Андрей Аспарухов, синът на легендарния нападател на сините Георги Аспарухов, се завърна на „Герена“. Андрей, който живее в Бостън, използва момента, когато бе в София, да намине към „Герена“, да се види със стари приятели и бивши колеги и да стъпи отново на терена на стадиона, който носи името на баща му. Видимо развълнуван, той бе любезен да сподели своите мисли и впечатления относно любимия му отбор, живота в Щатите и незабравимите мигове от мачовете на сините.
Андрей, добре дошъл на „Герена“. Как се чувстваш?
- Добре заварили. Как да се чувствам? Това е моят втори дом. Тук израснах, тук мина една съзнателна част от живота ми. „Герена“ завинаги си остава основна част от моето битие.
Как е в Бостън, с какво се занимаваш?
- Всичко е наред, занимавам се с млади футболисти.
Спомняш ли си първия мач за сините?
- Беше една контрола през 1983 г., а треньор ни беше Васил Методиев. Бях само седемнадесетгодишен.
А сега сектор „А“ е в ремонт...
- Да, ако кажа, че не ми стана приятно, гледайки как се срутва секторът, ще излъжа. Но като виждам сега какво се случва, си мисля, че решението е било правилно. Прави се нещо ново, което ще бъде хубаво за публиката на Левски, а тя заслужава най-доброто. Все пак, въпреки че празнуваме 100 години Левски, не трябва да бъдем със стогодишен стадион.
Ти не успя да присъстваш на юбилея, но имаше възможност в интернет да наблюдаваш самото тържество..
- За съжаление не можах да бъда на стадиона, но гледах всичко. Беше невероятно, настръхвах от вълнение, сълзите напираха. Представях си, че съм там, с феновете. Такова нещо се случва веднъж в живота. Това, което видях, ме порази, сините фенове винаги са били сериозен фактор в живота на клуба. Те сътвориха нещо невиждано у нас, нещо, което ще се помни винаги.
Ти живееш далеч от България, но следиш изявите на футболистите в синьо. Какво мислиш за това, което се случва в Левски в последните няколко сезона?
- Резултатите не са добри за съжаление. Левски е клуб, който е свикнал да побеждава, загубите са били по 2-3 на година. Не си спомням подобно нещо, все си мисля, че не може да стане по-зле. Това, което смятам обаче, е, че трябва време, да се направи проект и да се работи по него. Всичките тези чести промени, за да се закърпи временно положението, няма да ни помогнат.
Нека насочим вниманието към баща ти. За него се знае толкова много, може би всичко. Но вероятно ти можеш да добавиш неща, които пък мнозина не знаят.
- Да, наистина баща ми е много популярен, хората са запознати с подробности с живота му, знаят за него много. Смятам, че едно от най-важните неща бе неговото отношение към Левски, към този стадион. Той бе част от него. Хората винаги асоциират нашия клуб с неговото име. И наистина Левски бе част от него, една много важна част. Да, знаем за отказа му да напусне Левски и заиграе в Милан. Днес колко хора ще направят подобно нещо? Този и много други факти го издигнаха в очите на хората и те до ден днешен го уважават заради отношението му към синия клуб.
По твоето време в Левски играеха изключителни футболисти. Какво ще разкажеш за онзи романтичен период?
- Когато бях дете, в тима се подвизаваха Ивков, Аладжов, Панов, Емо Спасов, все изключителни играчи. После от моето поколение бяха може би едни от най-силните футболисти въобще, които някога е имал синият клуб – Гиби, Наско, Боби, Емо Велев, към тях трябва да прибавим Мишо Вълчев, Руси Гочев... Изключителни личности!
Кой мач е останал в твоето съзнание?
- Първият ми мач беше на „Армията“ срещу ЦСКА. Как да го забравиш? Току-що ни бяха сменили имената. Бихме с 2:1 и беше много приятно. Аз влезнах в последните десетина минути и въобще не знаех къде съм и какво се случва. Незабравими са и първите двубои с Щутгарт, с Уотфорд. Бях само на 18, а бях част от първия отбор на Левски. На най-големия тим в България. Още един мач нахлува в съзнанието ми, мачът с Барселона, победихме с 5:4, а аз бях едно от децата, които гонехме топките на стадиона. Естествено, въпреки че вече живеех в Америка, гледах с интерес и наслада европохода ни в турнира за Купата на УЕФА и участието ни в Шампионската лига.
Кога ли ще се върнат тези моменти?
- Е, нека първо завършим сектор „А“, нека това да е стартът на новия Левски. Той ще вдигне самочувствието на публиката, на играчите, това може да бъде едно ново начало за всички нас, които обичаме Левски.
Какви са твоите футболни предпочитания извън голямата синя любов?
- Харесвам италианския футбол, в същото време Манчестър Юнайтед е любимия ми отбор от малък, докато в големия спор – Барса-Реал винаги съм за кралете от Мадрид.
Какво е твоето пожелание към всички левскари?
Андрей, добре дошъл на „Герена“. Как се чувстваш?
- Добре заварили. Как да се чувствам? Това е моят втори дом. Тук израснах, тук мина една съзнателна част от живота ми. „Герена“ завинаги си остава основна част от моето битие.
Как е в Бостън, с какво се занимаваш?
- Всичко е наред, занимавам се с млади футболисти.
Спомняш ли си първия мач за сините?
- Беше една контрола през 1983 г., а треньор ни беше Васил Методиев. Бях само седемнадесетгодишен.
А сега сектор „А“ е в ремонт...
- Да, ако кажа, че не ми стана приятно, гледайки как се срутва секторът, ще излъжа. Но като виждам сега какво се случва, си мисля, че решението е било правилно. Прави се нещо ново, което ще бъде хубаво за публиката на Левски, а тя заслужава най-доброто. Все пак, въпреки че празнуваме 100 години Левски, не трябва да бъдем със стогодишен стадион.
Ти не успя да присъстваш на юбилея, но имаше възможност в интернет да наблюдаваш самото тържество..
- За съжаление не можах да бъда на стадиона, но гледах всичко. Беше невероятно, настръхвах от вълнение, сълзите напираха. Представях си, че съм там, с феновете. Такова нещо се случва веднъж в живота. Това, което видях, ме порази, сините фенове винаги са били сериозен фактор в живота на клуба. Те сътвориха нещо невиждано у нас, нещо, което ще се помни винаги.
Ти живееш далеч от България, но следиш изявите на футболистите в синьо. Какво мислиш за това, което се случва в Левски в последните няколко сезона?
- Резултатите не са добри за съжаление. Левски е клуб, който е свикнал да побеждава, загубите са били по 2-3 на година. Не си спомням подобно нещо, все си мисля, че не може да стане по-зле. Това, което смятам обаче, е, че трябва време, да се направи проект и да се работи по него. Всичките тези чести промени, за да се закърпи временно положението, няма да ни помогнат.
Нека насочим вниманието към баща ти. За него се знае толкова много, може би всичко. Но вероятно ти можеш да добавиш неща, които пък мнозина не знаят.
- Да, наистина баща ми е много популярен, хората са запознати с подробности с живота му, знаят за него много. Смятам, че едно от най-важните неща бе неговото отношение към Левски, към този стадион. Той бе част от него. Хората винаги асоциират нашия клуб с неговото име. И наистина Левски бе част от него, една много важна част. Да, знаем за отказа му да напусне Левски и заиграе в Милан. Днес колко хора ще направят подобно нещо? Този и много други факти го издигнаха в очите на хората и те до ден днешен го уважават заради отношението му към синия клуб.
По твоето време в Левски играеха изключителни футболисти. Какво ще разкажеш за онзи романтичен период?
- Когато бях дете, в тима се подвизаваха Ивков, Аладжов, Панов, Емо Спасов, все изключителни играчи. После от моето поколение бяха може би едни от най-силните футболисти въобще, които някога е имал синият клуб – Гиби, Наско, Боби, Емо Велев, към тях трябва да прибавим Мишо Вълчев, Руси Гочев... Изключителни личности!
Кой мач е останал в твоето съзнание?
- Първият ми мач беше на „Армията“ срещу ЦСКА. Как да го забравиш? Току-що ни бяха сменили имената. Бихме с 2:1 и беше много приятно. Аз влезнах в последните десетина минути и въобще не знаех къде съм и какво се случва. Незабравими са и първите двубои с Щутгарт, с Уотфорд. Бях само на 18, а бях част от първия отбор на Левски. На най-големия тим в България. Още един мач нахлува в съзнанието ми, мачът с Барселона, победихме с 5:4, а аз бях едно от децата, които гонехме топките на стадиона. Естествено, въпреки че вече живеех в Америка, гледах с интерес и наслада европохода ни в турнира за Купата на УЕФА и участието ни в Шампионската лига.
Кога ли ще се върнат тези моменти?
- Е, нека първо завършим сектор „А“, нека това да е стартът на новия Левски. Той ще вдигне самочувствието на публиката, на играчите, това може да бъде едно ново начало за всички нас, които обичаме Левски.
Какви са твоите футболни предпочитания извън голямата синя любов?
- Харесвам италианския футбол, в същото време Манчестър Юнайтед е любимия ми отбор от малък, докато в големия спор – Барса-Реал винаги съм за кралете от Мадрид.
Какво е твоето пожелание към всички левскари?
- Да обичат и подкрепят отбора винаги - и в трудни, и в добри моменти. Така, както те умеят. Показаха го за пореден път по време на юбилея. Ще го покажат отново, защото за тях думите „... сърце, душа, за Левски София...” имат много специално значение. Само Левски!