Андрей Желязков: Левски е спринтьор, но за титла трябва да е маратонец

 

 

- Според мен Левски се бе класирал за финала още след първия мач, в който като гост постигна много добър резултат от 2:0. В крайна сметка той гарантира на тима продължаване напред и достигане до битката за трофея. Когато имаш такава преднина и поведеш още в 6-ата минута на реванша, вече си си опекъл работата. Другият важен момент бе безумната проява на Тиам - прекалено некоректно отношение към противник. В тази ситуация всичко за ЦСКА приключи. Защото червените без Каранга и Десподов са съвсем друг отбор. Това бе много неспортсменска постъпка. След нея, въпреки че остана с 10 души, за Левски не бе проблем да намери верния тон как да се отбранява. Това този отбор го може, може би най-добре от всички останали у нас. Проблемите за сините идват тогава, когато те трябва да атакуват и правят играта. Мъките идват, когато някой им поведе. В реванша, макар и с човек по-малко, Левски можеше да вкара за 2:0. За мен по-интересното е друго. В ЦСКА наблюдаваме необясним спад. Допреди 3-4 мача казвахме: „Този отбор няма кой да го победи". А сега не можем да ги познаем, все едно не са същият тим. Добре за мача бе, че нямаше бомбички и димки. Така трябва да бъде. Стадионът ще се пълни без хулигани. Нека има радост, а не осакатени хора. Всеки трябва да може да заведе детето си с шал на мача, а не да се страхува.

 

 

- Надявам се, че не го е направил с умисъл, а от горене в играта и от факта, че този мач те праща на финал. Предполагам, че никой не му е казал да контузи съперника си. Просто това беше ужасен ден за Каранга - както се пееше в една песен - "Има дни, в които не върви". Съболезнования за майка му. Бих искал да вметна, че ми хареса съдийството в последните два двубоя между сини и червени - на Стефан Апостолов и Николай Йорданов. Винаги съм имал някакви съмнения - не към качествата на реферите, а към влиянието, което им оказват. Не направиха умишлени грешки, така трябва да се свири.

 

 

- Това е така, защото ЦСКА се изнесе в половината на противника. А сините обичат това. Левски винаги изглежда добре, когато трябва да се брани. За възпитаниците на Делио Роси се отвориха пространства за контраатаки и те можеше да вкарат още голове дори през първата част. Мачът се разви по ноти за Левски. Сините проведоха реванша много добре, всичко им се получи. 

 

 

- Доста хора го отричаха, а не трябва. Той като пристигна, не бе водил подготовка, а тогава бе в много по-добра форма. След това настъпи сериозен спад при него. Но Обертан в никакъв случай не е за отписване. Не знам дали ще иска да остане още един сезон в България, но той класира Левски на финал. Обертан бе човекът, който реши и двата сблъсъка с ЦСКА. Той е нестандартен играч - такъв, от който всеки отбор има нужда. Той притежава идеи, нестандартно мислене, изобщо друго виждане за футбола.

 

 

- Румънецът вкара три от четирите гола в тези елиминации. Прави обаче впечатление нещо друго - сякаш на „Герена" най-накрая налучкаха оптималния състав. В тези срещи се видя, че сините тръгват в правилна посока. Колкото до Буш - той си е голмайстор. Силен е в наказателното поле - такъв е Кешерю в Лудогорец. Каранга също върши подобна работа в ЦСКА, но бразилецът е по-друг тип футболист - много по-комбинативен е, а освен това помага в пресирането, връща се назад. Буш е полезен - видя се. Вкара - това е, което се иска. А не всички останали да тичат като зайци и накрая да няма полза.

 

 

- Левски за момента е турнирен боец, за кратки мачове. Като спринтьор е. Шампионатът е маратон, а в него трябва да си постоянен. Ако закъсаш на 10-ия километър, трябва да преодолееш кризата и да наваксаш изоставането, а не да куцаш до 30-ия. За купата е различно - среща или две и си в следващия етап. В тези двубои тимът изглежда е много пo-концентриран. Разликата с Лудогорец? Да кажем, че е очаквана. Неочаквана бе тази между разградчани и ЦСКА - червените бяха в битката за титлата допреди 2 кръга, те поддържаха огъня. Ясно е, че на тях им трябват няколко нови попълнения.

 

 

 

- Ясно е, че Левски ще трябва да атакува. Всички считат сините за фаворит и би трябвало да е така - и заради индивидуалните качества на играчите, и заради отборната им игра. Борбата във финала няма да е за всеки метър, а за всеки сантиметър, не минутата, а секундата ще е важна. Зависи и късметът на коя страна ще е. Левски ще има предимство, защото феновете му ще напълнят стадиона - чакат трофей вече 9 години. Но Славия пък няма приз от още по отдавна -от 1996 година. Във финал всичко може да се случи.

 

 

- Не трябва да сравняваме тези двубои. Тогава Славия не играеше за нищо, а само за себе си. Сега белите също ще са поставени под стрес и напрежение. Съвсем друго е да играеш за спечелване на купа.

 

 

- Какво мога да кажа за 1996-а? Имаше една поговорка - "Понякога премълчаното е по-важно от казаното". Нека на 9 май стане празник - да има честен двубой с честен победител - знаете, че не всеки път по-добрият печели, а този с по-голям късмет.

 

 

- Той отнесе доста критики. Като гледам след мача как се радваше и си хвърляше шапката... Той трябва да разбере, че ако тази година вземе купата, догодина всички, обичащи Левски, ще искат титла. Защото Левски и ЦСКА са институции, които бяха позакъсали, защото някой се опита да се упражнява върху тях, извличайки дивиденти и финансови изгоди. Но сякаш вече е дошло време да си заемат мястото, което им се полага.