Благой Георгиев: Опитах да помогна на Левски, Джо Диксън имаше големи амбиции

 

- Естествено, че ми липсва, след като 20 години си правил всеки ден едно и също – тренировки, мачове, лагери. Нормално е да ти липсва, след като спреш, да си в небрано лозе, както се казва и „да не знаеш накъде да тръгнеш“. Но хубавото е, че поне сега имам време за семейството, за децата си и отделям повече време на тях. Иначе е естествено, че ми липсва футболът и няма как да е друго, защото аз обичам футбола. Цял живот съм правил едно и също. Дори и сега продължавам постоянно да гледам футбол, да следя какво се случва не само в България, а и в чужбина. Така че липсва ми, да. 

 

- Какви ли не предложения съм имал от какви ли не хора. Слава Богу, съм намерил правилните хора и ми се развиват добре нещата. От тази гледна точка мога да кажа, че съм се опазил от „доброжелатели“. 

 

- Това е най-важното в България. (Смее се)

 

- Да ти кажа честно, и с двете. Не виждам нищо срамно да смениш памперса на своето дете. Сега имам време за децата си, отделям повече внимание на тях, всяка свободна минута съм с тях.

 

- Да, едните са малко по-големи. Комуникацията със сигурност е по-различна. С малкия е „Ууу“, „Ааа“, Ууу“, докато другите ходят на училище, голямата вече е пети клас и с тях вече можеш да си говориш като с големи хора. А с малкия повече се лигавим, само че той е шефът вкъщи. Каквото каже, трябва да се изпълнява.

 

- Четири. Една дъщеря и трима синове. 

 

- Мисля, че от две-три години изцяло съм си променил начина на живот и мирогледа. По съвсем друг начин е в сравнение с футболните ми години. Вече съм улегнал, а и децата много ме промениха. Това, че свърших с футбола, си оказа голямо влияние. Все пак сега имам повече време за семейството и гледам да отделям внимание на тях. 

 

- С доста начинания съм се захванал. Слава Богу, че всичко върви по план. За школата Ковид малко обърка нещата, в момента съм на етап смяна местоположението на школата и търсене. В скоро време ще има друга локация и естествено това ще бъде обявено. Иначе аз съм пенсионер, стар човек, гледам да си почивам повече, че лесно се изморявам. 

 

- Най-големите проблеми винаги са идвали отдолу, от детско-юношеския футбол. В последните години ходих на доста детски мачове, турнири и първенства и мога да кажа, че голяма „заслуга“ имат и родителите. На такива неща съм се нагледал, че даже не искам и да ги споменавам. То са псувни, то са побоища, то са ругатни между родителите и по съдиите. Това първо трябва да се избегне, за да може детето да расте, да ги няма тези болни амбиции на родителите. Плюс това за мен е много голяма грешка и от треньорите в детско-юношеския футбол. Може би не са виновни треньорите, а ръководителите им, като искат непременно да има резултати. Напротив – в чужбина никой не ти търси резултати, те искат да изграждат футболистите като хора, като личности, като спортисти. Резултатите след това ще си дойдат в мъжкия футбол. Много голяма грешка е това и за мен това е най-голямото зло на българския футбол. 

 

- Въобще не ме интересува кой ще стане президент на българския футбол. Нито съм се чувал скоро с Бербатов, нито с Михайлов. С единия съм играл, другият ми е бил началник в националния. Да си се оправят, далеч съм от тази история. 

 

- Никога не съм имал някакви амбиции за пост в БФС или където и да е. Много хора са ме питали – защо не станеш треньор? Не е за мен треньорската професия. Треньорите имат много повече работа от футболистите. Футболистите, както знаеш, имаме три-четири часа на ден тренировка и после се прибираш. Треньорите са по цял ден, мислят тренировките, гледат, разбори, видеа… Пак няма да си със семейството, така че това е изключено за мен. 20 години съм отделил на футбола и мисля, че е достатъчно. 

 

- Какво да се плаша? Първо не съм го отнесъл, няма от кой да го отнеса. Единственото, което се опитах е да помогна на Левски в този труден момент, в който беше, а бих казал и е в момента. Направих абсолютно всичко по силите си тази сделка да стане, но след като вече не са се разбрали двете страни, аз няма какво да направя. Всичко е свършено вече, за жалост, защото имаше доста големи амбиции на Джо, свързани с Левски и въобще за бъдещето на отбора. Но не са се разбрали и всичко е свършило. 

 

- В България може да чуеш за всеки какво ли не, така че отдавна не гледам телевизия, не слушам новини, не чета вестници и български сайтове, защото освен простотии, друго няма да чуя. Всеки тук си говори каквото си иска безнаказано. Аз го познавам от четири-пет години от един наш близък приятел. Знам с какви хора се е занимавал, откъде е, какво има, какво прави. Хората, които говорят против него и за него неща, без да познават човека, това говори лошо само за тях. 

 

- Напротив, и двете неща са съвсем различни с различни хора. От едната страна имаше руски бизнесмен, от тази страна е Джоузеф. Постоянно ми говореха кой какво е казал. Мен не ме интересува, но като ти го натякват няколко пъти, почваш да се нервираш и ти, макар че знаеш, че не е истина. Но като всеки ти говори и те пита за това, по едно време ти става досадно и вече не искаш да го правиш.

 

- Да, много си прав тук. А и се навъдиха много „журналисти“. Не искам да ти правя четка, но малко са като теб. От толкова време си журналист и може би сам го виждаш, преценявате кой е и защо е. Нали знаеш – има много футболисти, но малко играчи!

 

- Не, не се занимавам с това. Тя се занимава с нейните си работи и слава Богу, че всичко върви. Аз нямам такива афинитети. 

 

- Знам. От две-три години вече съм в България и съм малко по-близко до българския футбол, макар че не го следя много. Знам какво е положението, знам какви футболисти какви пари взимат, как се тренира, какво се прави. Положението не е хич розово, но в момента действителността е такава. 

 

- Гледах я, но как да коментирам? Интересно ми стана след мача, че много хора казаха, че е била много добра година за националния отбор. Кое е доброто - аз не можах да разбера. Всеки казва, че толкова са ни възможностите, че толкова си можем. Това го казваме 10-15 години, трябва да се направи нещо. Не казвам, че футболистите са виновни – в никакъв случай. Никога няма да критикувам нито един футболист, защото съм бил от тази страна и знам, че постоянно, дори и тогава, когато печелехме и играехме добре, винаги са ни критикували. Но трябва малко да стъпим здраво на земята. Направим един малко по-сериозен мач, малко на мускули, вземем една точка или победим, и вече си мислим, че не знам какво сме направили. Нищо не сме направили, ние сме при „джуджетата“, където никой не им обръща внимание и никой не ги брои за живи. Малко от малко всеки трябва да си вземе някаква поука. Всеки да дава максимума, всеки да е на 100%... На думи всеки е силен, но на терена това не се вижда. 

 

- Аз не мислех, че могат да ни бият. Все си мисля, че имаме качества и футболисти поне да се противопоставим, защото Швейцария не е от ранга на Франция, Бразилия, Германия. Сбъркано е още от детските гарнитури и оттам всичко тръгва.

 

- Бъркаме. Ние нямаме изградена перспектива за дългосрочен план. Гледаме днес да бием, утре, ако може да закърпим нещо, вдругиден да вземем други футболисти, те да помогнат. Нямаме изграден план, дългосрочна стратегия. Виждате, че сега много млади футболисти има в националния, но трябва да има някакъв план, градация, израстване. Всичко е краткосрочно – нещо, ако направиш, мигновено, от днес за утре. Не сме максималисти, ако може нещо да измъкнем, да надхитрим, на мускули нещо. 

 

- В националния отбор при всеки един треньор винаги съм се чувствал окей. Слагаш националната фланелка и без значение кой ти е треньор, след като си извикан в националния отбор, трябва да си на топа на възможностите си. При всеки един треньор съм взел нещо позитивно. Гледам винаги да взимам положителното, а негативните неща да ги забравя. Във всеки един треньор съм видял нещо хубаво. Гледам да си запазя в спомените за треньорите само позитивното.

 

- (Смее се) Аз не мога да се меря с Лотар. Даже наскоро чух, че пак се е развел, пак има нова. Той е непоправим. Но аз имам много добри спомени от него. След това се виждахме, той идваше два-три пъти в Чечня, още бях в „Терек“. Чухме се по телефона, добри контакти поддържах с него. За мен е и добър професионалист, и добър като човек. 

 

- Явно те не могат да ни разберат, а може би ние не можем да ги разберем, но някъде се къса връзката. Като гледам и с българските селекционери не е чак толкова добра, така че трябва да се намери някакъв баланс. Трябва да има стратегия не за една година, а за 10-15 години в бъдещето, защото имаме млади футболисти, които в момента ги налагаме, но трябва да има някакъв план. 

 

- Какво да им се бъркам на хората, както виждате, отборът върви, справят се добре.

 

- И аз не знам защо. Аз нямам никакви проблеми с него и с абсолютно никой. Всеки мога да погледна в очите и да му кажа какво мисля за него, както съм го правил. Аз нищо не деля с Венци, нито имам някакви проблеми с него. Много се раздухаха тези реплики. Венци ми е помогнал като съм бил при юношите, при децата, подал ми е ръка тогава, така че мога само да съм му благодарен на него. 

 

- Навсякъде. Аз съм такъв, че много бързо се адаптирам към всяко едно място. Като условия за футбол за мен Германия е най-добрата страна да развива футболисти. Но в Русия бях 12 години и за мен Русия е като втори дом. Имам доста приятели, доста контакти, постоянно се чувам с тези хора, така че може би Русия най ми е паснала.

 

- Да видим първо какъв състав има Сърбия - тим от топ футболисти, които играят в топ първенства. 

 

- Те си имат непримирим дух, малко са шовинисти, много обичат родината си. Бомбардирани са, война е имало, но…

 

- Точно това е, може би. В чужбина примерно сърбин за сърбин винаги ще каже нещо добро, докато в България: „Абе, мани го този“ или „този не става“. В Сърбия дори някой сърбин да не става, като го питам: „Брате, този добър ли е?“, казва: „Абе, добър човек е.“ Няма да ти каже, че е добър футболист. Чуеш ли „добър човек“, значи нищо не става от него.

 

- (Смее се) Ще ти издам една тайна – прекарах ги с чували у нас, така че бъркам всеки ден в чувалчетата. (Смее се)

 

- (Смее се) Е, явно е разведена.

 

- (Смее се) Не, с други хора беше, бяхме се събрали една компания, не точно с него, но близки около футбола, така че има такъв случай, но не е с Венци. 

 

- (Смее се) Не, пълни глупости. Никога не е имало такова нещо. Като отидох в Русия, знаех, че там е силов футболът, така че се бях подготвил. Бях понатрупал 4-5 кг, да съм по-здрав, брада пуснах, обръснах се. Всички предпоставки за чеченец.

 

- Вярно е, че съм бил остриган нула номер, и то два пъти. А и от Стоичков един път. Но това не е вярно – напротив, с борци най-лесно се работи. Ето, борците са пример да искаш нещо, да го постигнеш, сам е на тепиха и всеки се бори за златния медал. Знаеш, че никой не ти помага и това малко или много те учи на дисциплина и на ред.

 

- О, да. С Рамзан не съм се чувал скоро, но с обкръжението постоянно. Даже имам доста приятели от Чечня и то близки около него. Това са ценни контакти за мен.

 

- Не искам въобще да коментирам тази простотия. Това за мен е пълна простотия. 

 

- Това са вируси, всеки минава през тях. Защо само за този вирус се говори, а не за другите? Хора са болни от хиляди неща, но за тези болести не се говори. Говори се за някакъв Ковид, с който само ни облъчват. Даже почвам да се нервирам като чуя за това.