Стефан Велков: Мениджъри провалиха мой трансфер във Фулъм

2018 година беше страхотна за Стефан Велков. Защитникът спечели Купата на България със Славия, а малко след това направи първи трансфер в чужбина, подписвайки с холандския Ден Бош. На 22-годишния бранител определено му тръгна добре в новия отбор и през есента записа 13 мача и 3 гола във всички турнири.

- Стефане, къде те намираме?
- Току-що свър­ших с трениров­ката. На лагер сме в Севиля.

- Вече над половин годи­на си част от Ден Бош. Как се чувстваш в Холандия?
- Страхотно. Адаптирах се чудес­но, но пък аклимати­зацията ми продължа­ва, тъй като съм тук от едва 6 месеца. Всичко е повече от добре. От­борът е страхотен, ли­дери сме във второто ниво на холандския футбол и се целим в промоция в Ередивизие. Градът Хертогенбос е малък, но доста населен (152 968 жи­тели). Аз обичам спо­койствието и заради това живея в едно градче на 15 минути от Хертогенбос - Саут Бомел. Там мога да разхождам колкото си искам моето куче, кое­то е при мен.

-Какъв е футболът във второто ниво на Холандия?
-Доста по-директен от този в България. Всички играчи имат по две-три заучени оп­ции във всяка една си­туация. Бяга се обаче с една идея повече.

-Сякаш трансфе­рът ти в Ден Бош бе­ше изненадващ?
-Не, не беше изне­надващ. Аз от доста време исках да напра­вя трансфер в чужби­на. През май месец, след финала за Купа­та на България, сед­нах с президента и му казах, че искам да отида в чужбина. Той ми заяви, че до края на юли ще ми намери отбор. Ако това не се случи, ще ме пусне като свободен агент. Аз обаче исках да вкарам пари в родния си отбор. Избрах офертата от Холандия, защото ми хареса проектът на Ден Бош, харесва ми и държа­вата. Тя е сред най-ху­бавите, в които съм бил. Иначе имаше още две оферти. Една­та беше за Белгия, а имаше и предложение за Хърватия. Можеше да отида и в Германия, но там нещата бързо п ропаднаха.

-А след силните ти игри за Ден Бош мо­же ли още сега да направиш нов транс­фер?
-Това винаги го има като потенциален ва­риант. Аз си имам сво­ите цели. За мен най-важното е да играя редовно. Искам да стана завършен играч.  Ако  не влезнем в Ередивизие, вече ще го мисля. Щастлив съм в Ден Бош. За момента правим добър се­зон и сме лидери класирането. Ако завършим на това място, няма смисъл да напускам.

-Следиш ли случ­ващото се в родния ти клуб Славия?
-Естествено. Сла­вия имаше много дъ­лъг полусезон, цели 5 месеца - от юли до декември. Нормално е в този период да има възходи и падения. За съжаление, не се спе­челиха мачове, които трябваше да се взе­мат задължително. Но пък ето, че играха силно с Лудогорец и дори победиха ЦСКА.

-На 6 януари пред­стои „Футболист на годината". Кой е тво­ят фаворит?
-Георги Петков. И с тримата фаворити съм играл. Те са страхотни футболисти. Но Гошо Петков има нещо, кое­то те нямат през 2018 г. - трофей. Петков не само ни помогна да спечелим Купата на България. Той беше ключова част от този голям успех. Неделев и Десподов са стра­хотни играчи, но чак да бъдат избрани за за „Футболист на го­дината". Трябва да се гледа обективно.

-Не закъсня ли първият ти транс­фер в чужбина?
-Много хубав въп­рос. Мислил съм за това доста пъти. Сега вървя моя път. Дали заради травми, дали заради нещо друго, трансферът ми бе за­бавен. Радостен съм обаче от това, което съм направил до момента в своята карие­ра.

-Няма как да не те върна на пробите в Манчестър Юнайтед. Имаше ли реален ва­риант да преминеш на „Олд Трафорд"?
-Ако се върна 5 го­дини назад, мога да кажа, че преживява­нето беше невероят­но. Все пак Манчес­тър Юнайтед е един от най-големите клу­бове. Там си направих реалистична оценка и разбрах, че всичко е постижимо. Един ден можеше да бъда на „Олд Трафорд". Иначе да, имаше вариант да премина веднага в Манчестър Юнайтед. Имаше оферта от 1,5 млн. евро за мен. То­гава ооаче получих една контузия в гле­зена. През лятото на 2014 г. пък почти бях станал футболист на Фулъм. В последния момент обаче нещата се провалиха, а при­чината за това бяха мениджърски интри­ги. Но въпреки това няма горчилка в мен, защото това е просто един щрих в моята времева линия.

-Беше на тестове и в ЦСКА Москва. Защо там не се по­лучиха нещата?
-Това не беше мястото за мен. Отиване­то ми в ЦСКА Москва беше по-скоро жела­ние на президента. Никога не съм харес­вал Русия. Моето мяс­то е в Западна Евро­па. Иначе в ЦСКА бе­ше добре, а там по то­ва време беше и Геор­ги Миланов.

-Кой е най-запомнящият се момент от престоя ти в Сла­вия?
-Много са, но номер 1 е Купата на Бълга­рия. Винаги ще помня и дебюта си. Една по­беда над Левски с 3:2 на „Герена" също беше невероятна. Тогава за­вършихме мача с две строшени глави (смее се).

-Надяваш ли се на повиквателна от Пе­тър Хубчев за предс­тоящите евроквалификации?
-Цял живот съм бил национал. През 2017 г. дори имам две повик­вателни за мъжкия на­ционален тим, но ня­мам мач. Просто тряб­ва да работя, това е истината. Ако правя всичко както трябва, г-н Петър Хубчев няма как да не ме извика. Сега той разчита на футболисти, които са константа в своите клубове и постига ус­пехи. Няма нищо не­редно в това. Аз си ра­ботя и моето време ще дойде.

-Какво си пожела­ваш за 2019 г.?
-Най-важното е да съм здрав. Не само аз, ами и моите близки и любими хора. Всичко друго се преживява.