Ангел Ангелов е съдията, за когото футболна България говори от неделя насам. За 29-годишния международен рефер това не е нещо ново, пише всекидневникът "Труд".
Свикнал е, защото израства на стадионите покрай баща си Любен Ангелов и чичо си Любе Спасов - две от най-авторитетните фигури в историята на българското съдийство.
По техен пример става рефер още 15-годишен, завършва НСА със специалност футбол и магистратура по риторика към Философския факултет на СУ. Свири в "А" група седма година. Последният от 70-те му мача в елита е завършилият със скандал "Левски" - "Миньор" (3:1).
- Едва ли ще забравите бързо мача "Левски" - "Миньор", г-н Ангелов...
- Аз не забравям нито един мач, който съм свирил. Гледам от всеки да си извадя поука, за да израствам и да се развивам като съдия.
- Каква поука си извадихте от този?
- Един стар съдия ми беше казал - момче, за да ти вървят мачовете гладко, ти трябва и късмет. Пожелавам го на всички колеги и на себе си, защото е неотлъчна част от живота. Съдиите, както и футболистите, имат нужда от късмет.
- Къде нямахте късмет?
- Не обичам да се оплаквам.
- Но имате нещо предвид?
- Ще ви кажа само, че ако широката публика имаше възможност да види ситуацията за дузпата от моята гледна точка, нещата щяха да са много по-различни.
- Убеден ли сте в решението си?
- Напълно. Получи се застъпване отзад, прихващане и непозволяване на футболиста да играе с топката, при това атакуван в гръб, което не е позволено.
- А събутата обувка?
- Тя е следствие. Аз не съм отсъдил дузпата за събутата обувка, а за нарушението в наказателното поле. Обувката показва, че действително е имало по-остър контакт между двамата футболисти.
- Упрекват Ви, че не може да се даде такава дузпа в последните минути?
- Същият този отбор “Миньор” миналата година в борба за оцеляване победи "Ботев" като гост (бел. ред. - 3:2 за перничани)с дузпа в последните минути, отсъдена от мен. И това допринесе за оставането им в "А" група. Ето че, когато някой има полза от съответно решение, си добър и обективен... Аз не съм си променил критериите. Виждате, че съдиите всеки ги дъвче като дъвка както му изнася.
- Очаквахте ли мачът да е тежък?
- Очаквах и да е по-тежък. Бях подготвен за остри единоборства, за груб футбол. Но играчите показаха уважение, което приятно ме изненада.
- Труден ли беше за свирене?
- Не. Когато отборите се опитват да играят футбол и когато не пречат на съдията да си върши ангажиментите, не е трудно. Даже е приятно да се ръководят мачове, в които има борба и трибуните са пълни. Това дори мотивира съдийската бригада.
- Чувствате ли се несправедливо наказан?
- Аз не мога, а и не искам да коментирам решението на Съдийската комисия. Разбрах го късно във вторник. Приемам наказанието и ще изчакам то да изтече. Но още в първия си мач след това ще изляза с гордо вдигната глава и ще докажа, че съм заслужил мястото си в "А" група. Няма от какво да се срамувам.
- Критикуват Ви за картони, които не са били показани?
-Аз свирих това, което видях и както съм преценил в конкретната ситуация. Гарантирам, че критерият е бил еднакъв и за двата отбора.
- Играч на "Миньор" обяви как е бил "предупреден" от вас, че отборът му няма да завърши с 11 футболисти.
- И за това мога да гарантирам, че не е така. Не ми е в речника да плаша футболисти. Кой с колко ще завърши - това си зависи от тях. Имаме непрекъсната радиовръзка с помощниците и с четвъртия съдия. Те могат да потвърдят, че такова нещо не съм казал.
- Под напрежение ли сте Вие и вашите колеги?
- Да, напрежението е огромно върху всеки.
- Откъде идва?
- Идва отвсякъде по малко и се трупа. Хората в България не са свикнали да приемат съдийските грешки за част от футболната игра. Виждаме по телевизията, че грешки се допускат навсякъде - в Англия, в Шампионската лига, на световни първенства. Там са го приели, когато става дума за неумишлена грешка и съдията не е видял нещо.
- Имате ли нужда от помощта на технологиите?
- Въпросът е разнопосочен. Всяко въвеждане на електроника би повлияло на футбола. Но, от друга страна, стават някои тежки грешки. Един отбор например се класира на световното за сметка на друг заради съдийска грешка. Всеки рефер взема около 120 решения средно на мач. Едно или две може да сгреши. Един нападател в мач може от двайсет положения да вкара едно. Коефициентът на полезно действие на съдията е по-голям от този на футболистите. Но техните грешки се приемат по-лесно, а съдийските остават и почват да се коментират.
- Вие направихте ли грешка?
- Убеден съм в отсъжданията си. Съвестта ми е чиста, друго не ме интересува.
- Колко пъти на мач чувате приказката за майката?
- Когато я чуя по мой адрес или към някой от помощниците ми, вадя червен картон. Но съм чувал дори футболисти да се псуват сами себе си, че са изпуснали някое положение. Футболът е емоционална игра и това съм го приел, стига да не е насочено към съдията или към съперник.
- Защо станахте съдия - обикновено момчетата искат да са футболисти?
- Защото получих тежка контузия, която не ми позволяваше да играя с топка. Тренирал съм шест години в "Септември". А пред себе си имах примера на моя баща и на моя чичо. Съдийството е неблагодарна работа, но аз си я харесвам и я върша с чест.
Ангелов: Свирих, каквото видях
Ангел Ангелов е съдията, за когото футболна България говори от неделя насам. За 29-годишния международен рефер това не е нещо ново
