Гочето: Сигурност бе ключовата дума в дербито

Бившият треньор на Левски и ЦСКА – Георги Василев, коментира дербито между „сини“ и „червени“, завършило при 0:0.

Ето какво сподели Гочето за „Тема спорт“:

Сигурност бе ключовата дума в дербито. През първото полувреме отборите бяха по-предпазливи, втората част бе по-динамична. В нея ЦСКА бе по-добрият отбор.

Приятната изненада за мен бе представянето на Брадли Мазуку. Той бе много опасен и се възползва добре от предоставената му възможност с оглед на избора на стартова единайсеторка на Левски. През първата част зоната пред него бе празна и Мазику показа добри неща. С пускането на Станислав Костов на върха на атаката и преместването на фланга на Станислав Иванов, свободата му бе ограничена, но демонстрира добър футбол – участваше в разиграванията и бе комбинативен, изостряше играта. Белтраме се включи добре, демонстрира самочувствие, излезе на голова ситуация. Изпълняваше статичните положения, което показва, че има доверието на треньорския щаб. Тепърва трябва да показва повече.

От ЦСКА просто няма как да не отличим Пинто и Антов. Португалецът изигра един от най-силните си мачове – бе всеотдаен, отнемаше умело топката и подхващаше атаки, в които се включваше. Антов бе безгрешен. Очаквах да е в полузащитата, но заради проблемите с контузени състезатели действа в отбрана. Вярно, постът не е нов за него, но показа майсторска игра. Комплексен футболист, който продължава да расте. Бе много силен в преценката, в покриването на периметъра. Не даде никаква възможност на Станислав Иванов.

Разочарован съм от Джеси. Започна силно, но постепенно се изключи от мача, просто изчезна. От Coy се очакваше повече. Може би ЦСКА малко закъсня с пускането на Енрике след червения картон. Бикел се справи като десен бек, бе много сигурен. Не позволи на Паулинъо да се вихри.

В Левски ме изненада цялата постройка – без централен нападател и дясно крило. Видя се, че Станислав Иванов бе сдъвкан на върха на атаката. На ниво бе Нашименто, който отигра доста топки. Но толкова. Мазурек не е играч за фланга – видя се, че се мести в средата на терена. За Нашименто важи същото. Открай време фланговата игра е била силното оръжие на Левски. Сега не бе така. Нямаше и човек, който да завършва. Затова липсваше каквато и да е острота. Петьо Хубчев най-добре си познава състава, търсил е оптимален вариант, но…