След като вече разгледахме представянето на вратарите, защитниците и халфовете в Първа лига през изминалия сезон, дойде ред и на нападателите. Традиционно за поста, на който играят, и през тази футболна година най-често те бяха в светлината на прожекторите и на тях се възлагаха най-големи надежди. За оценка на техните прояви през сезон 2017/2018 г. "Меридиан мач" даде думата на легендата на Левски и българския футбол - Михаил Вълчев. Ето какво мисли за тях голмайсторът на първенството ни през сезон 1981/82.
„В доста от отборите на тази толкова ключова позиция, каквато е централният нападател, бяха привлечени добри футболисти. Първото, което трябва да се отбележи е, че единственият тим, който разполагаше с двама отлични изпълнители на този пост и то само през пролетта, беше Лудогорец. След като през зимата беше привлечен Якуб Шверчок, Клаудиу Кешеру вече имаше сериозна алтернатива.
През изминалия сезон румънецът отново безапелационно доказа, че има прекрасен голов нюх, знае точното време и място, на което да се позиционира, за да получи пас и да отбележи гол. Със сигурност той напълно заслужено стана голмайстор на първенството. Якуб Шверчок също се включи отлично за Лудогорец през пролетта и вкара решителни голове”, каза мнението си за шампионите Вълчев.
„Фернандо Каранга от ЦСКА бих казал, че беше на нивото на двамата тарани на Лудогорец. И ако не беше контузията в края на първенството, която го извади от игра, щеше до последно да бъде реален конкурент на Кешеру за голмайсторския приз. Видя се обаче, че когато той излезе, в ЦСКА нямаше кой да го замести пълноценно”, допълни спецът.
„Нападателите на Левски бяха на приливи и отливи. Делио Роси също взимаше много интересни решения. Като например нападател да вкара два гола в един мач и в следващия за „награда" да го няма в групата. Или в най-добрия случай да го оставя на пейката. Станислав Костов не можа да се впише в Левски и да си спечели титулярно място. Но за малкото шансове, които получи, показа добри неща. Ривалдиньо също игра малко и не можем да дадем категорична оценка за него. Смятам, че и с двамата не трябва да се прибързва и да бъдат освобождавани.
Напротив, трябва и двамата да останат. Серджиу Буш беше непостоянен и имаше и силни, и слаби мачове. Стигне ли топката до него умееше да бележи. Трябва да поработи малко върху движението без топка. Но и той, както и Костов, и Ривалдиньо ми се струва, че не могат да бъдат водещи фигури. Или поне не толкова водещи, колкото са Каранга и Кешеру”, анализира Вълчев.
„Мартин Камбуров беше малко понатежал и по-тромав от обичайното за себе си, но и през този сезон доказа, че продължава да е висока класа в нашето първенство. От българските играчи трябва да бъде отличен и Стивън Петков. Учудвам се, защо при толкова много отбелязани голове така и не стана титуляр в атаката на Ботев. Може и да не е бил физически готов за 90 минути. Възможно е и Николай Киров да е имал някакви по-специфични тактически съображения. Но за мен си остава изненада това, че при толкова силен сезон това момче не беше титуляр. Мартин Тошев от Септември също ми прави добро впечатление”, каза специалистът.
„Като цяло е лошо, че нямаше достатъчно българи, които да са титулярни централни нападатели в тимовете от Първа лига. Трябва да има повече, но факт е, че няма. И затова логично се залога на чужденци. Мисля, че отборите, които като цяло бяха слаби в нападение са Дунав (Рс) и Пирин. В Дунав осезаемо се почувства напускането на Mирослав Будинов, който отиде в Септември.
Като разочарование бих посочил Самб Алиуне Бадара от Етър. Той вкара някой важни голове, но си изпроси доста картони, включително и три червени и така лиши отбора от присъствието си в някои важни мачове”, допълни Михаил Вълчев.
„Като цяло смятам, че сред основните неща, които най-много липсват на нападателите в Първа лига, са комбинативност, подвижност и движението без топка. Нападателите ни са прекалено статични”, завърши специалистът.
