Днес една от фундаменталните фигури в българския футбол Стойчо Младенов навършва 60 години. Екзекутора на Ливърпул бе потърсен от „Меридиан Мач”, за да разкаже за бляскавите моменти от кариерата си като играч и треньор.
-Г-н Младенов, когато някой навършва 60 години, пълни с толкова моменти на възходи, емоции и футболни триумфи, изглежда трудно да се определи кои са най-големите успехи и откъде идват най-големите разочарования. Опитайте, все пак, да подредите в някаква класация възходите и паденията като играч и треньор.
- Ще започна с най-безспорното - като футболист на националния. Това е квалификацията за световното през 1986 година с ГДР, когато вкарах победното попадение. По отношение на ЦСКА е по-трудно да се степенуват нещата, защото ние бяхме велик отбор, за който успехите на вътрешната сцена не бяха най-важното, ние бяхме трансгранични, ние бяхме надскочили нивото на първенството. Кажете ми, ще има ли някога друг български отбор, който в една година да отстрани шампионите на Англия и Испания и да поведе с 3:0 на шампиона на Германия - Байерн?! Дано има, но не ми се вярва. От моя гледна точка поставям на върха два мача - победата над Ливърпул с 2:0 и над Байерн с 4:3. Вероятно доста от хората не помнят, но аз участвах в изработването на три от головете (б.р. -Стойчо асистира за головете на Джеки Димитров и Цецо Йончев и изработва дузпата). Дори и при този сравнително неблагоприятен резултат, имахме шансове за реванша, но при едното попадение имаше засада, а дузпата беше доста съмнителна. В крайна сметка, когато домакин е велик отбор като Байерн срещу съперник от Източна Европа, не може да сме изненадани от такова съдийство.
- Като че ли не само феновете, но и самият вие неглижирате успехите си в Португалия и в частност с екипа на Беленензес?
- Отидох в Португалия след световното в Мексико, като по същото време Спортинг привлече един от героите на мондиала - Негрете. Доволен съм не само, че спечелих купата, а го направихме с победи над Бенфика, Порто и Спортинг, като успях да се разпиша срещу всички съперници. Със Сетубал си спомням един голям мач срещу Бенфика, като направихме 2:2 с два мои гола, а централни защитници на съперника бяха бразилските национали Елдер и Мозер. Други два колосални мача бяха срещу Барселона и Леверкузен. Отстранихме немците с мой гол, а година по-късно те взеха купата на УЕФА. Барса пък ни отстрани на косъм.
- Стигаме и до треньорските постижения. Как ще подредите успехите си там?
- За двете титли с ЦСКА е ясно, че присъстват там. При първата е важно, че се преборихме с един силен Левски, който бе установил трайна доминация, а ние я пресякохме по категоричен начин. При втора та титла пък почнахме буквално от нула та, събрах почти цял нов отбор и финиширахме с рекордните 16 точки пред Левски. Лично аз поставям много високо и спечелването на Купата на персийския залив с Ал Ахли, защото по това време съперниците ни разполагаха с много силни отбори, а ние не бяхме печелили нищо дълго време.
- Да преминем и към разочарованията. Тук нещата по-из-бистрени ли са, защото враговете ви търсят аргументи срещу вас в представянето ви в евротурнирите с ЦСКА и загубата с 0:6 в квалификацията с Чехия?
- Срещу Чехия вие бяхте съвсем близо до отбора, следяхте процесите и знаете, че отидохме като аутсайдери в този мач. Когато поех отбора, трябваше да взема тежкото решение с подмладяването и едва ли някой е очаквал, че два мача преди края ще бъдем първи в групата. В ЦСКА пък винаги отивах тогава, когато отборът беше на дъното, в нищото и трябваше да започвам от нулата. Трудно се събираше отбор, камо ли да има успехи. През 2008 година имахме страхотен обигран тим, който щеше да се представи много силно, но тогава държавата се намеси и ни взеха лиценза. Преди това бяхме съвсем близо и до отстраняването на Блекбърн и на Торпедо, и на Тулуза.
- А нима Тулуза не е разочарование?
- Не, съвсем нормално е такова отпадане да се случи в един мач, в едно състезание. Да, ако все пак говорим за нещо несвършено, то се надявам един ден да се върна в ЦСКА и да изиграем един силен сезон в Европа.
- Загубената титла от Лудогорец с фотофиниш също не я отбелязвате?
- Тогава нещата бяха предопределени в полза на един отбор. Колкото и да ритахме срещу ръжена, нямаше как да променим ситуацията. Невъзможно бе, когато дори някои хора в клуба не искаха титлата.
- Да не намеквате, че бяхте предадени от тогавашните собственици Димитър Борисов и Иво Иванов?
- Говорим по приятен повод. Говорим за юбилея, нека не си цапаме празника.
- За толкова години като треньор във футбола, с кои ваши открития бихте се похвалили?
- Не искам да ги подреждам, защото все ще изпусна някой. Все пак не мога да си спомня как, когато бяхме с Гочето в ЦСКА, при мен дойде Цецо Йончев и ми водеше едно такова смутено момче и ми каза: „Защо не го пробваш? Мисля, че ще стане голяма работа." Взехме го и ето, че си имаме Мартин Петров.
- Винаги оставяте впечатление на човек, който непрекъснато работи и не почива. Как все пак разпускате?
- Е, сега ме ударихте по слабото място (смее се). Не разпускам. Затова и съпругата ми Дарина винаги ме упреква, че не знам как да си почивам и да възстановявам. Нямам хоби, всичко хвърлям във футбола и семейството. Ето и след мача в Разград на сърцето ми стана много зле. Но, слава Богу, най-лошото се размина.
- Миналото е сладко, но да засегнем настоящето и бъдещето. Кайсар върви много силно и е на първо място в Казахстан (б.р - заедно с Иртиш и Тобол имат по 11 точки, но Кайсар е с мач по-малко). Докъде се простират мечтите и възможностите ви?
- Факт е, че вървим добре, а и никой не е очаквал да се представим толкова успешно. Моите цели винаги са най-високите, но тук има два отбора - Аста-на и Кайрат, които имат огромни възможности и много силни играчи, и трудно някой може да се пребори с тях.
- Как ще празнувате?
- Типично в мой стил - с мач (смее се). На рождения ми ден гостуваме на Ордабашъ и ще се почерпим с нещо малко с екипа ми. Иначе Съм поканил в края на седмицата Мъри Стоилов и Херо, но тук разстоянията са много големи. Със семейството ще празнувам през юли като се прибера в София.
