Миро Антонов: Лудогорец ме унижава, у Петев няма нищо мъжко и професионално

Нападателят Мирос­лав Антонов наскоро пъ­тува до Израел и тренира с Апоел (РаматГан). След намеса от Лудогорец обаче не се стигна до договор. Пред „24 часа^” Антонов обясни точно какво се е случило и разкри скандални подробности за отношението на разград­ския клуб, който минала­та година спечели всички трофеи у нас, към него.

- Всъщност това не бяха точно проби. Хората от то­зи клуб ме бяха гледали и ме бяха преценили. При пристигането си веднага преминах медицински пре­гледи. На следващия ден тренирах с отбора и мисля, че се представих на ниво. Имаше и добри отзиви за мен от треньора. Трябваше да подпиша договор. Въ­просните положителни от­зиви в израелските медии се появиха и в нашите. Яв­но от Лудогорец са ги прочели и пратиха факс до Апоел. В него се обясня­ва, че съм тяхна собстве­ност и нямам право да под­писвам с израелския клуб. Това притесни ръководството на Апоел и не се стигна до договор.

Имате ли договор с Лу­догорец?

- Имах такъв до лятото на 2014 г. След 2 г. кански мъки обаче реших да взема нещата в свои ръце и наех адвокат. На 16 януари разтрогнах едностранно договора с Лудогорец по вина на клуба, като представих до­казателства за това. На та­зи база е подадена молба до СТК на БФС за прекратя­ване на състезателните права и решението се чака до седмица.

Какви са причините да прибегнете до тази стъп­ка?

- Историята е дълга. Как­то споменах, мъките про­дължават вече 2 г. Всичко идва от това, че явно съм ненужен в този отбор, но не ме пускат да си тръгна. Искат някакви безбожни пари за мен. Няколко пъти предложих да се разделим професионално, по мъж­ки. Не подават въобще, държат да приберат нещо за мен. Ужасяваща ситуа­ция. Искат явно да ме отка­жат от футбола. Всичко за­почна малко след присти­гането ми в Лудогорец, когато отборът беше в „Б" група.  Изиграх  няколко мача, но бързо усетих, че не ме харесват. Големите мъки започнаха след влизането в „А" група. От от­бора бяха освободени над 10 човека. Мен ме остави­ха. Започнахме подготов­ка. В първите 3 контроли вкарах 6 гола. От този мо­мент изведнъж бях забра­вен. До началото на сезона не играх, както и през цяла­та есен след това. Дори не попадах в групата за мачо­вете. 6 месеца никакъв до­пир с футбол. Треньорът Ивайло Петев ми обясни, че не се връзвам с неговата схема, която била без изя­вен централен нападател. В същото време чета как те търсят такъв постоянно и накрая дори взеха Кабаселе. В началото на миналата година отново ми бе каза­но, че няма да се разчита на мен и няма да ходя на лагер с отбора. Не можело обаче да се разделим. Сложиха ми цена от 150 000 евро. На играч, който от поло­вин година не е бил на тере­на - безумие. Прибрах се вкъщи и тренирах сам. Пе­тев не ми вдигаше телефо­на. Реших тогава да отида на лагера в Сандански. Все пак трябва да се явявам на работа. Петев ми обяви, че не могат да ми намерят от­бор. След това дойде пър­вият голям шок за мен. Не ме допуснаха да вечерям с момчетата. Не ми дадоха стая или легло при някого. Стигна се до унижението да спя на пода при Мишо Александров и Миро Ива­нов, които ме приютиха. С всички в Лудогорец сме приятели. Момчетата ме трогнаха, като от вечерята ми донесоха храна. Сигурно се събраха чинии. След това ни прати­ха сДимо Атанасов да тре­нираме в Разград при минус 15 градуса и 40 см сняг. Да­доха ми някакъв екип на юноша. Аз съм 190 см и 90 кг. Изглеждах нелепо. Су­трин тичахме, а следобед ни пращаха да ритаме с юноши в зала с циментов под.

Все пак преминахте в „Монтана".

- Да, стигна се до вариан­та да ида там под наем. На­ложи се да си намаля запла­тата. В Монтана изиграх 14 мача и вкарах 7 гола. През лятото обаче отново не ме взеха на лагер. Петев пак каза, че не му трябвам. За раздяла без пари не да­ват дума да се отвори. Ста­на ясно, че пак трябва да се връщам в Монтана. През пролетта Лудого­рец не взе наем за мен, но за есента поиска 20 000 ле­ва. Това доведе до ново намаление на заплатата ми. И така над 1,5 г. не играя нор­мално футбол и не печеля пари. В това време през Лудогорец дойде и си тръгна сума ти народ. Ня­кои взеха дори обезщете­ния, като си тръгнаха. Ди­мо Атанасов, Тодор Колев и Зоран Златковски също имаха трудности, но успяха да се оправят. При това те­кучество единствено мен не ме пускат. Имаше оферти, но за 50-60 хил. евро. Поискаха над 100. В началото на януари ситуацията се потрети. Ня­ма да ходя на лагер, ще под­държам форма отделно. За пореден път предложение от моя страна да се разде­лим нормално и отговор „не". Отидох до „Царско село", не ме пускат. Спя по приятели в София. Върнах се в Разград. Сутрин трени­рам сам, следобед с юноши. Писна ми. Свързах се с ад­вокат и реших най-накрая да си потърся правата. Предупредихме клуба, че ще прекратим договора ед­ностранно по негова вина. Не се съгласиха да търсим друг вариант. На 16 януари го направихме.

С какви основания?

- Клубът е променил ха­рактера на работата ми и не спазва условия,записани в договора. Аз съм професионален футболист, а ме пращат при юноши и не ме допу­скат до първия отбор. И да тренирам сам, трябва да ми се осигурят треньор с „Про" лиценз и медицин­ско лице. След предупреж­дение за първото ми прати­ха човек. Клубът по принцип има право да ме прати да тренирам по индивидуален план. Както разбрах обаче, това трябва да става, къде­то е първият отбор. Той е например в чужбина при едни температури, а аз в Разград при други. Има и нещо друго. Според Петев в Монтана не съм трени­рал правилно и не съм на ниво. Е, как може да знае това нещо, като дори не ме допускат до отбора. Не съм правил тестове. Затова се стигна до сегашната ситуа­ция. Пак бих се съгласил да се разберем с добро, но ня­ма шанс. Щом не може та­ка, действам по другия на­чин. С писмото до Израел ми провалиха договор с Апоел. За случая ми с Лудогорец е сезиран световният синдикат на футболистите ФИФ-Про, който вече се е заел с него.

Какво е мнението ви за Ивайло Петев?