Мъдрите хора казват, че с думите не можеш да направиш толкова сериозни поражения, колкото с "винкело" например. По-мъдрите смятат, че думата боли повече и се забравя по-трудно. Най-мъдрите, каквито понякога са спортните журналисти, знаят, че всичко е въпрос на ситуация, позиция и контекст.
Не, не казвам, че футболистите не са мъдри, даже напротив. Те понякога са толкова високо, че даже не ни виждат в далечината. Винаги знаят какво и кога да кажат и затова търгуват умело с думите си. А когато не им изнася и нямат нужда да "продават", просто млъкват. Като истински мъдри хора са наясно, че мълчанието е злато, а златото винаги ги е привличало, дори когато курсът му не беше толкова висок. И ако не се появи някоя напориста фолк певица да изпусне няколко думи, медиите ще останат капо и ще трябва да се задоволят само с отразяването на спортни достижения, кое от кое по-престижни. Няма да има потресаващи новини от типа "Ферарито не е мое", "Там не съм пил" и "С тая не съм бил".
Което пък обрича футбола на тежко бреме - ще бъдем залети от сивотата на резултатите, а мълчаливите футболни мъдреци ще спрат да четат медиите от скука и ще се насочат към вечните философи и мислители. Тогава може би като един Иво Димов в най-добрите му години ще имат много умни неща за казване, но вече няма да има пред кого.
Дотогава има доста време, а в настоящето футболните звезди не само не са почнали да четат класика, но и още не са спрели да говорят. Заплашват да го сторят, но междувременно дават някое и друго интервю, за да покажат колко не им се приказва, колко няма смисъл от това, колко са лоши журналистите и колко са добри футболистите. След поредната порция сатанизиране на медиите и извеждането им като основен обвиняем за неуспехите на футболните национали, отказването на бившите такива и проектоотказването на настоящите все по-силно усещам колко ключова роля имат журналистите в родния футбол. Признават го сума ти футболисти, а както вече уточнихме, те са достатъчно мъдри, за да ги послушаме. След откровенията на Ники М. ще излезе, че ние сме по-виновни за резила на националите от Станимир С., Наско С. и Боби М.
Което пък си е достойно за адмирации, защото последните трима много се стараят и да ги надминеш е почти невъзможно. Аз, журналистът, поемам почти лично вината за повиквателните към динозаврите в отбора, за превръщането на младите в обикновени екскурзианти и за неповиканите таланти. Поемам вината и за нощния живот на този или онзи, за липсата на каквито и да е промени в националния и за лансирането на родни(ни) псевдозвезди. Отговорен съм за напускането на Митко И., Митко Б. и Иван Ст., както и за незабелязването и незачитането на футболните качества на последния. Категорично съм виновен за поредните пропуснати квалификации, за изгубеното поколение и за загубите от футболни джуджета и голобради ентусиасти. Имам вина, че нямаме стадиони, че клубовете ни ги отстраняват още на загрявката и че имаме по един смислен трасфер на високосна
И накрая, но не най-маловажно, съм виновен за мълчанието на Благой Г., Стилиян П. и (тук четящият изтръпва и си казва "О, не, не и той...") Ники М.
Дори да се абстрахираме от влиянието ни върху футбола като цяло, няма как да пропуснем нашите заслуги спрямо отделните футболисти. "Мен и много други мои колеги ни изкараха най-черните на земята. После феновете си мислят, че ние не излизаме от дискотеките, че ходим с дадени жени, което не е вярно. Хората четат вестници и сайтове, гледат телевизия и после ни освиркват на стадиона", са последните думи на Ники М., който като мъдрец си дава сметка за тясната взаимовръзка между серията добри мачове на националите и реакциите на футболните привърженици на трибуните. Ники М. си чака "минималното уважение" и дотогава остава безмълвен.
Ако спасява безмълвно дузпи, не пуска голове като на вратата на Левски и не прекалява с корици(ци)те, уважението му е гарантирано, и то не "минимално".
Благой Г. не разбрах кога ни се разсърди, но личният му живот е достоен за бразилска сапунка, което пък го абонира за вниманието на разни знайни и незнайни папараци. И с неговото безмълвие, и с цялото сладкодумие на света жълтите страници пак ще са пълни с неговите любови, татуировки и прически.
Стилиян П., от друга страна, ни е сърдит от доста време, а пък ние - точно напротив. Оставяме го да говори на терена и не държим капитанът на отбор от Висшата лига да ни обръща внимание на всяка цена. Честно казано, ако в националния отбор играят 11 като Стилиян П., цялото това безмълвие ще се отрази страхотно на родния футбол. Колко ли хубаво ще е да минем без обичайните клишета за "гледането напред", "играенето мач за мач", "липсата на слаби отбори в съвременния футбол" и новия ми фаворит от словоблудството на родния Мъриньо - "един среден мач"
Да пропуснем сърдитите коментари след мач и заканите преди него, да не чуем вечното "не е моя работа да коментирам съдията, но..." и да ни липсват оплакванията от президента, треньора или журналистите.
И в цялото това мълчание можем да сме сигурни, че ще се появи някой ентусиаст, поне един пламенен опозиционер или някоя оскъдно облечена дива, които покрай личния си живот и своите си драми да опишат без втръсналите вече фрази ситуацията в родния футбол. Неотдавна момчетата от "Ъпсурт" (мъдри момчета, между другото) изпяха, че животът ни е поп-фолк, защо тогава футболът ни да е различен?
Костадин Крантев, "7 дни спорт"
И накрая, но не най-маловажно, съм виновен за мълчанието на Благой Г., Стилиян П. и (тук четящият изтръпва и си казва "О, не, не и той...") Ники М.
Дори да се абстрахираме от влиянието ни върху футбола като цяло, няма как да пропуснем нашите заслуги спрямо отделните футболисти. "Мен и много други мои колеги ни изкараха най-черните на земята. После феновете си мислят, че ние не излизаме от дискотеките, че ходим с дадени жени, което не е вярно. Хората четат вестници и сайтове, гледат телевизия и после ни освиркват на стадиона", са последните думи на Ники М., който като мъдрец си дава сметка за тясната взаимовръзка между серията добри мачове на националите и реакциите на футболните привърженици на трибуните. Ники М. си чака "минималното уважение" и дотогава остава безмълвен.
Ако спасява безмълвно дузпи, не пуска голове като на вратата на Левски и не прекалява с корици(ци)те, уважението му е гарантирано, и то не "минимално".
Благой Г. не разбрах кога ни се разсърди, но личният му живот е достоен за бразилска сапунка, което пък го абонира за вниманието на разни знайни и незнайни папараци. И с неговото безмълвие, и с цялото сладкодумие на света жълтите страници пак ще са пълни с неговите любови, татуировки и прически.
Стилиян П., от друга страна, ни е сърдит от доста време, а пък ние - точно напротив. Оставяме го да говори на терена и не държим капитанът на отбор от Висшата лига да ни обръща внимание на всяка цена. Честно казано, ако в националния отбор играят 11 като Стилиян П., цялото това безмълвие ще се отрази страхотно на родния футбол. Колко ли хубаво ще е да минем без обичайните клишета за "гледането напред", "играенето мач за мач", "липсата на слаби отбори в съвременния футбол" и новия ми фаворит от словоблудството на родния Мъриньо - "един среден мач"
Да пропуснем сърдитите коментари след мач и заканите преди него, да не чуем вечното "не е моя работа да коментирам съдията, но..." и да ни липсват оплакванията от президента, треньора или журналистите.
И в цялото това мълчание можем да сме сигурни, че ще се появи някой ентусиаст, поне един пламенен опозиционер или някоя оскъдно облечена дива, които покрай личния си живот и своите си драми да опишат без втръсналите вече фрази ситуацията в родния футбол. Неотдавна момчетата от "Ъпсурт" (мъдри момчета, между другото) изпяха, че животът ни е поп-фолк, защо тогава футболът ни да е различен?
Костадин Крантев, "7 дни спорт"
