На 25 май един левскар по душа спря Левски за титлата. Вратарят на Славия Геораи Петков пази страхотно и е с основен принос за 1:1, с което „белите" пратиха титлата в Разград. Двубоят на „Герена" завърши със скандали, с жестовете на Гошо - сякаш си слага мустак, към ложите и Тодор Батков, със заплахи за семейството му... Президентът на Славия Венцеслав Стефанов скри вратаря и треньора си Велислав Вуцов далеч от домовете им в нощта след драмата.
Сега, на лагера на „белите" в Боровец, Петков изглежда спокоен. Темата не му е особено приятна, но сяда насреща за интервю с думите: „Аз съм открит човек, няма проблем да говорим за всичко. Нямам и от какво да се притеснявам..."
- Как се чувствате 20 дни след драмата на „Герена"? Сърдят ли ви се още левскарите?
- Надявам се - не. Но ги разбирам хората, защото за клуб като Левски победите и титлите са задължителни. Очакваха тази да им е сигурна и равенството със Славия дойде като гръм от ясно небе. На мен също не ми е приятно, че Левски не е шампион, ако трябва да съм честен. Но играя за Славия.
- Случиха се неприятни неща, грозни сцени още на терена, обиди и заплахи после. Сега успокоиха ли се нещата?
- Да, мисля, че всичко е наред. Надявам се да е наред. На терена имаше разменени реплики, и то с администратора Райко Якимов, който ми е приятел.
- Какво си казахте с него, защото от телевизионните кадри изглеждаше като караница?
- Той ми каза - играл си с тази фланелка, ял си бял хляб в Левски... емоциите го бяха завладели. Отвърнах му, че сега играя за друг отбор, даже му показах и емблемата на Славия на фланелката си. Ясно се вижда на кадрите. Не сме се ругали. Моментът беше много напрегнат за всички, но нямам от какво да се срамувам и притеснявам. Не може някой да очаква от мен да си хвърля топката във вратата, защото съм левскар! Играя за Славия и съм професионалист. А с Райко си оставаме приятели.
- Да, но имаше заплахи към вас и треньора Вили Вуцов. Назначиха ви охрана, криха ви... Каква бе нощта след мача?
- За първи път се връщам към това оттогава. Опитвах се да забравя тези часове. На мен нощта ми мина тежко, не съм мигнал. Не от страх, защото бяхме на сигурно място със семейството ми, благодарение на Венци Стефанов и ръководството на Славия. Не спах, защото бях много превъзбуден от случилото се. Нервите и емоциите ми бяха в повече. Не мигнах, наистина... В шест и нещо сутринта излязох, не ме свърташе. Отидох да пия кафе на една бензиностанция и... там срещнах Ники Митов! В седем часа сутринта, точно след този мач! Говорихме си близо час. Ирония на съдбата. Той обаче ме поздрави и не е казал и дума с обвинение към мен. Вината потърси в Левски.
- Вие се познавате отдавна с треньора на „сините". Имахте ли закачка преди двубоя?
- Имахме. Малко след като Левски победи „Лудогорец" (1:0 седмица по-рано - б.а.) му пуснах SMS. Още го пазя. Предупредих го: „Не си мисли, че сте станали шампиони, има още един мач." Беше шега между приятели. Той ми отговори, че току-що е казал същото на играчите си в съблекалнята им. С Митов сме земляци, от Пазарджик. Приятели сме. По време на мача на „Герена" имаше и друг интересен момент. На почивката при 1:0 за Левски се засякохме с Даниел Боримиров в тунела към терена и той каза нещо в смисъл: „Излизайте да ви направим два-три на нула". Аз подхвърлих с усмивка: „Само да не стане 1:1...?" Всичко е в духа на закачката и майтапа, а не да пра-вим трагедии и да се стига до заплахи... Все пак един мач не е краят на света.
- Как се мотивира за двубоя Славия, който не играеше за нищо? Колко пари ви обещаха?
- Премията ни за победа срещу Левски и ЦСКА се знае. За равенство също, имаме си вътрешен правилник. Да не мислите, че ако е имало обещания от друг отбор за премия, тази информация ще стигне до играчите? На нашия отбор му бе трудна мотивацията след отпадането от Берое за Купата на България. Това ни бе основна цел. След нея доигравахме сезона. Но ако срещу Левски, ЦСКА и Лудогорец не можеш да се мотивираш, какъв футболист си?
- Все пак - какво бе по-специалното за вас в този мач?
- Това бе най-тежкият мач в кариерата ми. На практика аз нямах верен ход как да изляза победител и щастлив едновременно. Ако бяхме паднали, а не дай Боже да ми вкарат някой лек гол, пак аз щях да го отнеса. Щяха да кажат - Гошо е левскар, той им пусна гол. Спасих удари, направихме равен. И се оказа, че съм едва ли не предател.
- Да се върнем на жестовете с пръст като мустак след края...
- Те са към Тодор Батков, към никой друг. Той знае отлично защо, а аз доказах нещо, което ми тежеше. Всъщност дори не толкова на него, колкото на мен си доказах. Не съм продажник! Най-лошото е, че той ме обяви за такъв заради един SMS, който му прати един негов познат. Или приятел, може би... След мача със „Спортинг" (0:5 през 2010 г. - б.а) му е писал, че съм продал отбора. Тежеше ми и начинът, по който се разделих с Левски. Разбирам да ми кажат, че ще подмладяват отбора, че вече не ставам... Бих приел. Но продажник не съм! Затова пак казвам на левскарите - тези жестове не бяха за вас. Бяха за Батков, а и благодарих на Бог, че ми помогна.
- Добър край на темата. Какво предстои с вас и Славия?
- Готвим се за новия сезон, имаме нов треньор - Асен Букарев, както и нови цели. Чувствам се добре и готов да помогна на отбора. Приятно ми е, че ръководството иска да налага млади момчета. Спомням си как навремето, когато аз дойдох в Славия, ми помагаха Наско Сираков, Боби Михайлов, покойният бате Кано Коцев, който беше треньор... Така ще помагаме и ние, по-опитните, сега.
- Споменахте Сираков, той сега се връща в „Левски".
- Точно такъв човек липсваше там. Сигурен съм, че на играчите на Левски оттук нататък ще им е далеч по-тежко... Но за добро. Сираков знае как да постига успехи, визитката му го показва.
- Защо доста от миналите през „Славия" играчи често се връщат в клуба след престой в чужбина или при грандовете?
- Хората тук са коректни. Славия е организиран, подреден клуб, който цени своите играчи. Шефовете са точни и се създава добър климат за работа и футбол. Заслугата е основно на Венци Стефанов.
- Как виждате следващото първенство като конкуренция и качество?
- Трудно ще е на всички, кризата е сериозна и застигна повечето отбори. Славия би трябвало да е добре, защото сме събрани футболисти, които сме печелили купи и трофеи. Знаем и можем. С дисциплина и много работа се компенсират недостатъци. Ще налагаме и млади играчи, което е бъдещето.
- Май „дисциплина" е рецептата на Любо Пенев в националния?
- Това е примерът! Виждате какви добри резултати постига Любо, който наложи режим и здрава работа. Дано се класират на световното, стискам палци.
- Кои вратари в първенството ви харесват?
- И старите пушки още не сме за изхвърляне! Шегата настрана, и двамата вратари на Левски имат качества - и Пламен Илиев, и Мишо Иванов. Владо Стоянов от Лудогорец - също. Миналата зима играхме контрола с Черно море и след нея казах за Георги Китанов, че не съм виждал момче на такава възраст да пази така. Голям талант.
- Защо между вратарите има някаква специална връзка?
- Така е, има голямо уважение между колегите. Приятели сме. Защото постът ни е специален, ние сме единствени на терена. Полевите играчи са много, вратарите сме друга порода. Някаква съпричастност ни свързва, приятели сме въпреки съперничеството на терена.
- Знаем, че сте тренирали и деца в един период от кариерата си...
- Тренирал е малко пресилено, но помагах. Беше в Кипър, когато играех за местния Еносис. В свободното си време помагах на един българин в Паралимни, който тренираше деца в местен клуб. Беше ми приятно, защото го правех за сънародник, а и заради децата.
- Значи сте готов за треньор!?
- Е, чак готов... Карам треньорска школа в НСА. Решил съм, че ще бъда наставник, но на вратари. Учил съм се от най-добрия - Валентин Захариев. С него имах най-големите си успехи в „Левски", сега сме заедно и в Славия. Все съм взел някои тънкости от Захата. Засега не смятам да свалям ръкавиците. Докато го мога, ще пазя.
Динко Гоцев, "Труд"