Левски изигра поредния си слаб европейски мач, този път срещу казахстанския Иртиш. Със сигурност могат да се намерят случаи, в които „сините" са били доста по-жалки, но и, този път бяха достатъчно безидейни, за да ядосат прекрасната си публика. А тя и този път бе най-добрият играч на отбора.
Въпреки слабата игра 10-те хиляди на „Герена" подкрепяха мощно отбора и дадоха всичко от себе си за победата. След последния съдийски сигнал дойде ред и на освиркванията, но те нямаше как да бъдат спестени. Играта на отбора във всички линии бе под всякаква критика.
Вратарят Пламен Илиев на практика нямаше работа. Повечето от ударите на казахите не бяха точни. Все пак Пацо Тигъра се намеси веднъж решително.
Централните защитници Станислав Ангелов и Димитър Везалов, без да бъдат подложени на сериозен натиск, направиха достатъчно много грешки. Най-прилично от карето в отбрана игра Нуно Пинто, но и неговото КПД бе много малко над нулата.
В халфовата линия Владимир Гаджев отново разочарова с многото брак в действията си. Затова и едната половина от публиката само си отдъхна при смяната му, а другата намери и сили да го освирка.
Като за първи мач Кевин Бру игра прилично, както и Стефан Велев. Атаката обаче бе доста беззъба. Рамос бе активен, но пробивите му не доведоха до нищо освен няколко центрирания в аут. Гари Родригес се стара, но явно и противникът добре знаеше, че той е най-опасният играч, и често бе посрещан от двама души.
За Жоао Силва и Карвальо едва ли може да се каже нещо хубаво в този мач. На сенегалеца може би трябва да му припомним глупостите, които избълва след мача със Славия. Лудогорец бил „лайнян отбор", „белите" също му бяха виновни. Логично, когато прехвърляш проблема от болната глава на здравата и търсиш причините за провала далеч от теб, се стига до възмездие. В случая то се изрази чрез пропуснатата дузпа. А изпълнението й бе, меко казано, некадърно. При засилката Карвальо се спря. Големите майстори в Европа го правят, за да видят накъде ще тръгне вратарят. Но за разлика от тях нападателят не само, че би във вратарския ъгъл, но и изпрати топката на идеалната за Котляр височина.
Антонио Вутов може би заслужава най-висока оценка от „сините", защото се включи с голямо желание и бе един от малкото на терена, които имаха идея какво да правят, когато топката е в краката им.
В крайна сметка може и да не е много учудващо, че Левски не блесна с нищо, с оглед на това, че с изключение на Кевин Бру останалите 10 титуляри бяха играчи от миналия сезон. А е безспорно, че в него Левски игра слабо. Така и до началото на важните евромачове не бе решен най-главният проблем - централните защитниците. На този пост Левски разполага само с Везалов, който е най-малкото спорен футболист, както и с Пламен Димов, когото никой на „Герена" не брои за жив. Останалите варианти са халфовете Станислав Ангелов и Даниел Димов.
Със сигурност някакви промени в реванша трябва се направят. Задължително изглежда включването на Даниел Димов, който през пролетта игра добре като централен защитник. Със същата централна двойка, която игра на „Герена" срещу Иртиш, Левски рискува да си навлече сериозни проблеми и да напише нова срамна страница в историята си навръх 100-годишния юбилей.
Като офанзивен халф пък Вутов действаше по-добре от Гаджев и неговото включване също би могло да се окаже удачно. Рамон Лопес може би заслужава повече доверие с оглед представянето на Рамос. А има вариант, при който Рамос, Лопес и Родригес да са заедно на терена, ако холандецът започне зад нападателя. Именно на тази позиция Николай Митов го пусна при победата с 2:1 в Ловеч и тогава Гари направи най-силния си мач.
Генерално обаче каквото и да се случи в Павлодар, резилът от четвъртък ще си остане. Ако Левски отпадне, това ще е една от най-позорните страници в историята. Ако продължи с голово равенство, ще бъде жалко, че съперник като Иртиш бива елиминиран по този начин и трябва да бъде надлъгван.
Стигне ли се до провал, 100-годишнината ще се превърне в най-тъжния юбилей в историята на Левски. Дори най-безапелационната титла и Купа на България едва ли ще сгреят сърцата на феновете след отпадане от Европа през юли. А за публиката може да се каже само едно -тя е велика. Тези хора за пореден път доказаха, че обичат безкрайно много отбора си. Но съжаление срещу това и този път получиха нова порция разочарование.
Здравко Гюров, "Меридиан мач"
Здравко Гюров, "Меридиан мач"