си връзваш шортите и почваш да тренираш, или край. Да, имаш някакъв талант, но си много далеч от истината. Или се отказвам – спокойствие, движа си нещо ляво-дясно, спирам с футбола. Реших да натисна, шест месеца тренирах много усърдно.
Бях във Фиорентина на проби, дадоха ми договор. Заминах на една къса почивка и два дни по-късно баща ми ми звънна, че имам оферта и от Ливърпул. Те така купиха петима 18-годишни вратари, от които трима след това продадоха за между 1 и 3 млн. евро в различни отбори. Аз бях един от тях", продължи разказа си вратарят.
„Честно казано преодолях грешката след точно три години. Трябваше да се изправя в Шампионска лига именно срещу Вердер (Бремен). Бяха много безсънни нощи. Отидох при Стив Макларън и му казах, че няма да играя. В този момент съм най-добрият вратар в Холандия, в перфектна форма, играх с Интер, хванах дузпа на Тотнъм. Пазя си със самочувствие, но идва мачът с Вердер.
Три дни преди срещата не мога да хвана една топка, не мога да спя, не мога да се храня, защото това ми беше шок от дете. И то не толкова от грешката, а от всичко, което се случи. Тогава германците бяха изкарали тази грешка в медиите. Но Стив ми каза: „Знам за какво ми говориш. Не ме интересува – ако искаш тренирай, ако искаш недей, но във вторник вечерта ти ще пазиш.“ Това беше в неделя и аз изпаднах в шок. Тръгваме за мача, падна ми кръвното, става ми лошо.
Излязох на терена да загрявам, а публиката не е ли зад теб, нищо няма как да се случи. 40 хиляди на стадиона ръкопляскат. Те също знаеха тази моя емоция, наистина ми беше много тежко. Като ги видях в тунела настръхнах, но излязох и направих добър мач. Мисля, че свършихме хикс и после ги бихме като гости. Станах играч на мача, отстранихме ги и минахме в следващата фаза на Лига Европа. Преодолях го с много работа в тези три години и естествено с късмет и шанс в самия мач", откровен бе Михайлов, а на питане кой е мачът, който никога няма да забрави, юношата на Левски заяви:
„Трите ми мача с Вердер (Бремен). Толкова различни емоции изпитах в рамките на три години – пред умиране до някаква свръх емоция, в която не мога да спя и преди, и след мач. Да знам, че моята приказка в Левски приключи заради една грешка и три години по-късно аз я надживях, но в чужбина, наистина беше голямо удовлетворение. От сърцето ми падна огромен камък, че точно срещу тях успях да се справя психически, да ги отстраним и да продължим напред в Лига Европа. Беше истинско чудо, че въобще оживях в тези три мача".