Вижте поредния култов коментар на известният спортен журналист с пристрастия към ЦСКА Георги Атанасов. Той е публикуван в сайта livesport.bg.
Преживяното на 5 май на националния стадион може да се сравни само със 7 ноември 1973 и 17 март 1982 г., когато ЦСКА елиминира действащите европейски шампиони „Аякс“ и „Ливърпул“.
Преживяното на 5 май на националния стадион може да се сравни само със 7 ноември 1973 и 17 март 1982 г., когато ЦСКА елиминира действащите европейски шампиони „Аякс“ и „Ливърпул“.
Мястото беше същото и магията беше същата. А 30-те хиляди онзи ден по трибуните се равняват на 70 000 в контекста и пропорцията на времето. Приберете червените фенове от сектор „Б“ във „В“ и разпределете претъпкания до небето сектор „Г“, където не се виждаха нито пътеки, нито входове, нито огради, нито сантиметър свободно пространство, върху някои незаети места по долните ъгли на централните сектори и ще изчислите какво означава три-четвърти от капацитет 43 230 места. Без купи и при празна София от средата на седмицата заради дългия уикенд по Гергьовден…
Не това обаче е най-важното, защото без значение от конкретните числа ЦСКА за сетен път доказа на България и на света, че наистина е нещо повече от клуб. Историческа институция, морална категория и социален феномен! Мярка за сила, чест и достойнство! Любов, вяра и гордост! Общност на поколения велики спортисти и несравними привърженици! Рожба и символ на Българската армия, която никога не е губила битка на бойното поле! ЦСКА е просто ЦСКА, свещени четири букви, побрали в себе си цялата азбука на живота!
На 5 май т.г. червен ураган със силата на Армагедон измете хоризонта, за да донесе пролетна светлина и чистота. Една огромна социална общност отпразнува своята грандиозна история, а възроденият футболен клуб на „Армията“ показа какво означава мощ, професионализъм и благородство. Даваме ли си сметка какво сториха Гриша Ганчев и неговите хора?
За първи път след три десетилетия политическа репресия и маргинализация бяха уважени, чествани и съживени на обществената сцена десетки и стотици състезатели от различни спортове, допринесли за уникалните постижения на смъртно ранения олимпийски гигант ЦСКА. Трогателно бе да се видят почти забравени ветерани редом до някои от най-ярките звезди на българския спорт – Мария Гигова, Таня Богомилова, Валентин Йорданов, Любо Ганев, Николина Щерева, Петко Маринов...
Да не говорим за футбола, представен в цялата си изключителна митология – от родоначалниците Нако Чакмаков и Манол Манолов (Симолията), чиято памет бе почетена чрез техните деца, през великите отбори, стигнали на крачка от европейския връх, до Димитър Бербатов. В този фантастичен ден ЦСКА удари своя червен печат върху Историята и Вечността благодарение и на двама президенти. На страната – Румен Радев, и на футбола (не на БФС) – Христо Стоичков! Оттук нататък любителите на „идентичността“ ще трябва да се обръщат към държавния глава, към носителя на „Златната топка“, към Мария Гигова, Вальо Йорданов или към знаменосеца Любо Ганев. Ако искат могат да се разходят и до Цецо Йончев в Чикаго…
Няма как да спестя и поклона пред червената България. Пред тези млади и стари от цялата страна, които за сетен път изкрещяха в лицата на душманите, че никога няма да изоставят своя любим, единствен и неделим отбор, защото ЦСКА е начин на живот, смисъл, идея, кауза и вдъхновение. Тук е моментът на цитирам един от лидерите на сектор „Г“ през 70-те, 80-те, 90-те и до днес – Емил Манчев, който онзи ден изрече пророческите думи – ЦСКА си е решил демографския проблем! И как иначе след като на вълните на червеното море се носеха толкова много млади хора, семейства, юноши и девойки, деца и новородени АРМЕЙЦИ! Ето този социален феномен гарантира и циментира завинаги червената спортна религия.
Не ми се иска да замърсявам озонирания пролетен хоризонт, разчистен от червения ураган, но… Докато червената България с любов и гордост славеше 70-годишния юбилей на своя вечен ЦСКА една мижава шайка „юди“ се почерпи с „керосин“ и „амфетамин“ в компанията на Подуяне и Делиормана?! Така де, всеки празнува с най-близките си хора, а за Газдовци и Гьоновци това очевидно са най-злобните врагове на 31-кратните шампиони. Самозванците, наречени още еничари, продажници, подлоги на Агата и на доносниците, окончателно се самоубиха като вече дори не са „статистическа грешка“ след десетата нула. Близо е до акъла, че оттук нататък няма как НИТО ЕДИН нормален армеец да тръгне след негодниците, предали каузата, любовта и вярата на милиони българи. Срещу пари от Делиормана и медийно-политическа подкрепа от Подуяне…
И няколко думи за хрантутниците на всички власти от стадиона на МВР, подарен „безсрочно и безвъзмездно“ от бившия служебен премиер Софиянски в нарушение на закона, както неотдавна изясни областният управител на София Николай Пехливанов. Тези дни генетичните доносници, комплексари и реваншисти отново разсмяха публиката с воплите си за … керосина, използван от авиацията по време на грандиозната фиеста на 5 май.
По този повод ще им кажа, че целият керосин за ВВС на НАТО от близо 70 години насам (Алиансът е създаден през 1949 г.) няма да стигне като компенсация за щетите върху българските данъкоплатци, нанесени от отбора на всички власти, партии и мафии. От пропуснатите ползи покрай подаръка от Кмета през 7-те милиона минус за бюджета заради честните спортни клубове на „Герена“, обявени в одит на МВР, до плитките номера и схеми за източване на „Раковски“ и басейн „Спартак“. Без да броим масрафа на единственото ведомствено спортно дружество у нас – СК „Левски“, издържано от нашите данъци, и секторA по „обществена поръчка“. Ето с тези приятели плюс селския самодеец Петричев се целуват любимците на гелосания спортен портал, обслужващ Агата и „терористите“ на Спас Русев. Интересно, защо директорът от Разград не се забеляза онзи ден в официалната ложа? Вероятно се е притаил някъде сред автобуса „зелен планктон“, погълнат от червеното море?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ
