Халфът на Левски Давиде Мариани даде интервю за Спортал от подготвителния лагер на тима във Фюген (Австрия), където столичани се готвят за началото на новия сезон . Швейцарецът говори като лидер на "сините", в какъвто е амбициран да се превърне на терена и извън него през този сезон. Той коментира първата си една година с екипа на столичани, където работи с петима различни треньори, като обяви какво е дал всеки един от тях и защо Петър Хубчев е правилният човек за клуба. Сподели мнението си за феновете и какви отношения има с тях, както и за огромния бонус, който отказа, за да играе със синята фланелка. Разкри най-хубавите си мигове на "Герена", а също така и най-големите разочарования през дебютния си сезон, в който е можел да вкара доста повече голове от тези 11 попадения в 39 мача, в които 36 пъти беше титуляр. Говори за уникалния шанс на младите и за това, че историята в клуба се променя, като в Левски българи и чужденци трябва да бъдат единни, за да стигнат до успеха.
- Здравей, Давиде. Как си? Вече три седмици водиш подготовка. Всичко наред ли е?
- Да, всичко е наред. Чувствам се много добре. Имах късмета да нямам контузии. Сега вече се радвам, че съвсем скоро ще започнат истинските мачове.
- В последните дни говорихме с твоите колеги, които коментират, че атмосферата е различна в лагера с новия треньор Петър Хубчев. Тренировките също са по-тежки от обикновено.
- Винаги, когато дойде нов треньор, се казва, че всичко се променя. Истината е, че трансформацията трябва да дойде от всеки един от нас индивидуално. Треньорът може да говори и да казва какво иска, но ако футболистът не го разбира или не иска да го прави, тогава няма да се случи нищо. Мисля си, че ще е нужно време. Сигурен съм обаче, че това е правилният треньор. Защото това, което казва и методите на работа, които има, за този клуб са перфектни. Само, че ще е нужно време, тъй като играчите не могат след едва една седмица да разберат всичко.
- Той говори немски, както и неговият щаб. Колко е важно и по-лесно за теб да разбираш, след като имаш директно комуникация?
- Аз вече разбирам и малко български, когато съм на терена. Футболът има един език, като не е толкова трудно да се разбира всичко. Все пак, ако има шеги и не разбирам нещо, е по-лесно за мен, че говори немски и той, и неговите помощници.
- Ти си от една година тук, но вече изглеждаш ветеран, след като станаха толкова много промени в клуба. Дойде при Делио Роси, но работи със Славиша Стоянович, Георги Дерменджиев, Георги Тодоров, а сега и с Петър Хубчев. Какво научи от тях, какво можеш да ни разкажеш за тези 12 месеца?
- Наистина, тези 12 месеца тук бяха много интензивни, но минаха много бързо, което значи, че е било хубаво. Истината е, че от всеки треньор помня само положителните неща. Например с Делио Роси за един месец научих повече тактически, отколкото с другите треньори за една година. От Стоянович научих как да израсна като човек, лоялността и любовта към футбола. Дерменджиев имаше това невероятно вътрешно спокойствие, което ни предаде в онзи момент, когато имахме голяма нужда от него. Тодоров ни върна там, където бяхме в началото на сезона, когато се забавлявахме и печелихме мачовете. Както вече казах, от всеки съм взел положителните неща. Аз искам да научавам все нови неща. Ти каза, че тук изглеждам ветеран, но истината е, че се чувствам като малко дете, което иска да учи и да става по-добър и под ръководството на г-н Хубчев.
- От играчите, които срещна преди година в Левски, поне 14-15 вече не са част от клуба. Дойдоха няколко нови момчета. Има ли някой, който да ти липсва повече, с който беше в по-близки отношения?
- Това е част от футбола. Футболисти идват и си отиват. Аз винаги съм имал малшанса, че моите приятели от отборите си тръгваха и оставам сам, като трябва да си търся нови приятели. Това обаче е част от играта. Досега съм в отлични отношения с Жорди Гомес, който ми помогна много, когато пристигнах в Левски. Той е страхотен човек и футболист, от когото научих доста. Прекарах хубави моменти и с Антъни Белмонт. Сега съм близък с Холмар Ейолфсон, който се беше контузил тежко, заради което не се виждахме, но имахме добри взаимоотношения. Трябва да кажа, че ми харесва да си говоря и с българските момчета, като Иван Горанов, Станислав Костов, Живко Миланов, както и младите. Аз съм футболист, който иска да печели много на терена. Много е важно да има респект между нас, но най-важното е как се разбираме на терена.
- Казваш, че искаш да печелиш много. Левски в историята си е спечелил много, но от десет години нещата се промениха и не е триумфирал с трофей. През последните три сезона е трети. Според теб, може ли да вдигнете нивото и класата през новия сезон, за да стигнете до отличие?
- Това наистина не знам. Мисля, че този клуб има една велика история, която ни задължава при всяко излизане на терена да търсим победата във всеки мач. Обаче, както и ти казваш, нещата се промениха през последните десет години. Другите отбори се засилиха. Левски е имал неговите проблеми, като ще е нужно търпение. Нашите фенове са на ниво Шампионска лига. Случват се много неща и в клуба, както виждате, ще са необходими доста промени, променят се вече, но във футбола не е толкова лесно. Ние футболистите трябва да работим, да мълчим и да се трудим много. После ще видим, тъй като всичко е възможно във футбола, но трябва да се започне от ръководенето на клуба, което вече се случва лека-полека. Докато ние играчите трябва да покажем на терена това, което можем, да слушаме и изпълняваме заръките на треньора, след което ще видим какво точно ще стане.
- Говорейки за феновете, те сериозно оцениха твоя жест и човешките качества, след като се отказа по желание на ръководството от сериозен бонус, на стойност 150 000 лева, за да можеш да играеш със синята фланелка.
- Не искам да говоря много на тази тема. Само това, което мога да кажа е, че хората преди да съдят един човек, нещо което видях доста често в България и в Левски, независимо дали си българин или чужденец, трябва да се гледат изявите на терена. Например български футболист, само защото е българин, не гарантира, че ще даде повече за фланелката от чужденеца. Аз искам да видя някой, който ще се откаже от тези пари, за да играе. Аз съм чужденец и съм тук само от една година. Това само показва, че твърдението, че чужденците не дават, както прочетох много неща през миналия сезон, когато бяха критикувани много от момчетата, не е вярно. Истината е на терена. Няма значение дали си българин или чужденец, млад или стар, важното е желанието и качествата, които показваш. Мисля си, че новият треньор намира правилния път, като иска да се разбираме все по-добре и все по-добре. Аз чета, че няма проблеми, но истината е, че влиянието и напрежението от медиите за българските футболисти е голямо. Това е много важно, защото ако Левски иска да се върне, там където е бил, дори само българи да са били в тима преди 10 години при спечелването на последната титла, нещата сега са различни. Историята се променя, сега може да има нова история, в която трябва да бъдем всички заедно - българи и чужденци. Ние сме един отбор и искаме да печелим, така че няма друга възможност, освен да бъдем обединени и задружни.
- От това, което виждаме на лагера, ти и Мазурек ще бъдете тези, които давате идеята в играта на Левски. През първата ти година вкара цели 11 гола, като се има предвид, че дойде в нов шампионат, а обикновено чужденците имат нужа от по-сериозна адаптация. Сега познаваш по-добре съотборниците, първенството, противниците, какво може да очакваме от Мариани през този сезон?
- Може да сте сигурни, че Мариани ще прави това, което е правил винаги. Да се раздава максимално от първата до последната минута на тренировки и мачове. Един път играе добре, друг може би зле, но накрая цифрите показват, че вкарах 11 гола и записах 10 асистенции. Не са много футболистите, които играят на тази позиция и правят това. Не знам някой чужденец, който е записал такива показатели с екипа на Левски последните години. Това, което знам, е, че мога да направя много повече. Имам голям глад за игра, успехи и да уча нови неща. Дали ще играя аз или друг, ще прецени треньорът. Аз давам всичко от себе си и не се притеснявам от никой, вървя по моя път. Ще видим в края на сезона какви показатели ще имам и колко победи ще запише отбора.
- Казваш, че можеше да направиш още повече. Съжаляваш ли, че не вкара повече голове или колко гола можеш да отбележиш, когато вече познаваш първенството и съперниците?
- Мисля си, че първите десет мача, когато имах само два гола, беше защото още изучавах противниците, опознавах съотборниците ми. Тогава играех добре, но не се разписвах. Аз съм наясно къде трябва да подобря играта си, много искам да играя по-добре във фаза защита. Головете и асистенциите ще дойдат сами, тъй като ако погледнете моята кариера, ще видите, че тях ги имам в кръвта ми. Не съм притеснен, нито пък мисля колко гола или колко асистенции ще имам. Защото аз знам да играя само по този начин. Това, което искам е, да печелим повече мачове.
- За тази една година в Левски, кое е това нещо, което ти остана най-трайно в сърцето. На терена или извън него?
- Трудно е да отлича само един момент, тъй като ми се случиха много нещо. Нещото, което ме прави наистина радостен и щастлив е, че когато ходя по улиците, ме спират и идват деца, за да ме поздравят, или пък нормални хора в парка, когато чета книга, идват с чисто сърце и много топлина, предлагат да ми помогнат за нещо, ако имам нужда. Това много приятно ме изненада, наистина, тъй като обикновено феновете идват за снимка, автограф или искат фланелка. Тук обаче е много различно, казват ми, “ако имаш нужда от нещо, кажи, за да ти помогна, ако искаш, да ходиш там или там”. Тези неща наистина ми останаха в сърцето. Именно затова мисля, че имах много интересни срещи с различни хора и деца.
- На терена обаче имахте доста проблеми, именно затова бяха и всичките треньорски смени. Кое е най-голямото разочарование със синия екип през първите ти 12 месеца?
- Мисля си, че това са двете загуби във Варна през октомври. Първо за Купата на България, а след това и за първенството. Също така и загубата на “Герена” от Лудогорец. Преди този мач се усещаше нещо специално в този ден. Във въздуха се усещаше, че можем да направим нещо, но жалко, че имахме много важни играчи с контузии за този мач. На други футболисти пък напрежението дойде в повече. Наистина беше огромно разочарование за мен. Защото, ако бяхме били, можеше да се променят много неща. После отново се доближихме до тях в първенството, но мисля, че това беше ключовият мач за нас.
- Това ви показа, че няма да спечелите титлата?
- Да. Мисля, че при успех тогава, щяха да се променят нещата. Така си мисля.
- Говорейки за Лудогорец, те и другият ви конкурент ЦСКА, се подсилиха и направиха доста промени в съставите. Следиш ли от медиите техните изяви или процесите при тях?
- Често казано съм концентриран върху здравето ми и как да тренирам максимално добре. Да подобравям играта си всеки ден, да разбирам философията на новия треньор. Затова нямам идея какво се случва при тях, какви играчи са взели Лудогорец и ЦСКА. Както казах вече, всичко е възможно, но ние трябва да работим много и ежедневно, именно това е тайната за успеха, си мисля аз.
- Това лято имаше ли оферти към теб, които отказа, за да останеш в Левски?
- Оферти има, интерес към мен също и с днешна дата, но не искам да говоря за тези неща, когато съм концентриран. Тук съм, имам договор за още две години с Левски. Сега съм фокусиран върху това как да ставам по-добър. За тези неща отговарят хора, които работят за мен. Аз съм тук и гледам напред към официалните мачове, които предстоят. Концентриран съм на 100% тук в Левски.
- Каква личната амбиция на Мариани?
- Знам, че мога да израстна още много. Искам да играя по-константно. Не само пет поредни мача добре, ами например 20 двубоя. Желая да имам този вътрешен мир и спокойствие в мен на терена, която да прехвърлям на моите съотборници. Мисля си, че мога да подобря нивото си и да се превърна в по-голям лидер, като подобря още повече комуникацията с момчетата в тима на терена и извън него. Това са неща, върху които вече работя. Говорих също така и с треньора. Ден след ден ще подобря тези аспекти.
- Какво ти харесва в Хубчев, с който имаш по-различен диалог, тъй като говорите немски?
- Харесва ми, че е като мен не се страхува от никой, а следва своя път. Не го интересува каква кариера си имал, или на колко си години. Него го интересува само да печели. За мен това е нещо много важно, тъй като в този клуб, който сменяше треньорите на всеки 2-3 месеца, ако не следващ своя път, за да се опиташ в този период да постигнеш успехите, по-добре да не идваш. Мисля си, че този треньор е разбрал това, а има и силен характер и индивидуалност. Все пак ние футболистите трябва да му помогнем, за да свършим работа, тъй като той може да ни казва нещата, но ние трябва да даваме повече от нас.
- Ти говориш вече като лидер и като един футболист, който е привързан към Левски. Пътувал си много по света, говориш няколко езика, утре може да си в друг клуб, но какво е това, което Левски те научи през тази една година в България?
- Не мисля, че е дошъл моментът да кажа, че съм толкова привързан към Левски, че да кажа искам да остана в него до края на кариерата ми. Казвам си нещата, каквито ги виждам. Това е най-правилното според мен. Не съм тук на почивка или да си губя времето. Демонстрирах на терена и извън него, че искам да играя футбол и искам да печеля. Мисля си, че това е нещо, което трябва да научат младите, които имат една невероятна възможност. Те получават страхотен шанс да бъдат в този голям клуб на тази възраст. Аз пристигнах тук на 27 години, като за мен това беше страхотна крачка напред в кариерата ми, с пристигането ми един голям клуб. Младите трябва да го разберат, че имат уникален шанс, който трябва да грабнат и да се възползват от него. Да слушат треньора, футболист като Миланов, който има сериозна кариера, и да учат от тях. На мен ми харесва комуникацията, която имам с феновете извън терена. Ще видим дали ще дойде денят, в който да кажа, че искам да остана в Левски завинаги. На този етап гледам да работя ежедневно на 100%, за да можем да печелим повече мачове.
- Да ни кажеш какво очакваш от противника в Лига Европа Ружомберок, както и да кажеш няколко думи за феновете на Левски?
- Както вече казах феновете ни са на ниво Шампионска лига, докато ние ще играем квалификации за Лига Европа. Може би ние трябва да ги питаме тях, какво да правим (смее се). Ще бъде много тежък мач. Наясно сме с това, тъй като все още не сме в пълен комплект. Не знаем още какво точно ще се случи в отбора, но виждам че постепенно започваме да имаме игрови облик. Това е важно. Имаме още време, тъй като липсват почти две седмици до мача в Словакия. Ще бъдем готови със сигурност. Именно за това работим на подготовката.
Мариани: Няма значение дали си българин или чужденец, важното е желанието и качествата, които показваш
"Нашите фенове са на ниво Шампионска лига"
