Бившият президент на БОК и БФС Иван Славков присъства на събитието по повод новоучредената награда за спортна журналистика „Людмил Неделчев-Люпи”. Неин първи притежател стана редакторът на спортния отдел на вестник „Труд” – Владимир Памуков. След церемонията Славков се съгласи да поговори малко с журналистите.
- Господин Славков, какви са ви спомените от Людмил Неделчев?
- Никога не пропускаше да ми каже и то все пред хора: ”Сменил съм трима – четирима генерални директори и теб също ще сменя”. Разбира се оказа се прав. Аз се радвам, че толкова колеги се събраха да го почетат, за които той е дал своята присъда като журналист. Събраха се повече отколко ходите на футболен мач. И към вас младите какво мога да кажа? Както се реши всеки, носител на наградата да стане член на инициативния комитет, след 100 години те ще бъдат повече от журналистите, защото ви съветвам да се ориентирате повече към историческата журналистика или към международната, защото при тези замиращи функции на българския спорт, няма как да станат нещата.
- Когато вие бяхте начело на БФС, давахте прогнози кой ще стане шампион. Сега може ли да кажете как ще се развие шампионатът?
- Той е безнадежден!
- Има ли спасение за българския футбол?
- Първо аз не виждам какво да се спасява. Той следва естественото развитие на живота в България. Така че рецепти за това и онова няма смисъл.
- Говори се за намаляване на професионалните футболни групи?
- Аз не съм за това. Няма смисъл. А и то какво професионално има в българския футбол? Само името.
- Хареса ли ви това, което наблюдавахте на един от знаковите двубои в българския футбол (Литекс – Левски 3:0)?
- Не можах да го харесам този мач.
- Искате да кажете, че сте го гледали, но не и харесали?
- Е гледах го, разбира се. Това е, нищо повече.
- Кой ще стане шампион?
- Литекс, аз ви го казах отдавна, но вие не вярвате.
- Вашият любим Левски изглежда много закъсал, поне от това, което показва.
- Те всички са го закъсали. Сега вие отразявате, че един от клубовете, които работи добре – този на Краси Балъков, и той го е закъсал. Нищо не става, за съжаление. Бедата обаче си е обща и то не само във футбола.
- Кога ще излезе България от кризата?
- Колко е часът? Рано ни е!
- Колко години ни трябват да заиграем сериозен футбол и мислите ли, че ще е скоро?
- Няма да е скоро. И пак не обвинявам никой, но болестта е обща.
- Имате ли да кажете нещо, което досега не сте го споделели?
- Не искам да обвинявам никого за нищо. Просто следваме една инерция и това е. Спомням си обаче, че в едно интервю, което давах преди няколко години, казах, че трябва да се живее весело, защото лошото идва. И сега го казвам същото.
