1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Георги Денев: Отчаял съм се от ЦСКА и не ходя на „Армията”

Георги Денев: Отчаял съм се от ЦСКА и не ходя на „Армията”

Всеки чака да вземе пари от „червените”, а никой не иска да даде нищо за този велик отбор, казва знаменитият футболист, който е обиден на клуба

Георги Денев: Отчаял съм се от ЦСКА и не ходя на „Армията”
Във всяка управленска ера, включително и тази на "Титан", един футболен титан продължава да стои далеч от ЦСКА. Той е Георги Денев и преди два дни навърши 60 години. Добър момент, за да си припомним как правеше на пух и прах велики отбори като Аякс, Байрен Мюнхен и Ювентус. Денев даде пространно интервю за вестник „Тема Спорт”, в което говори за славата, завистта, обидите и всичко останало в живота на един голям спортист.
 
Г-н Денев, честита годишнина! Как сте?
- Годините ми се понатрупаха (смее се). Искрено ви благодаря. Добре съм. Обадиха ми се доста хора, за което съм благодарен. От ЦСКА никой не се сети за мен. Не знам на какво се дължи това. Лошото е, че сигурно не съм първият, който е забравен от клуба си.
 
От ЦСКА търсят ли ви за нещо изобщо?
- Не. Не знам дали трябва да се оплаквам. Явно така са преценили.
 
От колко години се чувствате забравен?
- От доста. Станаха вече 3-4 години. Може и повече да са. Дори когато има сбирки или мачове на ветераните, не ме канят. Не виждам смисъл да говоря обаче, защото няма кой да ме чуе. Затова наблюдавам отстрани.
 
В думите ви има много обида...
- Нормално е. Обиден съм. 10 години съм играл за ЦСКА. А дори сред портретите в коридорите на "Армията" ме няма. Имаше моя снимка, но са я махнали. Сложиха звезди на други заслужили хора, но за мен явно не е останало място. Питал съм в клуба защо постъпват така, но те увъртат като... Айде да не казвам като какво. Това на нищо не прилича. Не е хубаво да плюя по ЦСКА и няма да го направя, но има много футболисти, които са играли и в други отбори като Ради Здравков в Локо София и Георги Илиев в Славия, и са признати от клуба. Майкьла дори директор може да го направят сега. Прави ми впечатление, че всеки чака да вземе пари от ЦСКА, а никой не иска да даде нещо на този велик клуб.
 
Вие дадохте много на ЦСКА...
- Затова не ми е удобно сега да нападам клуба. Отдавна спрях да ходя на мачовете на отбора. Отчаял съм се.
 
А какво ви даде ЦСКА?
- Какво ли? Един апартамент! Други времена бяха, когато аз гонех топката. Даде ми и гордостта, че съм играл 10 години за тази институция! За най-добрия отбор в България. Но като хора в ЦСКА винаги са били на принципа "хвани единия - удари другия". Така излиза на практика. Имаше обаче и истински великани. Играчи като Якимов, Жеков, Цанев... По тяхно време другите не можеха да се доредят да играят. Аз получих шанс след контузията на Боби Станков. Само си представете това. Трябваше някой да си счупи крак, колкото и лошо да звучи, за да стъпиш на игрището. А сега, братче... Жална му майка! Никой нищо не играе в ЦСКА, а претенции колкото щеш.
 
Вие дори със счупена ръка сте играли срещу Левски...
- Така беше. Тишански от Левски ми влезе лошо, паднах на лявото си рамо и нещо в него изпука.
 
Защо спряхте да ходите на мачове?
- Имам карта за ложата, която се дава на всеки заслужил ветеран. Но ми е неудобно да гледам слабите резултати. Това е истината. На България_ не й остана нищо, от   ca6Humej времена футбола. За съжаление на всички стадиони е така.
 
Излиза, че ЦСКА употребява легендите си...
- Точно така. Това е най-уместният израз - употребява. И после ги захвърля. И това е така от дълги години. На "Армията" винаги един човек е искал властта. Преди беше Чопъра, сега е Димитър Пенев. Видяхте, че изгониха Жеков и Якимов от управата. Мисля си - какво става в ЦСКА? Какво им пречат тези хора? Или май нещо се е пообъркало ръководството. Постоянно трябва да има легенди в управлението на ЦСКА, защото това е голям клуб. Както Ди Стефано в Реал Мадрид или Кройф в Барселона. Поне да са на почетни длъжности. Да са представителните лица. Но у нас винаги сме говорили глупости. Като тези за това, че добър футболист не можел да бъде добър треньор! Какви са тези простотии? Не ми е ясно. Споменах Йохан Кройф. В моята състезателна кариера все пишеха за характера ми. Ами този на Кройф какъв е? А на Бекенбауер? За да си голям, трябва да си чешит! Това е. Ако нямаш характер, просто си оставаш едно нищо. Но в България отношение са взимали винаги хора, които си нямат хабер от футбол. Това е обидно. Само говорят за недъзите у нас. Ами има ги заради такива като тях! Нямало треньори! Как да няма? Има, но няма кой да им гласува доверие. Все едни и същи се въртят. Ще дам пример с Пламен Марков. Тръгна си от ЦСКА като треньор и заведе дело срещу клуба. Значи при него всичко опира до парите! Защо е така? Нали обича ЦСКА? Спомням си как Пламен дойде на "Армията”. С едно радио ВЕФ под мишницата и една снимка на Якимов в джоба. Както и да е, ама заради този отбор много хора са станали нещо в живота. ЦСКА ти дава нещо, после дай и ти своя принос!
 
Мнението ви за сегашното състояние на ЦСКА?
- Няма оправия. Вина имат всички ръководства, не само настоящото. Едно и също си говорят от години насам и нищо не правят. Все проблеми с пари. Колко време мина вече и все е така. ЦСКА е фабрика за пари, от която през годините много се грабеше.
 
Често ли се сещате за славните времена?
- Да. Имам малък син - на 9 годинки е. Георги Денев се казва. Детето ме зарежда с енергия, но и постоянно ме връща към старата слава. Иска да му разказвам, гледаме заедно вестници и снимки от онези години. Казва ми: "Тате, и аз искам да стана като теб". Отговарям му, че трябва много работа и малко талант.
 
И характер ще му трябва. Може би като вашия...
- Задължително. Без воля и хъс нищо не става. Сещам се обаче и за лошите неща. Но по-рядко.
 
Говорили ли сте си с големите играчи във футбола от вашето време?
- Тогава не владеехме чужди езици. Имали сме диалози с Кройф, с Бекенбауер. Разменяхме си фланелките. Стискахме си ръцете. Като мъже.
 
Пазители ги още, или продадохте някоя от тях подобно на Петър Жеков, който се раздели със "Златната обувка"?
- Вкъщи са. До една. Това ми е животът, как няма да ги пазя. Много ми е ценна фланелката на Понтер Нетцер. Играеше с №10 за Борусия Мюнхенгладбах. Харесвах стила му. Кажете ми вие сега сещате ли се за футболистите ни, които станаха 4-ти 8 света? За играта им в Америка, а не за управленските им решения. Май остана само злобата от случващото се в настоящето. Никой не си спомня за миналото. Тоя наш народ като цяло не заслужава лошата си съдба.
 
Хората продължават да ви обичат...
- На това се радвам. Само то ми остана. Може би защото съм откровен. И за 60 години живот досега на никого не съм направил мръсно. А на мен много пъти са ми подливали вода.
 
Кой е паметният ви мач срещу Левски?
-Два мача срещу тях съвпаднаха с рождения ми ден -18 април. Бихме с по 1:0, а все аз бях голмайсторът. Има и един 3:2 за нас, аз вкарах два гола. Наказвах левскарите често (смее се). Като ме видеха, и трепереха. Не знаеха откъде ще ги завъртя. Нашата публика направо полудяваше от кеф, докато разнасях левскарите по терена като пръскачка из лозе.
 
Те уважаваха ли ви?
-Да. Бях много близък приятел с Павел Панов. Но някак си не беше удобно да излизаме заедно. С Павката се криехме и си гостувахме да пием по една бира.
 
Когато стане въпрос за вас обаче, постоянно се натяква, че сте искали да избягате от ЦСКА в Левски за постоянно...
- Това беше голяма грешка. Слагам край на приказките, че съм имал желание да направя това. Направих го на инат. Детински постъпих. Поддадох се на негативните емоции. Защото бях на 28 години и без никакво провинение или някаква друга причина Аспарух Никодимов стана треньор и каза, че не ме иска в отбора си. Ето това е истината. А аз можех да дам още на ЦСКА. Но такъв е манталитетът на българина. Лесно да се отказва от нещо, което му дава сила, защото всъщност това е по-силно от него. Тогава началник на ЦСКА бе един много добър човек - Георги Христов. Извика ме при него. Казва: "Гошо, ще те пусна да си ходиш, без да имаме никакви претенции, но само в Левски не отивай". Но аз сбърках. Тръгнах към Левски, а трябваше да отида в Спартак Плевен. Необмислено действие от моя страна бе да се насоча към "Герена". Тогава Иван Славков бе техен ръководител. Покани ме, но в крайна сметка не заиграх там, а отидох в Гърция.
 
Ще сложите ли край и на спекулациите, че сте били левскар като дете?
- Колкото повече време минава, толкова повече се говорят небивалици. А и аз не давам интервюта и оставям фантазиите на хората да се развихрят свободно. От малък съм си от ЦСКА. Ще ви кажа защо. Аз съм от Ловеч. От квартал "Вароша". Там всички бяха от Левски. Баща ми също лека му пръст. И аз първоначално на инат си казах, че ще подкрепям ЦСКА. И си станах червен привърженик. Левски е голям клуб, няма какво да се заблуждаваме. Но ЦСКА е институция за мен. ЦСКА е голяма магия.
 
Разкажете за случая, в който бившият шеф на международния отдел в ЦСКА Илия Илиев ляга на капака на колата ви на Орлов мост с молба да не ходите на "Герена"...
- Той стана известен с това изпълнение (смее се). Приятели сме с него. Хубав човек. Болен армеец е, но и той се разочарова от клуба. Та тогава Илийка-та се хвърли на капака по корем с ръцете напред и се разкрещя пред спирката на рейсовете:
"Кралю, не ни оставяй"! Слязох и го успокоих. Света днес вече е различен. Идоли на една публика отиват в отбора на съперниците им. Дори в България се промениха нещата в тази насока. Гибона дойде на "Армията", Ламята - също.
 
Имали сте оферти от Реал Мадрид и Байерн Мюнхен.
- Факт. Три пъти пихме кафе на "Армията" с тогавашния треньор на Реал Миланич. Той постоянно ме навиваше за трансфер. Аз обаче му викам, че няма да ме пуснат. Беше строго тогава. Можеше да страдат родителите ми. Казах му го. Той беше сърбин. Викам му: "Имам майка и татко тук". А той ми отвръща: "Я съм ти мама, я съм ти тато". (Смее се.)
 
Обещали са ви сериозни пари тогава?
- Много. Но не искам да пишеш, за да не подразниш някои хора!
 
И все пак...
Даваха ми 5 милиона долара за 2 години договор. И Бекенбауер ме искаше много в Байерн, но просто нямаше как. Ще ти кажа един случай, който досега не съм споделял публично. Бяхме е ЦСКА на турнир в Палма де Майорка. Избраха ме за футболист №1 на турнира две години подред! Същият този Миланич - треньорът на Реал, ми връчваше купите. След награждаването се качвам в рейса с нашия отбор. Как един от съотборниците ми не ме поздрави! Ей така, да каже едно "Евала, Гошо!". А вътре само звезди. Якимов, Пенев... Мълчаха като глухонеми. Аз бях на 19 години тогава, а те - национали на България с много опит и мачове зад гърба си! Само Жеков после каза: "Браво". Бяхме в една стая в хотела. Представяш ли си каква завист! Спомням си го все едно е било вчера.
 
Сега говорите ли си с някого от тях?
- Няма за какво. На здравей-здрасти сме. Едно време, като ни свършеше тренировката, всеки тръгваше в различна посока. Аз идвах от провинцията и си викам наум: "Абе, какви са тия хора тук? Две думи да не разменим в съблекалнята". Не можеше да види човек двама по двама футболисти на ЦСКА заедно. Защото всички бяха велики играчи и искаха слабата за себе си. Но им признавам на всички, че тогава играеха за името на клуба. А не като сега, когато гледаме едни...
 
Чужденец или българин трябва да стане треньор на ЦСКА?
- Българин. Против чужденците съм. Играл съм зад граница и знам какво е отношението. Ако е наемник, да е от най-добрите. Но те струват много пари. Милиони. В ЦСКА няма кой да ги даде.
 
БФС също не иска да извади големи пари за чужд специалист...
- Когато се класирахме за европейското първенство в Португалия, федерацията ни получи 4,5 милиона долара. От тях изхарчиха 1,5 милиона за подготовка. Там регистрирахме само загуби. Следователно нямаше премии. Ето сега Георги Денев пита БФС къде останаха другите 3 милиона? Или поточно в чий джоб потънаха? И как всъщност там разпределят постъпленията от ФИФА u УЕФА? После как да имаме терени за децата? Ето защо футболът у нас умира. Не ги е срам! Един стадион не направиха като хората за толкова години. А колко много пари им минаха през касата.
 
Бихте ли станали спортен директор на ЦСКА?
- Не. Имам треньорски лиценз "А". Скоро може пак да работя в чужбина. В България не искам да си цапам ръцете с футбол. А само това мога да работя.
 
Как живеете сега и къде?
- На същото място. В апартамента, който ми даде ЦСКА. В квартал "Изток", в София. Гордея се и с дъщеря си, която завърши международни отношения в Лондон.
 
Сега обвиняват футболистите, че не спазват режима. По ваше време как беше? Пиехте ли алкохол, пушехте ли?

- Разбира се. Даже аз повече съм палел цигари и държал чаша тогава (смее се). Сега вече не ме влече. Но тогава бяхме млади, известни и имахме успехи. Хората ни спираха по улиците, радваха ни се. Да си футболист на ЦСКА, бе голяма работа, голяма чест. Сега не можеш да ме вкараш в кръчма, ама тогава си ходехме. Приемам го за нормално.  

Показаха как ще изглеждат трибуните на "Армията" (ВИДЕО)

На “Армията” вече има и четвърти кран.

Терзиев се закани на Лацио

Защитникът се цели в победа насред Рим

ЦСКА продава по спешност играчи заради УЕФА

Мониторинг плаши "червените"

Турци напират за защитник на Левски

Майкон пропуска мачовете до края на годината

Мениджъри останали доволни от крило на Септември

Скаути на няколко отбора от Серия Б гледаха мача с Берое

Томов с критики към Томаш и ЦСКА

Очевидно е, че ръководството трябва да вземе мерки, обяви бившият собственик

Правят нов стадион във Враца

Новината съобщи кметът на града Калин Каменов

Унгарски гранд дойде за наши национали

Скаут на Ференцварош следи футболисти на Черно море и Славия

Кадър на Нотингам Форест е близо до трансфер във Втора лига

Габриел Ажучи преговаря с родни професионални клубове