Кабрал: Съперниците се плашат само от името Левски, бият се сами

 

 

- Имах някакви, знаех някакви неща за клуба, защото братовчед ми Гари Родригес (б.р. - сега е в Галатасарай) бе играл в Левски. Повечето хора имат някакви изградени стереотипи за страните от бившия Източен блок. Те често мислят, че страни като България и Румъния не са добро място за живеене. Аз обаче съм много приятно изненадан от престоя си тук. Левски е голям клуб, а София е голям град. В допълнение - много добре приет съм в колектива, поддържам добър контакт с президента (б.р. - Спас Русев). Чувствам се отлично и от спортна гледна точка - вкарвам голове, подавам асистенции. Няма от какво да се оплаквам.

 

 

- Неговата история е специална - такава, която не се случва често. Не съм в Левски, за да вървя по същия път, защото всеки трябва да следва своя. Да, случи се да играя за отбор, в който е бил и той, но това не е нищо повече от едно съвпадение. Искам да стигна до най-високото ниво и знам, че имам качествата да го направя. В момента се справям добре и ако поддържам това темпо, ще видим то къде ще ме е отведе.

 

 

- Това бе оглушителна загуба. След нея треньорът Делио Роси веднага си тръгна. Така ръководството на клуба даде ясно да се разбере, че най-ниската точка е достигната, въпреки че бе още началото на сезона. По принцип е лесно да намериш недостатъци на даден треньор, но аз мисля, че по принцип играчите носят отговорност за това, което се случва на терена. Ръководството искаше да уволни треньора и с елиминирането от евротурнирите намери причина да го освободи. Нещата не вървяха от известно време, имаше оплаквания. Не мисля, че уволнението е свързано само с отпадането от Вадуц.

 

 

- Не можете да си представите колко голям е в България! Съперниците се плашат само от името, бият се сами. Така беше и във Фейенорд, когато излизахме срещу по-скромни отбори. В Левски трябваше да свикна с много неща - начинът на игра е различен. Участвах в немалко двубои в първия си сезон, но също така лекувах и контузии.

 

 

- По признанието, което получаваш. Мога да вървя спокойно по улиците със семейството си и да не бъда безпокоен. Но има и играчи, на които им става нещо, когато напрежението е голямо. В Левски, ако резултатите не са добри, веднага се започва с критиките, a треньорът е поставян под напрежение. Веднъж бях на ресторант с Джоди Лукоки, Върджил Мисиджан от Лудогорец и Едвин Джеси от ЦСКА. В един момент две жени се приближиха и извикаха "Само Левски!". Останалите момчета, които също са част от добри отбори, се спогледаха и си казаха: "Нали и ние седим на масата?". В такива моменти осъзнаваш колко запалени са хората. Когато играем извън София, в доста мачове се чувстваме като у дома си.

 

 

- Във Фейенорд винаги има напрежение от страна на феновете. В Левски е малко по-малко. Най-важното е как отборът го понася, включително треньорският щаб и ръководството, а не ти. Критиките идват от това как правиш нещата. Фейенорд е гигантски клуб. Но аз влязох в първия отбор директно от школата, юноша на тима съм, местно момче. Нещата за мен бяха като топла баня, защото винаги когато минавах покрай "Де Кайп", си мислех: Единствената ми цел е някога да играя на този стадион. За мен напрежението не бе толкова голямо, но може би нещата са различни, ако идваш от Грьонинген, Утрехт или Хееренвеен. Аз знаех какво да правя - щом си крило, нападаш. Трябва да направиш така, че нещо да се случи - дали чрез пробив, дали чрез пас, центриране или гол. Просто е необходимо да предизвикаш нещо, а не да действаш на сигурно.

 

 

- Ако, когато бях на 18, ме бяхте попитали къде ще играя на 27 години, със сигурност нямаше да ви кажа Левски София. Но сега ситуацията е такава. Чувствам се уверен този сезон. Може би ще направя стъпка на-горе, поне ще опитам.