Мъри Стоилов: Аз искам да работя за Левски, не да слугувам на отделна личност

Станимир Стоилов е роден на 13 февруари 1967 г. в Хасково. Учи в спортното училище в града. Започва кариерата си в “Канев” (Хасково), като бележи 62 гола в 100 мача за родния тим и помага за влизането в елита, преди през 1990 г. да бъде продаден на “Левски”. От “Герена” преминава във “Фенербахче”, после за кратко в ЦСКА, преди отново да се върне в “Левски” през 1994 г. и да стане шампион през 1995-а. След година е продаден в португалския “Кампомайорензе”, после играе един сезон в “Славия”, преди през 1998-а да се завърне отново на “Герена”. И да направи “сините” си титли 4 с трите поредни през 2000, 2001 и 2002-а. Има и 5 купи с “Левски” (1991, 1992, 2000, 2002 и 2003 г.). Треньорската си кариера започва в началото на 2004-а като селекционер на националите до 16 г. През лятото поема “Левски”. Печели две титли (2006 и 2007), две купи (2005 и 2007) и една суперкупа (2005). През сезон 2005/2006 класира “Левски” до 1/4-финал за купата на УЕФА. А в следващата кампания става първият треньор, вкарал български отбор в групите на Шампионската лига. През май 2008 г. е уволнен от Тодор Батков заедно с директора Наско Сираков. Междувременно през 2007 г. бе водил националния отбор за 2 мача. През сезон 2008/2009 е начело на “Литекс”, с който печели купата на страната. От началото на 2009-а до септември 2010-а е селекционер на България. До края на 2011 г. е начело на кипърския “Анортозис”. От 1 януари 2013 г. поема “Ботев” (Пд). Напуска през юни 2014-а. В края на месеца дебютира начело на “Астана”. Преди броени дни завоюва историческата първа титла на Казахстан за клуба. А покрай празненствата даде интервю за “24 часа”.

- Господин Стоилов, честито написване на първата футболна приказка за “Астана”. Как бихте разказали вие тези 4 месеца, през които направихте тима шампион на Казахстан?

- Това е футболен процес, а и удоволствие, което не се удава на всеки клуб. Титлата е и историческа, първа в историята на “Астана”, което прави щастието още по-голямо. Отделно българското щастие е голямо, защото щабът ни защити треньорската школа на България. Направихме така, че да се говорят добри думи за българските треньори, за българските футболисти, които да намират нови и добри пазари.

- Когато поехте отбора, той изоставаше с 8 т. от “Кайрат”, но с безупречни резултати в плейофната фаза - 7 победи и един хикс, си подсигурихте титлата в аванс, боготворят ли ви вече в “Астана”?

- Не обичам чак превъзнасянията. Важното за мен е, че хората наоколо са истински щастливи. Виждам радост и в ръководителите, и в обикновените фенове. Това ми е достатъчно. Хората са суперщастливи, че “Астана” най-после стана шампион. А за мен е радостно, че жадуваната първа титла бе спечелена с българско участие. Истината е, че извоювахме титлата особено в плейофите, където отборът набра нужната скорост. Голяма роля изигра силното представяне в Лига Европа, отборът събра нужното самочувствие. Въпросните 8 плейофни мача изиграхме убедително, вкарвахме по два гола и нагоре - 3, 5, 6, което не е никак малко, като се има предвид, че това е първа шестица и силите са изравнени.

- Когато пишехте “сини” приказки с “Левски”, “Астана” дори не съществуваше. Вярваха ли в клуба, основан през 2009 г., че могат да са шампиони този сезон, каква цел ви поставиха?

- В интерес на истината, те са били близо до спечелване на титлата през миналия сезон. След това са направили нов отбор - нещо, което е пагубно за клубовете. Имахме две цели. Първата бе успешно представяне в Лига Европа. Като се има предвид, че “Астана” нямаше отбелязан гол и точка, може би имаха предвид една победа или да преминем поне първия кръг. А ние изиграхме 8 мача в Европа. Втората цел беше шампионската титла, но тя се изговаряше с половин уста. В началото целта не бе на всяка цена, но след успешните мачове в Лига Европа титлата се превръщаше във все по-близка и реална цел и ръководството взе да я иска силно. А и не кореспондира със здравия разум, че можеш да играеш силно в Европа, а да не побеждаваш в Казахстан. Успяхме така да ротираме отбора, за да запазим ударната мощ за плейофната фаза. Там бяхме почти безупречни, докато вземем титлата. А при допуснатото равенство изпуснахме и дузпа при 0:0. В другите 7 мача бяхме безкомпромисни.

- Как отпразнувахте титлата?

- След последния съдийски сигнал на нашия мач срещу “Кайсар” имаше две-три минути в чакане, гледане и слушане да приключи двубоят между “Актобе” и “Кайрат”, който ни осигуряваше златните медали предсрочно, ако завърши 1:0. Всички чакахме на терена. И при края на другия мач се възпламени голяма радост. Връчиха ни шампионската салатиера. После имаше скромно тържество на клуба. В четвъртък беше и грандиозното награждаване от федерацията с връчването на златните медали на бляскаво тържество в Астана, все пак столицата на Казахстан за първи път печели шампионска титла. Присъстваха президентът на федерацията, министърът на спорта, губернаторът на Астана, ръководството на спонсора “Самрук” - държавната компания, която управлява активите на Казахстан. Спонсорът обеща да построи нова база.

- Как се почувствахте, когато наметнахте трибагреника за снимка с шампионския трофей на Казахстан?

- Горд българин. Нещо, което спортистите на България имат уникалния шанс да изживеят - да носят радост и да обединяват нацията. Нещо, което политиците не могат да направят никога. Щастливци са хората, които могат да усетят такива моменти, наметнати с българското знаме. Защото в другия миг, като се замисля какво е дереджето на българите, и направо ми се плаче. Като се замисля какво извършват с нас политиците години наред! И сега същото - дни наред ни занимават с условия и кой с кого нямало да прави коалиция. Ами седнете на една маса, ударете си по два шамара и се разберете, ако ще ни твърдите, че го правите за България. Ние нямаме държава, те си играят на политици. Толкова ли е тежко да се обедините и да изкарате тази държавица от посредствеността, в която тъне? Фалират банки, фалират и ограбват хора с честно изкарани пари и платени данъци. После говорят, че това били бизнеси. Бизнеси имате вие, господа политици. Ние нямаме. Нашият бизнес е футболът, спортът или друг бранш за честно спечелени пари.

- Колко дългосрочни са плановете ви в Казахстан? Подписахте да края на 2015 г., не ви ли предложиха продължение още сега покрай шампионската еуфория?

- Не, не. В треньорството трудно можеш да правиш планове. Както сега съм най-щастливият, ако не бяхме спечелили титлата, може би вече щях да бъда пътник, както казвате журналистите. Аз лично имам цел да видим докъде можем да стигнем в евротурнирите. Като съм наясно, че няма да сме поставени, още от първия кръг ще сме в слабите отбори, което изисква по-голям шанс и футболно да си на високо ниво. Но ми се иска пак да пробвам, защото евротурнирите за мен винаги са били най-важни. Там се вижда работата и на треньора, и на клуба- дали искат и дали са готови да се развиват.

- Първенството на Казахстан свършва тази седмица, какво ще правите след това? Не ви ли е малко странно, че ще имате няколко месеца почивка?

- Ще имаме близо два месеца активна почивка до началото на януари. През нея ще трябва да намерим едно-две до три попълнения за отбора, защото аз не желая да има голямо текучество. Това убива всякакъв колектив и сработка. Общо времето без мачове ще стане 4 месеца. Ще има финал за суперкупата в началото на март, след който започва първенството. Но пък първенство от 7-8 месеца поред не е лош цикъл, след като има проблем да се играе през ноември, декември, януари и февруари. Тук са постъпили гъвкаво, по простата причина, че през този период температурите могат да стигнат до минус 30, минус 40 градуса и няма как да се играе футбол. Предимство пък е, че за евротурнирите другите отбори точно привършват подготовката си, а казахските са в прилична форма.

- Може ли някой българин или играч от “А” група да подсили “Астана”?

- Първо ще огледам на какви позиции имаме нужда от подсилки. Второ - в последните 6 месеца нямам наблюдения върху българското първенство и не искам да имам. Естествено, че ако има български футболист, който може да ни свърши работа, веднага бих го привлякал. Когато бях начело на цАнортозис” привлякох не един и двама. Аз съм на принципа, че не е лошо, когато си на работа в чужбина, не е лошо да помагаш и на български работници - и на българските футболисти, и на българските клубове, ако има такава възможност. Но стига те да го заслужават и оценяват. Макар при нас това да не се оценява много.

- Каква бе ролята на Наско Курдов - за него ту се говореше, че си тръгва, ту пак се връщаше, а в края на сезона вкара и два важни гола за 2:0 над “Шахтьор” (Караганда) на терен, който не се виждаше изобщо от сняг?

- В началото имаше проблеми с клуба, свързани с финансови неразбирателства, които му се отразиха и на представянето и на концентрацията в работата. След това допусна дисциплинарна грешка, заради която понесе наказание. Оттук-нататък той си беше част от отбора. Когато е получил шанс, се опитваше да го оправдае.

- Разкажете ни нещо, което не знаем за футбола в Казахстан?

- Казахският футбол напредва доста. Тази година почти всичките им отбори играха в трети или четвърти кръг на евротурнирите. Не говорим за зрънце, а за маса, която се развива. Има отбори с качества, просто им трябва и увереност, и време. Ако щете и треньорски напътствия, за да ги развият. До няколко години ще имат и евроуспехи. Може би за националния отбор ще трябва повечко време. Първенството е добро - всеки мач се играе като финал. Всички клубове имат доста добри финансови възможности, което гарантира и по-високо качество.

- Какви са бюджетите спрямо тези на българските клубове?

- Водещите им отбори имат по-високи от нашите. А и всички клубове, според местата, на които се намират, имат по-високи от нашите на тези позиции според мен. Изпадащите им клубове също. Но трябва да се има предвид, че тук има и големи разходи за пътувания. Всеки мач е на минимум час и половина разстояние със самолет, по два-три дни се стои на лагер, което също оскъпява. По-висок бюджет не значи, че целият се инвестира в играчи. Тук има и повече разходи, и по-добри премии. Нормално е и заплатите на чужденците да са по-високи, защото Казахстан е нова държава, която иска да се докаже във футбола. Тепърва футболисти ще почват да се молят да идват в Казахстан. Естествено, не говорим за футболистите от топниво, които имат възможност да играят в Англия и Германия.

- Какви са собствениците на отборите, кой, примерно, е вашият бос?

- В “Астана” няма собственик. В Казахстан един или два клуба са с частен собственик, повечето са като нас - държавни или ако искате, ги наричайте общински. Само “Кайрат” имат 60-70% частно участие. Другите клубове са общински, или на губерниите. И се търсят спонсори. При нас парите идват от “Самрук”.

- Какво беше най-странното нещо, което видяхте в казахския футбол през тези 4 месеца?

- Оказа се, че няма какво да ме изуми. Нищо, което да не съм виждал. Но има нещо, което забелязвам - в сравнения с българският шампионат, тук футболът е много по-коректен. Няма такива безобразни влизания с опасност за здравето. А и съдиите бързо санкционират такива грубости. Без оправданието на нашите съдии - в началото да не бързаме да даваме картони. Футболистите в Казахстан показват много по-голямо уважение помежду си. Да, играе се твърдо, агресивно, но не и грубо. Футболът, който се играе по цяла Европа. Чистият футбол. А при нас дърпанията, хващанията и ританията ги нямаме за нищо. С уникалното обяснение “играх за топката”.

- Какво ви разпитват за България? Надявам се, като говорите за “Левски”, втората дума да не е винаги “Иртиш”...

- Специално в “Астана” не искат да разпитват много за България и да се сещат, защото с “Ботев” им нанесохме такъв шок, който преживяват тежко. (б.а. - победи за пловдивчани с 1:0 и 5:0 през юли 2013 г.). От ръководството ми казаха, че на деня са били готови да ме привлекат за треньор след тази разгромна загуба във втория мач. За “Астана”, столичния клуб, това поражение от български отбор е голям шамар. В момента в отбора си имам футболист, който е играл за “Иртиш” срещу “Левски”. В “Иртиш” пък още са радостни и дори не могат да повярват, че са елиминирали “Левски”, и то без особени проблеми във втория мач. Има някакво уважение към българския футбол. Все още вярват, че той е на по-добро ниво от казахския. Но да ви кажа честно, аз вече не съм на това мнение.

- Тоест още след 11 юли 2013 г., когато биете “Астана” 5:0, казахите са решили да ви вземат за треньор?

- Така ми казаха от ръководството. Тогава са изживели шок, последвали са доста промени. Неслучайно ви казвам, че евромачовете са най-важни. Вижте къде ме отведе мен един такъв евромач, изигран от “Ботев” по перфектен начин.

- Само преди 5 месеца - в началото на юни, ви се наложи да напуснете “Ботев” (Пд) с думите: “За доброто на всички слагам край на агонията”. Как гледате на онзи момент - толкова близък като време, но и толкова далечен като настроение?

- В периодът, в който бях в “Ботев”, всичко беше на много високо ниво - и като организация, работа, футболисти, ръководство, и като фенове и подкрепа на отбора. Но в един момент изкуствено се създаде напрежение около асоциацията на треньор с името “Левски”. Впоследствие свързването с “Левски” бе развито в други измерения. И нарасналото напрежение взе да пречи. Но все пак аз виждам предимно положителни неща - и през двете години, в които с екипа ми бяхме там, успяхме да класираме “Ботев” в Лига Европа. И имахме запомнящо представяне. Научихме се да печелим ключови дербита. “Ботев” стигна до финал за купата, който много исках да спечелим, но за жалост не успяхме. Но се развихме като клуб. Аз също се развих като треньор в този период. За мен “Ботев” беше предизвикателство - отбор с голяма маса фенове, от дълго време не беше играл в Европа, не беше се чувствал сред лидерите в първенството. Постигнахме и исторически победи в дербитата - 16 години “Ботев” не беше побеждавал “Левски”, 7 години ЦСКА, нанесохме и първи победи над “Локомотив” след дълго време. Никой не може да изтрие историята и тези радостни мигове, които изживяхме заедно с хората. За жалост, един месец след моето напускане се случиха неприятни неща, които се надявам бързо да приключат, за да бъде “Ботев” отново сред лидерите в първенството. Засега смятам, че постигнатото с този отбор на “Ботев” е положително - в първата шестица е, бори се и заслужава уважение. Единственото негативно през този период е срамното отпадане от втородивизионен австрийски отбор.

- При раздялата ви с “Ботев” заявихте още: “Няма как да съжителстват тъжен от случващото се треньор, поставени под напрежение футболисти и вечно недоволни фенове.” Как върна радостта си треньорът Станимир Стоилов? Как за 5 месеца от Излишния пак се става Правилния и Щастливия?

- Когато човек усеща, че направеното от него се оценява, лесно става щастлив. В “Ботев” не исках да мъча отбора и себе си. Футболистите бяха поставени под огромно напрежение, всяка среща възприемаха като финал с евентуални пагубни последствия при загуба. А иначе аз смятах, че те са перфектни играчи с перфектен колектив. Но напрежението върху тях беше по-голямо от това, което заслужаваха. Освободих това напрежение най-вече заради играчите, но и като цяло заради отбора. Защото “Ботев” имаше потенциал през тази година да се бори с “Лудогорец” за шампионската титла. Миналата година, ако не бяхме направили глупостите, пак щяхме да сме близо. В началото нямахме тези финансови възможности. Трансферите ни с плащане на сериозни трансферни суми дойдоха през зимата след продажбата на Тошко Неделев. От него спечелихме доста пари, но загубихме перфектен футболист. И “Ботев” се отслаби доста след напускането на Тошко. Моето мнение беше, че по-добре Тошко да остане. Но така беше преценено. А и той реши така в последния момент, изненадващо и за мен. Ако ситуацията в клуба не се беше променила и Тошко бе останал, тази година “Ботев” спокойно можеше да се бори за шампионската титла. Не загубихме от “Лудогорец” и в четирите мача от първенството миналата година. Паднахме във финала за купата, но това бе равностоен сблъсък срещу най-силния отбор в България. Изключвам последните 30 минути, в които нямаше футбол и никой не знаеше какво може да стане заради една случайност, че се запалиха хартиите, след което се запалиха и рекламните пана на стадиона. Съжалявам, че и с “Ботев” не завоювахме трофей. Но ние бяхме отборът, който се доближи най-много до игровото ниво на “Лудогорец”.

- А сега към вечния въпрос - защо в “Астана”, защо не в “Левски”?

- Още тогава казах, че пред собственика на “Ботев” - г-н Василев, моето напускане въобще не стоеше на дневен ред. След като аз напуснах, пък в “Левски” не искаха да потиснат собственото си “аз”. Когато става въпрос за моето връщане, винаги съм казвал, че има и едно “но”. Второ - аз няма да се върна на всяка цена. У нас казваме лесно “Правя компромис в името на “Левски”. Не! Компромис в името на “Левски” не е провалът на “Левски”. Компромисите са краткият път към провала. И в момента случаят е точно такъв. Аз винаги съм искал да има основата, заради която, когато вървя по улицата, да гледам феновете в очите. А не да им се обяснявам как този ми пречи, онзи не ми е дал, нямало това или онова. Като ще е така, аз не отивам. Защото знам, че ще подведа хората. Отиването и неуспехът е подвеждане на милиони, които очакват нещо от теб. Или се връщам с ясното съзнание, че трябва да създадем от “Левски” отново клуб, или няма смисъл. Само да се водя треньор, а после да се оправдавам - каква полза има клубът? Когато става въпрос за “Левски”, искам само да успея. И компромиси не можех да правя с нищо. Който иска, каквито иска планове, базирани на компромиси, да си ги чертае.

- Наистина ли парите, които ви дължи Тодор Батков, бяха причина той да не ви иска обратно на “Герена”?

- Той пари има да ми дава, откакто съм си тръгнал. И очевидно няма намерение. Аз половината съм ги опростил. Ако случайно се обърка да ми ги даде, аз директно ще ги преведа на феновете. На тръста или пък на фонда, който направи юбилея, за да ги вложат те в нещо, което искат да видят в “Левски”. Знам, че няма да ги даде, но обърка ли се, нямам намерение да ги пипам. Даже директно да ги преведе на тръста или на националния клуб на привържениците. Второ - няма как да живея с лъжата, аз не си затварям очите пред истината. Как да остана, когато знам какво е говорил за мен, като знам как са ме лъгали, и знам, че пак ще е същото. И какво, след два месеца ще каже: “Ето, нали го искахте за треньор, дадох ви го, ама и той се провали.” Аз искам да работя за клуба “Левски”. Не искам да слугувам на отделна личност. Ако трябва, ще вляза в конфронтация и със собственик, и с началник в името на “Левски”. Това е истината - в името на “Левски” не се правят компромиси, а се влиза в конфронтация с всеки.

- Какво очаквате от завръщането на Херо на “Герена”?

- Аз смятам, че Херо в момента е жизненоважен за “Левски”. Ако всичко е нормално, очаквам Херо да стабилизира отбора най-вече в игрови план. Задачата, която аз лично съм поставил на Херо, е повече без загуби от ЦСКА, че станаха много. И съм 200% убеден, че Херо няма да загуби в следващия мач. И вече всичко ще зависи от времето, от средствата, от волята, която ще има да наложи своите идеи и в клуба. Защото “Левски” не е само тренировки и отбор, трябва пак да се създаде футболен клуб “Левски”, защото сега е занулен. Ако Херо направи компромис с вижданията си, не го чака нищо добро. Ако ги наложи, той ще успее в “Левски”. От Херо съм учил много и съм уверен в това.

- И в националния отбор започнаха страсти след двата лоши резултата в октомврийските евроквалификации. Да се плашим ли от опцията един ден и Любо Пенев да се почувства тъжен треньор?

- Нищо чудно. Ние сме царе да развалим нещо или да оплюем някого. Този изпълком е гласувал доверие на Любо Пенев за тези квалификации и трябва да му даде шанс да си ги завърши. Преди три месеца същите хора казаха, че Любо е точният човек. Още тогава казах, че Боби е разумен човек и знае, че това е най-доброто решение в момента. Ако Любо види, че не върши работа, той сам ще си тръгне. Няма да чака някой от изпълкома или от нас да му каже колко е некадърен. Ставащото е напълно излишно - само да се създават напрежение и нерви. Най-неприятното е хора, които са му гласували доверие, да се извъртат при първата грешна стъпка. В България нямаме звезди в момента. Имаме една звезда и той е в “Монако”. Стои си там и не иска да играе за България благодарение на голяма част от подобни изговорени глупости и простотии. Вместо България да си пази Бербатов, ние го прогонихме. Сега звезди нямаме, имаме добри футболисти, на които трябва повече подкрепа, за да станат и добър отбор.

- Трябва ли България да се радва на трето място в групата, ако го постигне?

- Ако го постигнем, сме си свършили работата. За груповата фаза директно класиране го приемаме за суперуспех, а бараж за свършена работа.

- Как първият треньор, класирал наш отбор в Шампионската лига, гледа постиженията на втория ни отбор в лигата - “Лудогорец”?

- Имах възможност да гледам първия мач с “Ливърпул”. Радвам се, че “Лудогорец” игра по този начин - достойно, сериозно и като равен с равен. След това успя да спечели и първи три български точки. Оттамнататък трябва да си развиват отбора и игровия си потенциал. Все още имат шансове да продължат - в Шампионската лига или Лига Европа.

- Много от левскарите изпитваха ревност от подобрените постижения, как левскарят Мъри Стоилов гледаше на успехите на “Лудогорец”?

- Нормално - всеки иска неговият клуб да е с най-добрите резултати. Но в момента се вижда, че “Лудогорец” върви успешно по своя исторически европейски път. Дано и те като “Левски” сами не си бутнат канчето. В момента, в който резултатите и успехите дойдат, много хора си помислят, че това е лесно за постигане - който и да е треньор, който и да е директор, може да успее. Приказки от типа на “Аз карам влака” и “Който дава парите, той поръчва музиката” видяхте докъде водят. Само че влакове има и бързи, и бавни, и на дърва и въглища, нали? Зависи какъв можеш да караш и изобщо можеш ли да си машинист. Не съм го измислил аз - футболът и управлението на футболните процеси са за хора, които разбират от футбол. Управлението на бизнеса е за хора, които разбират от бизнес.