Във вчерашния брой публикувахме емоционално интервю с Ники Михайлов предимно на лични теми. В него той обяви, че е танирал да има три деца, като се надява поне едното да е момче. Вратарят посвети наградата си за футболист №1 на 2011 г. на опната си баба Елисавета, която много обича. Поклони се пред дядо си Бисер и заяви, че пет пъти един след друг би вървял трудния си път сам-самичък, само да види отново изражението на лицето на баща си Борислав, когато му е връчвал златната топка за "Футболист на годината".
Днес ви представяме частта от специалното интервю за "24 часа", посветена на националния отбор по футбол.
- Планираш ли разходка до Копакабана през 2014 година?
- Да се надяваме. Знаете, че националният отбор е болна тема на всички в България. Но мисля, че имаме добри футболисти. И съм го казвал винаги. Имаме млади футболисти. Имаме нов треньор, на когото пожелавам успех. Пожелавам му да съчетае полезното - труда и тренировките, с настроението. Защото при последния треньор - Лотар Матеус, беше само работа, без настроение. С Любо се познаваме. Той е голям професионалист, доста стриктен. И се надявам да съчетае двата компонента - труда и настроението. Вярвам в неговия доказан професионализъм и се надявам да съумее да подбира правилните хора за отбора. Винаги съм казвал, а сме си го говорили и с другите футболисти, че трябва да се оформи група от 30 футболисти, които да се въртят на всички лагери. А не всеки лагер да се викат нови, и нови, и нови. И накрая, като излезем на мача - ние не се познаваме. Ясно ни е, че в България нямаме този огромен избор, както в Холандия имат пет първи национални отбора, пет до 23 или 21 години. Ние нямаме толкова много футболисти, но пък имаме млади и талантливи, около които може да се гради. Да се гради в съчетание с по-опитните като Стилиян, Мартин и Благо. С тях, които са на една по-напреднала възраст, да се направи съчетание с по-младите като Попето, Божинов, Домовчийски, Гаджев и така нататък... С можещия нов треньор и това съчетание вярвам, че ще има по-добри времена. А се надявам искрено и Митко (б.а. - Берба-тов) в следващите няколко месеца да се върне в отбора. Тогава наистина ще имаме шанс да направим нещо.
- Вярваш ли го наистина това за Митко Бербатов? Вярваш ли, че е възможно да се върне преда евроквалификациите?
- Да ти кажа честно, вярвам. Нормално е да вярвам като българин и като говоря за такъв голям български футболист. Каквито и проблеми да е имало и каквито и да са причините за напускането му на националния отбор, знам, че винаги може да размисли и да направи крачката към отбора, в който безспорно му е мястото. Знам го и от личен опит, израснал съм с нагласата, че винаги мога да променя живота си. С баба ми Елисавета, Бог да я прости, сме си говорили доста, че във всяка една сутрин, когато изгрее слънцето и ти се събуждаш, можеш да промениш живота в какъвто и да е аспект. Както се казва - ако имаш гадже, да нямаш гадже, ако играеш футбол, можеш да не играеш футбол... Всяка една сутрин можеш да избираш нови неща, да избираш нови интереси, да си поставяш нови цели за постигане. Всяка сутрин можеш да размислиш, да направиш нова преценка, да направиш преоценка на свое предишно решение. Мисля, че и при Митко е така. Ако реши, че иска да помогне, ще помогне. Аз като българин, а и като играч от този национален отбор знам, че той ни е много важен. Това всички го знаем. И се надявам един ден той да размисли и да се върне в националния отбор. Със сигурност той има какво да даде - и на отбора, и на младите футболисти.
- Да отписваме ли Мондиал 2014 в Бразилия, ако наистина се проявим като реалисти? И правилно ли е да насочим мислите си към Евро 2016, когато ти ще си сред опитните, които ще обучават младите таланти, дай боже да ги има?
- До този момент ние винаги сме били любители на високопарните думи. Тази група е лесна, минаваме я без проблем. А след първите три мача - нула точки. После влакът заминал, та заминал, а ние се чудим как да го гоним -
трябва да бием Италия в Италия, трябва да бием Холандия в Холандия или Англия в Англия. Получават се такива превъзбуждания. А това няма как да се случи. Затова трябва да бъдем реалисти на този етап. Най-елементарното е - сравняваме двете първенства и филмът приключва. Ето я една Сърбия. Те нямат един национал, който да не играе в европейските грандове, и в крайна сметка какво стана? Те не се класираха. Няма умрели. Да, уволниха треньора. Чакат си шанса, играят си приятелските срещи, подготвят се и дотам. Затова е по-хубаво да отпишем световното в Бразилия и да мислим по-далече. Защото групата е наистина трудна. Нека се подготвяме с всяка тренировка и с всеки мач срещу тези трудни съперници и да ставаме отбор. Защото ние не сме отбор, ние сме индивидуалности, просто футболисти с качества. Та трябва да станем отбор - с настроение, с колектив, задружие и хъс. И евентуално, ако стане нещо, да се получи като изненада. А не да тръгваме с големите кошници, само да ни ги напълнят и да се приберем вкъщи.
- Както едно време, когато фамилията на треньорът пак е била Пенев, а на титулярния вратар Михайлов. И когато преди квалификациите никой не е претендирал, че ще развенчаем Франция насред "Парк де Пренс".
- Абсолютно. Те са тръгнали просто да играят като добър отбор, като колектив със самочувствие. И на световното пак така - без изхвърляния, но с много задружен труд и хъс. Първия мач паднаха, после се надигнаха. Крачка напред, нова крачка напред и стигнаха до мача за трето и четвърто място. Сега, естествено, е много по-трудно, защото знаете какви отбори са на топравнище. Само като споменем фаворитите Испания, Англия, Германия, Италия, Португалия, а ако е за световно, добавим и Аржентина и Бразилия, виждате за какви формации с какви футболисти в тях става въпрос. Доста по-невъзможно от тогава е сега да стигнем до този полуфинал. Но да се класираме на финали, да направим евентуално някой добър мач там, а защо не и да излезем от групите, не мисля, че е невъзможно. Но първо трябва да станем отбор.
- Вероятно в националния ви е много яд от информациите, за жалост базирани на голата статистика - че пред България в класацията на ФИФА са отбори като тресеното от жестоко земетресение Хаити, и "футболни сили" като Йордания, Гвинея и Уганда, а точно зад нас ни затапва 85-хилядното островче Антигуа и Барбуда...
- Нормално е да ни е гадно. Все пак ние сме футболисти, които имат самочувствие. Аз мога да говоря персонално за себе си. Играя в един от най-добрите отбори в Холандия, играя в Лига Европа, в Шампионската лига. Въобще в последните три-четири години имаме доста добри постижения с "Твенте". В следващия момент отиваме в националния отбор, пак с добри футболисти, но не можем да направим нищо. Последната година, 2011-а, за нас беше абсолютно трагична. Падаш от Уелс, губиш от всички в приятелските срещи. Правим някакви хиксове с Естония. Това са отбори, които трябва да биеш винаги, щом имаш претенции. Да играем с Англия и да паднем, окей, Англия е. Но ние страдаме срещу когото и да играем. Както беше срещу Швейцария. Започваме добре, повеждаме и после ни обръщат елементарно. Просто ние нямаме абсолютно никаква сигурност в играта. Да, можем да изригнем и да вкараме някакъв гол, но изобщо не знаем как да запазим преднината от този гол. Нямаме облик на отбор. Изобщо нямаме отбор, само индивидуалности. Затова се надявам Любо Пенев, който в последните години се доказа и като треньор, да изгради този облик на отбора. Да излезем подредени, трудно да ни се вкарва гол. Както се казва, отзад да е 0:0, а напред все ще измислим нещо. Но националният отбор да има облик. Не може, който ни хване, да ни вкарва по един, два три гола. Това не може да е националният отбор на България.
- Вярваш ли, че Любо е човекът, който ще извае облика с дисциплина и настроение?
- Вярвам. Много хора пак почнаха да говорят и за него. Но аз не мисля, че е толкова и до треньора. Ние, футболистите, самите трябва да си решим, че искаме да правим нещо. Много пъти сме говорили, но нищо не се случва. Мисля, че Любо е точният човек, който знае за какво става въпрос. Познава футболистите, познава манталитета. Той е доста широко скроен. Има ток в него, животът тече по вените му. Смятам, че той е точният човек - нахъсан, наперен, който може да грабне момчетата да ги съживи, да ги събуди. Защото вече няма накъде. Сам спомена какви страни са ни минали в ранглистата. На дъното сме. Най-много да дълбаем и в него, да ни минат още пет държави. И какво от това, няма да е чудно за никого. Затова ние трябва да учудваме, като се съживим, като се оттласнем нагоре и постигнем нещо, на база на което може да се гради. Дано успеем.